Журналистката Христина Чопарова: Фолклорът има лечебен ефект върху нечуващите

Те не само имат прекрасен усет за ритъм, но и за драматургия и театралност 

КОЯ Е ТЯ

През 2022 г специализираният сайт за хора със слухова загуба "Ние ви чуваме" се превръща в Национален център за алтернативна комуникация и започва интересен музикален експеримент заедно с фотографа Асен Великов: фотосесии на нечуващи хора с живо звучащи народни музикални инструменти. На 18 септември 2023 г. сдружението организира фотоизложба с подбрани снимки от тези фотосесии, наречена "В търсене на звука". Тя се реализира със съдействието на Столична община. Включена е като събитие в Културен календар 2023 и се провежда в рамките на световната инициатива "Международна седмица на глухите хора". Разговаряме с председателя на центъра "Ние ви чуваме" - журналистката Христина Чопарова, организатор на изложбата.

- Хриси, с Асен заснехте фотосесии с нечуващи хора и музикални инструменти, направихте и изложба с част от снимките. Успяхте ли все пак да намерите звука?

- Да снимаш нечуващи хора в народни носии, които нямат професионален опит като модели, но отлично влизат в ролите на фолклорни персонажи, е прекрасно предизвикателство. Заедно с етно-фотографа Асен Великов имахме възможността да заснемем пет фотосесии с музикални изпълнения на живо, за да могат моделите с различна слухова загуба да тестват как усещат музиката, ритъма и звука от родопска гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан.

Питаш ме дали намерихме звука. Би могло да се каже, че го потърсихме по всички възможни начини и средства, с които разполага българският фолклор - танци, музика. Фотосесиите и изложбата са едно начало, което може да бъде надграждано с различен вид инструменти и да гарантира постоянството и търпението, нужни за някакви видими резултати. Едва когато е опитано всичко, звукът може да бъде намерен или сам да се заяви като ключ за изход от Тишината.

- А нечуващите хора смятат ли, че Тишината е обратима? Има ли този музикален експеримент силата да убеди тях или обществеността, че това е възможно?

- Това е много хубав въпрос. Прието е да се счита, че слуховата загуба е необратима и процесът е окончателен. Поне до момента със средствата на съвременната медицина или технологии това не е постигнато. Със средствата на алтернативната (билколечение, енерготерапия) това е бавен и продължителен процес, за което мнозина нямат или волята, или вярата в крайния резултат.

С други думи, примиряват се. Приемат, че не е възможно да се възвърне слух, слагат някакъв апарат или започват да учат жестов език, и с това буквално се предават във властта на пасивността. Тоест търсят спасение във всичко онова, което не само не възвръща слух, но и го отдалечава повече. Почти не се търсят други решения, като търсенето на звук чрез жива музика по начина, по който опитахме.

Като журналист моята работа е свързана с много мониторинг на чужда специализирана литература в областта на слуховото здраве и преводи на същата за сайта ни. През 2019 г. ми попадна научна статия за клетъчна терапия, която възвръща слуха. Преведох я от английски възможно най-подробно, с доказателствена цел, че има такова научно постижение за обратимостта на слуховата загуба.

Американски учени бяха подходили тогава с предположението, че акустичните нерви у хора с частична и с пълна слухова загуба не са увредени, а просто "спящи". И без значение дали загубата на слух е свързана с чувствителността на слуховите нерви (невросензорна), или със звуковата проводимост на слуховия орган (кондуктивна), и в двата случая не става дума за увреда, а просто за латентна (спяща) функционалност. С други думи, нещата са обратими, ако може да се намери активатор, който да "събуди" тези функции. На фона на това откритие, терминът, който у нас масово ползват за нечуващите като за "хора с увреден слух" е морално остарял, дори обиден. Липсата на функция или затихнала такава не е увреждане.

- Какво точно означава "спящи" слухови нерви?

- Най-просто казано, когато се провежда звук, има трептене на ресничестите клетки на акустичните нерви в ухото, но у хора, които не чуват, тези клетки не са в движение, т. е., ,,спят". И звукът не достига до тях по въздушен път, защото звуковите вълни не предизвикват трептения. Представете си го това образно като треви, през които вятърът преминава, и в резултат те шумят. У нечуващи хора тези "треви" са полегнали, обездвижени, и дори вятърът не може да ги задейства, при което не се получава никакъв шум или звук. "Тревите" обаче не са повредени, те просто не могат да се движат.

В случая, за да ги задействат, американските учени са прибегнали до клетъчна терапия и са разработили експериментално лекарство, което е дало изумителни резултати във възвръщането на слуха у хора с всякаква слухова загуба - от вродена до придобита.

А ние вярваме, че активатор за събуждане може да бъде всяка чиста енергия, чиято мощ е правилно дозирана и насочена. За съжаление, съвременният човек не притежава достатъчно чиста енергия, за да се лекува сам по начина, по който това е било постижимо за предишни високо развити енергийно цивилизации. Но има чисти енергии извън човека, които могат да се приложат с терапевтично действие.

- Нечуващите как усещат музиката, по какъв начин участниците във вашия музикален експеримент търсиха звука от фолклорните инструменти?

