Трима от столичните кметове са убити през мандата си

*Харалампи Карастоянов закрива публичните домове

*При Христо Попов потегля първият трамвай, светват и електрическите лампи

"София не може без Сливен. Най-успешният кмет на столицата до 1944 г. - Иван Иванов, е сливналия. За първи път жена го детронира, но и тя е "сливенската конспирация" - Фандъкова е сливенска снаха!" С тези думи бе представена в началото на политическата си кариера от Бойко Борисов най-дълго управлявалият градоначалник на столицата - Йорданка Фандъкова. Първата жена кмет на София се закле на 23 ноември 2009 г. Мандатът й продължи до изборите вчера.

Досега рекордът по дълго управление бе на Иван Иванов, дошъл на власт след 9-юнския преврат през 1934 г. и отстранен с 9-септемврийския преврат през 1944 година. И досега Иванов се смята за най-успешния градоначалник на София, времето, през което я управлява, е определено като "10-те златни години на столицата".

Тази пролет се навършиха 144 години, откакто София е обявена за столица на България. В историята на Софийската община са записани 64 видни личности, които са заемали отговорния пост кмет. Първите трима - Манолаки Ташев, Димитър Хаджикоцев и Димитър Димов, са били на кметския стол, когато градът още не е бил обявен за столица на България. Други трима - Димитър Петков, Тодор Живков и Стефан Софиянски, в различни периоди са били начело и на държавата.

Крум Попов, Паскал Паскалев и Георги Маджаров са убити по време на мандатите им по политически причини.

До управлението на Йорданка Фандъкова с най-голям кметски стаж са инж. Иван Иванов (1934-1944 г.) и Стефан Софиянски (1995-2005 г.). Много от градоначалниците са били министри, депутати, дипломати, военачалници, индустриалци, банкери и други. С пълно основание имена като Димитър Петков, ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов могат да бъдат вписани сред строителите на нова България.

Първите газени фенери в следосвобожденска София са поръчани по времето на кмета Димитър Хаджикоцев. Улиците "Позитано" и "Леге" са именувани още преди София да бъде обявена за столица - за заслугите към града и към неговите жители на консулите на Франция - Леандър льо Ге, и на Италия - Вито Позитано. Това се случва по време на мандата на Димитър Димов. Той работи и по разделянето на града на квартали. Доразрушават се десетки порутени турски къщи и се поправят някои от софийските улици. По времето на Димитър Димов общинският съвет набира средства от другите общини за издигането на паметника на Васил Левски на мястото, където е бил обесен. Строежът му започва по времето на управлението на Тодораки Пешов. Той е първият кмет на София след обявяването й за столица на България. По време на мандата му е открита първата софийска болница в ремонтирана сграда на бивш турски склад. Изгражда се и Софийската мъжка гимназия. Въведени са нощните дежурства на аптекарите. Година след като София става столица, по времето на кмета Димитър Трайкович, е приет първият регулационен план на града, изработен от френския инженер Амадие. Открита е и първата девическа гимназия. Следващият кмет - Тодор Икономов, въвежда годишния общински бюджет и завършва градоустройствения план на София.

При управлението на Димитър Петков София е разделена на 5 района. Постепенно започва да се прилага градоустройственият план, като за целта се отчуждават много имоти и се разрушават сгради. По негово време са изградени Лъвовият (1889) и Орловият (1891) мост.

Димитър Яблански е кметът, при чието управление започват корекциите на реките Перловска и Владайска. Сключват се споразумения с френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска - за прокарването на електрически трамвай. Първият трамвай потегля на 1 януари 1901 г. по времето на Христо Попов. Тогава светват и първите електрически лампи в града. Попов въвежда и безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани. По негово време е одобрен гербът на София. През април същата година постът е поет от Петър Чернев. Тогава е положен и основният камък за построяването на паметника на Царя Освободител. Открита е и трамвайната линия до Княжево.

По време на управлението на Марин Тодоров (1905-1908) е открита сградата на Народния театър. Построена е болницата "Майчин дом", започва строителството на Централната баня, Халите, Градското казино. Харалампи Карастоянов е кметът, при чието управление са закрити публичните домове в София. Кметът Иван Гешов (1912 -1914 г.) открива през 1913 г. Централната баня. По негово време е павиран и пл. "Св. Ал. Невски". Следващият кмет - инж. Петко Тодоров, започва изграждането на жилища за бедни софиянци.

При софийския кмет ген. Владимир Вазов (1926-1932 г.) започва изграждането на водопровода, построени са ВЕЦ "Курило" и "Симеоново" с железобетонни конструкции са подменени мостовете над Перловската и над Владайската река. Открита е Градската библиотека, създадени са Общинският музей и архив, както и Софийската градска художествена галерия. По времето на Вазов се учредява и почетният знак на столицата.

През 1949 г. за пет месеца кмет на София е бил и Тодор Живков. По време на неговото управление се изготвя петгодишен план за развитието на София. През мандата на Петър Междуречки, свекъра на певицата Мария Илиева, се построява НДК, прави се първата копка на софийското метро.

Софийските улици и площади получават отново старите си имена по времето на кмета Александър Каракачанов. Първият в историята на София кмет, избран с пряко гласуване, е проф. Александър Янчулев (1991-1995). През мандата му е възстановен в първоначалния му вид гербът на София.

Първите шест станции на столичното метро влизат в експлоатация на 28 януари 1998 г. по времето на кмета Стефан Софиянски (1995-2005 г.). Той управлява града три мандата, като последният е непълен. По негово време стартира изграждането и експлоатацията на сметището в Суходол, закупени са немски машини за сметопочистване и сметоизвозване.

Бойко Борисов поема поста през 2005 г. При неговото управление е приет общ устройствен план на София, направено е символична първа копка за строителството на втория лъч на столичното метро.

През годините градът постоянно "расте, но не старее" и докато след Освобождението жителите му са били 67 000 души, през 30-те са - 300 000 души, а днес по официални данни наброява 1 млн и 400 000 жители.

Кой е по-по-най

Най-младият кандидат на тези избори е 21-годишният Денис Бункин, който иска да е районен кмет в София.

Най-дълго управлявалият кмет в България пък поиска още един мандат. Делчо Митев е начело на хасковското село Брягово вече 47 години. Ако говорим за богатство, без съмнение мултимилионерът на тези избори е Васил Терзиев, който от управлението на много успешен бизнес се хвърли в битката за управлението на София. Кандидатката за кмет на Китен Златина Величкова пък притежава най-много висши образования. Тя има дипломи по маркетинг и мениджмънт, финанси, професионална квалификация по съдебносчетоводни експертизи, сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор издаден от Министерството на финансите на РБ и още 6 сертификата за личностно развитие.