Иван Иванов - златният кмет на София

*Манолаки Ташев е първият, назначен е без избори 

*Генерал Владимир Вазов и Тодор Живков са били начело на столицата 

Манолаки Ташев e първият кмет на София, като встъпва на поста си в годината на Освобождението от турско робство - 1878-а. Ташев е роден през 1835 г. в семейството на заможен търговец. Учи в София при изтъкнатия просветен деец и общественик от Възраждането Сава Филаретов, а по-късно - стопански науки във Виена. Тогава избори за кметското място няма и Ташев е назначен от руските власти на 10 февруари 1878 г. и остава на този пост до 8 юни същата година.

На поста е наследен от Димитър Хаджикоцев, който също не стои дълго, но се превръща в първия, който е кмет два пъти. Едва на 32-годишна възраст през 1878 г. е определен за председател на Софийския градски управителен съвет (кмет). Вторият му мандат е от 28 декември 1883 г. до 9 май 1884 г.

В годината на Освобождението още двама души стават кмет на София. По време на управлението на Димитър Димов Македонски в града са разрушени много от изоставените и порутени къщи на турци. Градът е разделен на квартали и някои от улиците са поправени. Кметът Македонски измества Говеждия и Конския пазар извън пределите на града, за да се избегнат хигиенични проблеми. Оформено е ново гробище на изток по Цариградско шосе. Софийският общински съвет разпраща писмо до всички общини в страната за събиране на пари за паметник на лобното място на Васил Левски. В града са кръстени улици на Леандър Леге и Виторио Позитано - френския и италианския консул, със заслуги към жителите на града.

Последен през 1878 г. застъпва Теодораки Пешов - син на Пешо Тодоров-Желявеца, който е съдебен заседател в делото срещу Васил Левски. По време на първия му мандат са открити Първа софийска мъжка гимназия и Софийската първоразрядна болница. През втория му мандат се изгражда част от новата водоснабдителна система на града - резервоари при село Бояна и част от водопровода, свързващ ги със София.

Димитър Петков, който е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков, започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град". Наред с развитието на градската инфраструктура Димитър Петков се отнася безпощадно към старините на София по време на петгодишното си управление. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

Безспорно най-забележителна е личността на Иван Иван. Той е вторият най-дълго управлявал кмет на София - от 25 май 1934 до 9 септември 1944 г. (10 години, 3 месеца и 15 дни). Този период се определя като "10 златни години за София". Съдейства и работи за прокарване на Рилския водопровод в София. Проектант е и на язовир "Бели Искър". Спомага за благоустройството на Природен парк "Витоша" (създаден 1934 г.).

По време на неговото управление започва изграждане на важни административни сгради. Сред тях са Съдебната палата, Народната библиотека, сградите на Българска народна банка и Министерството на вътрешните работи. Привлича архитектите Димитър Цолов, Иван Васильов, Алекси Квартирников и др. Изградени са също и Централната сграда на Софийския университет (1934), зала "България" (1937), паметникът на Патриарх Евтимий (1937), Музикалният театър (1938), сградата на Столична община (1939), Военното издателство (1944) и др.

За подобряване на бита на софиянците са построени обществени бани, две летни къпални, 15 нови училища, квартали с фамилни работнически жилища, кухни за бедните. През 1935 г. е създадена Общинска банка. Осигурени са 30 камиона и 830 служители в новосъздадената служба "Чистота". В този период селата Бояна, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Красно село, Княжево, Надежда и Слатина са присъединени към София.

Улиците се павират, ремонтират се и се модернизират Борисовата градина и Южният парк, улиците и булевардите се озеленяват. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През 1941 г. е открита първата тролейбусна линия в София - от Горна баня до Княжево.

Веднага след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. инж. Иван Иванов е арестуван. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 22 април 1945 г. е осъден от Народния съд на смърт. След обжалване присъдата му е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. На 9 декември 1946 г. е помилван и освободен от затвора. Иванов и семейството му са изгонени от собствения им дом на бул. "Евлоги Георгиев", в който са настанени хора на властта, цялото му имущество е отнето в полза на държавата, изключен е от Академията на науките. Последните си години прекарва прикован от амиотрофична латерална склероза, като постепенно губи способността си да говори. Почива на 20 юни 1965 г. в София, която превръща в модерния град, който познаваме в наши дни.

В кметското кресло на столицата са сядали и интересни личности като генерал Владимир Вазов (7 април 1926 - 14 март 1932 г.), Тодор Живков (27 май 1949 - 1 ноември 1949 г.) и Иван Д. Гешов (23 май 1912 - 11 февруари 1914 г.). Последният е един от четиримата синове на известния карловски чорбаджия Иван Гешов. Негови първи братовчеди са водачите на Народната партия Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов.

Фандъкова е единствената жена и най-дълго на поста 

- Йорданка Фандъкова е най-дълго управлявалият кмет на София. Тя е на поста повече близо 14 години - от 23 ноември 2009 г. Фандъкова е първата и единствена засега жена кмет на столицата;

- Стефан Софиянски е третият най-дълго управлявал столичен кмет - от 19 ноември 1995 до 29 юни 2005 г.;

- Към момента има четирима живи бивши кметове на София - Александър Каракачанов, Александър Янчулев, Стефан Софиянски и Бойко Борисов;

- Най-скоро починал бивш кмет на София е Георги Стоилов (1967-1971 г.) - на 14 декември 2022 г., на 93-годишна възраст.