- Нечуващите хора не само имат прекрасен усет за ритъм, но и за драматургия и театралност. За жалост, много от тях имат резерви към публичността, и за някои бе трудно да се включат в инициативата, за която информирахме чрез сайта ни. Поканихме за фотосесиите нечуващи, с които се познаваме от години или ни бяха силно препоръчани. Нямахме предварителен сценарий за всяка фотосесия, нито участниците са имали някакъв опит като фотомодели. Не сме режисирали снимките, не търсехме да заснемем просто някакви фолклорни снимки, замисълът бе по-дълбок и емпиричен.

С Асен решихме да снимаме според броя на участниците и според професионалната ангажираност на музикантите: Иван Балабанов (родопска гайда), Иван Пейчев (кавал), Деница Христова (гъдулка), Християн Цвятков (тамбура), Генадий Рашков (тъпан).

Оказа се обаче, че съчетанията на двойките изпълнител-нечуващ, макар и на почти случаен принцип, са много сполучливи и се получава синхрон, защото си паснаха ролево като фолклорни персонажи: моми и момци, ухажващи се млади, баща и дъщеря, и др.

Имаше и случаи, когато модел и музикант се оказваха от един роден край, и това предопределяше с носия от коя етнографска област да бъде сесията. Повечето носии бяха от личната колекция на Асен Великов, но някои от моделите ползваха собствени или взети назаем. И въпреки липсата на конкретен сценарий, нашите участници много бързо влязоха в роля, знаейки какво трябва да правят, за нас остана само да ги помолим да тестват усещанията си със, без техническо средство, близо до инструмента, с допир до него или до изпълнителя.

- А как дойде идеята за фотоизложбата?

- Идеята за фотоизложба се яви като естествена последица от този музикален експеримент. Аз самата не се занимавам професионално с фотография, но имам дългогодишен опит като фоторепортер и през годините с Асен сме снимали заедно по фолклорни мероприятия като Международен фестивал на маскарадните игри „Кукерландия“ в Ямбол и Международният фолклорен фестивал „Леденика“ във Враца.

Музикалният ни експеримент „В търсене на звука“ си заслужаваше да бъде показан на широката публика, защото бе важно не да покажем снимките си, а хората на тях, каузата зад експеримента. Желанието ни бе обществото да види, да чуе, да разбере.

Чувството за драматичност и вродения театрален усет на нечуващите участници превърна всяка от фотосесиите във фолклорна приказка със свой сюжет, проследим чрез поредицата кадри, които с Асен споделяхме във Фейсбук. При подбора на снимки за фотоизложбата обаче се водехме от съвсем друга идея - не истории трябваше да разказват кадрите, а да покажат уловените емоционални моменти от търсенето на звука.

Предложих проекта на Столична община, като се мотивирах и с аргумента да го подготвим по повод Международна седмица на Глухите хора 2023. Получихме много положителен отклик от Дирекция „Култура“, и скоро изложбата, наречена „В търсене на звука“ бе включена като събитие в Културен календар 2023 на Столична община, а мястото на позициониране – в „Галерии на открито“ в градина „Кристал“. Ще може да се види от 18 септември до 1 октомври (включително).

Много внимателно подбрахме с Асен по няколко кадъра от всяка фотосесия, които не само да покрият 14-те постамента двустранно, но и да бъдат манифест на възможностите да се чува отвъд Тишината. В изложбата има 28 снимки, от които 15 мои и 13 на Асен.

"В търсене на звука" е естетически издържана експозиция, която представя този уникален за страната ни музикален експеримент под формата на фотосесия. Та къде другаде бихте видели нечуващи хора да търсят звук от живо звучене на фолклорни инструменти, в опит да установят дали музиката им е ключ за излизане от Тишината?

- Имаше ли такива въздействия в експеримента, който проведохте? Как нечуващите участници в него го приеха, имаха ли очаквания?

- Народната музика действително има лечебен ефект, както и музиката като цяло. Но трябва да се опитва много, да се опитва всичко, всякакви музикални стилове, мелодии, ритми. Ключът е в постоянството и повторението.

Хората, които не чуват, са склонни да смятат, че музиката е нещо далечно и чуждо на техния свят, и дори излишно, щом не могат да я възприемат по акустичен път. Но какво би станало, ако все пак опитат? Разбира се, от само един опит резултати или чудодейни ефекти е нереалистично да се очакват. Но е факт, че народната музика повдига духа, действа зареждащо, енергията ѝ влияе. Както казах и на откриването, българският фолклор има доказано терапевтично въздействие върху конкретни органи и системи в човешкото тяло. Поне такъв оздравителен ефект оказват народните ни хорà.

Експериментът ни не е обещавал възвръщане на слух, а просто шанс да си позволиш да опиташ непосредственото влияние на музиката, когато звучи на живо, до теб, и можеш да докоснеш инструмента или изпълнителя.

Хората са енергийни същества със собствен ритъм. И са в непрекъснат енергиен обмен с други енергии и ритмики. Колкото по-системно е, по-траен е ефектът. И ако е вярно, че музиката е лекарството на бъдещето, според Едгар Кейси, то инициативата "В търсене на звука" вече придобива смисъла на осъзнато самолечение, което е по силите на всеки. А ние високо адмирирахме смелостта и ентусиазма на всички нечуващи участници във фотосесиите, които не се побояха да опитат, да експериментират, да разберат докъде са границите на Тишината им. И както обичам да казвам, невъзможно е само онова, което не е опитано.