Възелът с Руската църква все повече се заплита

• При храма нямало юридически регистрирана енория
• Само събор на РПЦ може да изпрати нов престоятел в София

Руската църква "Свети Николай Мирликийски" в София, която бе затворена от руското посолство, след като ДАНС експулсира от страната нейния престоятел отец Васиан Змеев заради шпионаж, скоро отваряла врати. Това твърди свещеникът, персона нон грата у нас, според когото в средата на месеца пристигал нов руски свещенослужител в храма. Змеев произведе тази новина преди няколко дни в интервю за ютуб канала на Мартин Карбовски.

Доколко обаче това е възможно да се осъществи, остава под голяма питанка въпреки увереността на отеца. На официалния сайт на Московската патриаршия в четвъртък миналата седмица наистина бе публикувано съобщение, че в България ще бъде изпратен нов престоятел на руския храм в София. Намерението си е намерение, но какви са конкретните стъпки за реализацията му, следва да се разбере, за да няма разночетения и "стреляне напосоки" - нито за миряните, нито за духовниците, нито за медиите. А и за българските политици не на последно място.

Според родни богослови каноните на православието не позволяват на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил (с мирско име Владимир Гундяев) да изпрати еднолично в София нов престоятел на църквата "Свети Николай Мирликийски". Единствено събор на Светия синод на Руската православна църква (РПЦ) има право да "командирова" руски клирик за свой представител зад граница. На сайта на Московската патриаршия обаче не е посочена дата за свикване на събор. Съответно, докато съборът не бъде насрочен и не се огласи неговото решение, очакванията за заместник на изгонения от страната ни духовник са "напразни надежди".

Вещи в догматите на православието обясняват още, че назначаването на български свещеници в руската църква не се е случило с общо становище на Синода на БПЦ, а по нареждане на патриарх Неофит. Така нашите синодали си измиват ръцете и прехвърлят отговорността върху владиката, като говорителят на Синода Киприан Старозагорски огласи в медиите, че по казуса с храма "Свети Николай" е изпратено писмо до главата на РПЦ и се очаква неговият отговор.

От църковното настоятелство на руския храм в столицата твърдят, че свещениците, които служат в него, нямат заплати и разчитат единствено на даренията на вярващите. Постъпленията в църковната каса били сериозни, тъй като в храма е гробницата на канонизирания за светец архимандрит Серафим Соболев и вярващи не само от България, но и от много други страни оставят немалки парични пожертвования. Светият отец служи в храма от 1921-ва, когато пристига в България заедно с хиляди бежанци от октомврийския преврат в Русия, с малки прекъсвания чак до кончината си през 1950 г. На траурното шествие голям венец в памет на обичания и от руснаци, и от българи духовен пастир носи и тогавашният семинарист Дометиан, бъдещ Видински митрополит, научи "България Днес".

Не се получава толкова бързо и разрешението за пребиваване у нас. По закон новият служител на мястото на отец Васиан ще трябва да получи работна виза, която се подновява всеки месец. На каква проверка от страна на българските светски власти ще бъде подложен пратеникът на Руската православна църква обаче нито едно официално лице не се наема да прогнозира.

В интервюто си изгоненият от България престоятел на Руската църква посочи като основна пречка за назначаването на български свещеници в "Свети Николай" липсата на църковна енория. "Без нея не е възможно богослужение там", посочи отец Васиан Змеев. Но ясен отговор кой трябва да регистрира тази енория като "юридическо лице", не последва. Руският свещеник уточни само, че когато и да се създаде, ще бъде "под юрисдикцията на Московската патриаршия". Каква ще бъде "квотата" от страна на БПЦ и на български енориаши, също е въпрос без отговор.

И точно тук се отваря "прозорецът на възможностите" не само за РПЦ и БПЦ, но и за Русия и България. Все по-ясно е, че те няма да могат да бъдат разрешени само на равнище църкви, а ще се наложи и намесата на държавите, въпреки че и РПЦ, и БПЦ са секуларизирани (отделени) отдавна от държавите. Църковната дипломация обаче остава. Въпросът е: на кого служи тя и дали е за доброто на миряните и процъфтяването на духовния живот, или църковната дипломация се превежда отново като "църковно разузнаване". Формално незабранено, то обаче спада към тайната дипломация, която със сигурност е забранена в цивилизования свят.