Внучката на Виолета Донева: Не помня как наръгах баба 54 пъти!

Ивет Стайкова е диагностицирана от психиатър с метамфетаминова психоза и параноя месеци преди бруталното убийство

Не помня как наръгах баба ми Вили 54 пъти! Имаше скандал и после е пълна мъгла - черна дупка в паметта ми. Помня чак как съм вързана в психиатрията в Ловеч. Самото убийство не го помня, но никога няма да си го простя! Това разказа пред Темида Ивет Стайкова - внучката на актрисата Виолета Донева, която я уби брутално на 19 октомври миналата година в дома й в столицата.

Младото момиче реши да даде показания на вчерашното заседание, което вече беше по същество. Внучката на Донева разказа как й се е стекъл животът от 11-годишна досега. Стайкова беше написала предварително какво ще каже пред Софийския градски съд, но едвам прочете показанията си от една раздърпана тетрадка, която са й дали в килията. Съдията дори й даде почивка, защото внучката на актрисата ридаеше и хлипаше, не можеше да говори от мъка.

"От 11-годишна пуша трева и пиех успокоителни хапчета. Когато бях на 14 години, започнах да пуша страшно много марихуана и да взимам и амфетамини. Тогава започна целият ужас и кошмар! Не бях на себе си постоянно, но исках да избягам от мъката и проблемите си. Това дори е причината за раздялата на родителите ми след година или две, не помня. После с мама се преместихме при баба и дядо, но не исках да живея там. Казах им, че ще се самоубия, ако не ми дадат да се изнеса, и впоследствие се изнесох. Когато бях на 17, вече вземах много повече и много по-сериозни наркотици. Освен амфетамин започнах да злоупотребявам и с метамфетамин, кокаин, пико, ЛСД и други дизайнерски наркотици. По 5, 10 дни не спях и почти не ядях. Започнах и халюциногенни гъби да ям, по няколко грама на ден. Тогава нещата вече бяха много тежки", чете от тетрадката си пред тримата столични съдии Ивет Стайкова през сълзи. Но разказът й не спира дотук, внучката на Виолета Донева продължава с потресаващи разкрития за психичното си здраве.

"Привиждаха ми се хора, които ме преследват, искат да ме убият. Паникьосвах се и ставах агресивна. Дори виках един път полиция да дойде в квартирата ми, защото виждах хора, които ми мислеха злото. Оказваше се, че няма никой там, че халюцинирам. Постоянно чувах гласове, а хора около мен нямаше. Ежедневно снимах апартамента, за да гледам после видеото и снимките и да се уверя, че наистина няма никой при мен. Тогава започнах и да се самонаранявам, да съм постоянно защитно настроена и агресивна. Изпитвах вина всеки ден, не знаех защо, друсах се повече, за да притъпя всички тези емоции, но не ставаше. Трябваха ми повече наркотици. Впоследствие мама ме записа при психиатъра д-р Петър Василев. Често ходих при него, но не се чувствах по-добре. Д-р Василев ме диагностицира с параноя и метамфетаминова психоза. Впоследствие спрях да се срещам с него. Не можех да стоя в нас, нали ми се привиждаха хора, постоянно обикалях улиците. През декември 2021 година срещнах приятеля ми Виктор. В средата на 2022-ра се преместихме да живеем заедно - с него и майка му. Малко преди убийството в апартамента ми на булевард "Македония" отново получих тежка халюцинация. Хора ме преследваха, за да ме убият. Тогава скочих от 3-тия или 4-тия етаж и се размазах на тротоара. Счупих си срамната кост и си спуках таза. Тогава Виктор и майка му ме закараха в "Пирогов". След известно време се прибрах при тях. Тогава не различавах лицата на хората около мен. Не знаех кой кой е! Нещата излязоха извън контрол, наръгах Виктор в гърба, докато спи. Само повърхностно и чак после се осъзнах и започнах да викам: "Вики, събуди се, кървиш!". Тогава ме закараха при баба Вили - на 18 октомври", спомни си с тъга Ивет и не можа да продължи да говори. Съдията й даде малка почива, за да се съвземе и да продължи.

След няколкоминутна пауза внучката на Донева продължи: " Когато ме оставиха при баба Вили, един ден пуших само трева, но после не издържах и си взех халюциногенни гъби и ЛСД. Взех три ЛСД-та в деня на убийството и няколко грама гъби. Пуших и малко марихуана. Не помня какво стана на 19 октомври. Само си спомням смътно, че се скарахме, и оттам насетне имам черна дупка в паметта. Не помня как съм убила баба, как съм я наръгала 54 пъти. Не помня как и кога съм излязла от апартамента. Първият ми спомен след скандала е, че съм в психиатрията и съм вързана. Никога няма да си простя какво направих. Страшно много съжалявам", разкая се Ивет пред магистратите.

След тежките показания на внучката на актрисата Виолета Донева бяха разпитани няколко нейни приятелки. Но те не допринесоха с нищо съществено за процеса. По друг начин стоят нещата с показанията на приятеля й Виктор, чиито показания първо пред полицаите и вчера пред съда бяха твърде противоречиви (виж карето).

Припомняме, че на 19 октомври 2022 г. надрусана с 3 картона ЛСД, няколко грама халюциногенни гъби и марихуана, Ивет Стайкова напада с нож баба си Виолета Донева и я наръгва 54 пъти в апартамента й в столичния кв. "Изток". Според държавното обвинение престъплението се е случило между между 19:30 на 19 октомври и 05:00 часа на 20 октомври. Ножът пронизва многократно белия дроб и сърцето на актрисата. Другите намушквания са по цялото тяло и някои от тях засягат жизненоважни кръвоносни съдове. Темида определи убийството като изключително агресивно и безмилостно. Предстои делото да продължи на 13 ноември с разпит на други 5 свидетели, или по-скоро близки на Донева и Стайкова. Внучката я грози доживотен затвор, ако не успее да докаже, че по време на убийството е била във временно невменяемо състояние.

Противоречията на гаджето Виктор

"Когато се друсаше, беше адекватна, не ми е правило впечатление да е кой знае колко по-различна. Беше по-превъзбудена, повече говореше, понякога ставаше и малко по-агресивна", разказва Виктор, а показанията му пред Темида се различават доста от тези, които е дал пред полицията веднага след инцидента.

Ето какво е казал приятелят на Стайкова пред разследващите след бруталното убийство. Съдията прочете показанията му.

"Ивет имаше една бежова тетрадка, в която пишеше неадекватни неща. Нямаше реална представа какво се случва, кое е реално и кое не е реално. Мислеше, че всичко е игра. Смяташе, че трябва да ни нарани - мен, майка ми, баба си, близките си, за да стане Бог. "Хората са човешки отпадък, искам да съм Бог", казваше Ивет и го пишеше в един от дневниците си. Мислеше, че ще се пробуди, ако ни нарани! Определяше хората не като човешки същества, а като емоции. Аз бях страх, баба й Виолета беше тъга." Това разказва пред ченгетата Виктор, а после пред съда твърди, че Ивет е била едва ли не винаги адекватна. Темида взе предвид първите му показания също.