Проф. д-р Диана Трендафилова: България има много добри кардиолози - вярвайте им!

Убива ни начинът ни на живот, а можем да го променим

КОЯ Е ТЯ

Проф. д-р Диана Трендафилова е началник на Клиника по кардиология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Проф. д-р Александър Чирков". Председател е на Дружеството по интервенционална кардиология и един от членовете на организационния комитет на XI Конгрес по интервенционална кардиология. Той започва днес и ще продължи до 12 ноември в грандхотел "Милениум" в София.

- Какво не знаят хората за интервенционалната кардиология и защо това е една от най-динамично развиващите се специалности в медицината, проф. Трендафилова?

- Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смърт в глобален мащаб. Навременната диагностика и лечение намалява както смъртността, така и трайната инвалидизация. Това е една от най-динамично развиващите се специалности в медицината през последните 20 години и напредъкът се основава както върху постиженията на техническия прогрес, така и върху резултатите на мащабни проучвания на базата, на които се променят и препоръките в лечението на пациентите.

Интервенционалната кардиология включва така наречената високоспециализирана дейност от специалността кардиология. И докато преди 20 години лекувахме само последствията на острия миокарден инфаркт, понастоящем интервенционалното лечение на острия инфаркт е "златен стандарт" с доказана полза и прогноза. Така стои въпросът и с много други интервенции за лечение на болестите на сърцето, като резултатите са съпоставими с тези на сърдечната хирургия на фона на несравнимо по-малка процедурна травма, по-къс болничен престой и възстановителен период. В обсега на интервенционалното лечение сега се включват цялата коронарна и съдова патология, сърдечни дефекти, клапни реконструкции, болести на аортата и други аномалии.

Националният конгрес по интервенционална кардиология традиционно е най-значимият форум на съсловието, който дава възможност на специалистите да споделят последните постижения в областта, да участват в дебати по актуални теми и дискусия на клинични ситуации от реалната клинична практика, да получат най-актуална и компетентна информация, или с други думи да "сверят часовника".

- Екипът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Проф. д-р Александър Чирков" е представен сериозно в програмата на конгреса с участие с лекции и презентации на собствен опит. Какъв е вашият поглед и опит през годините?

- Екипът на кардиологичната клиника на болница "Проф. д-р Ал. Чирков", преди "Св. Екатерина", може да се каже, че е един от пионерите в много от нововъведенията на интервенционалната кардиология. Аз съм наследник на проф. Юлия Джоргова, която дълги години ръководеше клиниката по кардиология. Много от известните интервенционални кардиолози в страната тръгнахме от тук, от тази болница под ръководството на проф. Джоргова. Екипът й за първи път в България започна и наложи протокола за лечение на острия миокарден инфаркт, ангиопластиката през радиалната артерия, използване на аортна балонна помпа, използване на интраваскуларния ултразвук, ротаблацията на коронарни артерии, ендопротезирането при болести на аортата, каротидното стентиране, ресинхронизиращата терапия, аортното клапно протезиране и др. Може и да забравям нещо. Бих казала, че бяхме страхотен екип от млади, амбициозни и търсещи хора и голям късмет с началник с ерудиция, борбеност и висок професионализъм. Медицината е екипна работа. Именно умението да работиш в екип те прави полезен за пациентите.

- Завършвате медицина преди 40 години. Какво се промени у нас за това време в кардиологията?

- Много неща се промениха. Имаме много сериозен напредък, както в диагностиката, така и в терапията на сърдечносъдовите заболявания. Като цяло бих казала, че кардиологичната помощ в България не отстъпва с нищо на кардиологичната помощ както в Европа, така и в останалия свят.

- Какъв е българският пациент - закъсняващ с лечението, изискващ прекалено много, нетърпелив, мнителен или обратното - върви с бавни стъпки към европейската здравна култура?

- Българският пациент отива на лекар обикновено късно. Той не обича да ходи на профилактични прегледи и тук имаме голям проблем - с превенцията. Много от сърдечносъдовите заболявания налагат ранна превенция и редовни контроли.

- С какво убиваме сърцето и респективно себе си?

- С начина на живот, наднорменото тегло, тютюнопушенето, алкохола, обездвижването - това са факторите, които всеки от нас може да коригира.

- Специализирали сте в Италия, Белгия, Франция и Германия. Защо не останахте в някоя от тази държави? Имали ли сте такава възможност?

- Когато ходиш с удоволствие на работа, не гледаш работното време и се връщаш удовлетворен от свършеното, колкото и да си уморен, не ти минава през главата мисъл да сменяш стереотипа, пък и да товариш семейството с промяна. Никога не съм мислила да емигрирам.

- Във вашите ръце е съдбата на много пациенти. Как се съхранявате и мотивирате?

- Винаги се поставям на страната на пациента.

- Лесно ли се живее вкъщи с вероятно постоянното отсъствие на един професор по кардиология?

- Семейството ми е вече обучено, съпричастно и подкрепящо.

- Вашето послание към обществото?

- Българите имат шанса бързо да достигат до специалисти, което рядко се среща в европейските страни. България има много добри кардиолози с висок морал и професионализъм. Вярвайте им!