Актьорът Любен Чаталов: Живея като в щастливо детство

Уча жена ми "как се сади пиперо" и всички останали зеленчуци

Кой е той

Любимецът на жените Любен Чаталов завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1978 г. Участвал е в над 15 филма. Дебютът му е в "Бумеранг" от 1979 г. Сред по-известните му роли са в "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Лавина", "Опасен чар", "Нощем по покривите" и др. Днес има пано с отпечатъците му на "Стената на славата" пред Театър 199.

Любен Чаталов е носител на десетки награди за актьорско майсторство като за най-добър актьор на международния филмов фестивал "Любовта е лудост", както и награди за цялостно творчество.

- Господин Чаталов, с какво се занимавате в момента? Участвате ли в постановки или нови филми?

- В момента съм отдаден на щастливо безгрижие и съм в нещо като щастливо детство. Вече не снимам денонощно, както беше навремето, а и нищо не го налага. По-спокоен съм. Младите да му мислят в това отношение. Последните засега снимки бяха през лятото, в един проект на талантливи млади хора от Бургас, но това тепърва ще се разчуе, когато монтират филма. Той още не е по екраните.

- Живеете на село, как ви се отразява животът там?

- Чудесно, най-накрая мога да избирам къде да живея, когато ангажиментите ми в киното са по-малко. Мога да си позволя лукса да не дишам отровни газове, да не слушам клаксони и да имам читави съседи, с които си изкарваме много добре и денем, и нощем.

- Все пак не е лесно да се живее в къща на село, какво ви носи това?

- Напротив, много лесно се живее на село. Особено с жена като Камелия, моята жена. Аз съм от стар градинарски род и вече съм само ръководен орган - от терасата давам инструкции на Камелия и Рада, която е наш приятел. Тя споделя всеки уикенд в Мирково, където живея, и им казвам "как се сади пиперо". Както и всички останали зеленчуци. В началото лехите им бях прекалено творчески и това ме изнервяше, но от година и нещо влязоха в "правия път" и нещата им се получават.

- Копаете ли градината?

- Разбира се, лозето си иска мотика, а моята се върти много добре.

- Сварихте ли ракия, сложихте ли зимнина?

- Ракия купуваме от други производители, които са местни и проверени. Но консервният комбинат в моята къща е в разгара си. Тези двете нямат спирачка, ако не направят 1500 буркана или нещо такова. Това просто се налага при нашия начин на живот. У нас е като в крайпътен хан. Средно седмично се събираме с по 10-15 души приятели, които само преминават или остават за "ден-два". Освен това има близки, роднини, децата. Моята жена Камелия нарича дневната ни "банкетната зала" на шега.

- Как се справяте с актьорството, като сте на село?

- Колкото до ангажиментите - само на час път сме от София и това не е проблем. Просто вече започнах да си избирам ангажиментите и да ги разреждам съответно.

- Кое е най-хубавото нещо, което ви се случва на село и не можете да го имате в града?

- В града на балкона не мога да отгледам 700 корена домати например, а и нямам намерение това да го правя. Също така и славеите ги няма, за да ти "скъсат нервите". Това всъщност е шега по действителен случай с моя приятел Олег Чулев, светло му небе. Преди години дойде на гости, за да си почине от градския шум. Призори го виждам да крачи нервно в коридора и го питам защо не си почива, а той вика: "Един славей ми скъса нервите!".

- Има ли приятни кръчми в селото, където да се срещате с приятели?

- Кръчми бол, но както вече споменах, "банкетната зала е у нас", не остава много време за кръчми, а и ние сме домошари.

- Вие имахте кръчми - на Варвара и в София, защо ги изоставихте?

- Имах ги в годините, в които българският актьор не можеше да работи като такъв. Дори такси съм карал в този период, тенджери съм продавал и какво ли не. Животът е шарен, но за мен е забавен. Все пак не съм роден потомствен кръчмар, че да имам после носталгия по изоставена кръчма. Просто е било период в живота ми, който съм го надживял отдавна.

- Злите езици говорят, че винаги сте с 20 години по-млада жена. Така ли е в момента?

- Не, този път изневерих на принципа, тази е по-старичка. Само 19 години ни е разликата. Никога не са ме интересували "злите езици". Животът просто се случва и това е. Щастлив съм, че ми се случи Камелия и нямам какво повече да кажа.

- Вие сте една от легендите на българското кино. Коя е най-любимата ви роля?

- Може да е клише, но е вярно, защото аз го мисля. Имам над 150 деца роли. Не мога да обичам някое по-малко, защото е куцо например, или друго, защото заеква, или трето, защото е сополиво. Всичките ми роли са ми любими и към всичките съм се отнасял с необходимата любов.

- Кой е най-любимият ви български филм или световен?

- Важи същото клише като с ролите при децата. Просто съм много избирателен към това, което гледам, но харесвам, когато някой филм ме изненада.

- В кой филм бихте искали да се снимате?

- В следващия.

- Кое от предаванията, които вървят в момента, най-много ви допада?

- Гледам предимно спортни предавания, защото там лъжите са по-малко. Чета много книги, поне в книгите май лъжите са по-малко.

- Учили сте заедно с Иван Иванов - друго култово име в българското кино. Какво ви е отношението към него?

- Приятелско, разбира се. Обичам го този човек. Той е голям актьор. Свързва ни младостта, която не може да се опише, защото е една. За съжаление вече малко е отминала, но го обичам.

- Пред Театър 199 има пано с отпечатъци на краката ви и шарж. Смятате ли се, че сте от най-успешните български актьори?

- Аз съм дотолкова успешен, колкото и останалите ръце и крака там. Въобще не се мисля за нещо повече от другите отпечатъци. Просто съм дал това, което съм могъл да дам, и затова е този мой отпечатък на 199-ката.

- Играли сте в множество чуждестранни продукции, коя за вас е най-запомнящата се роля?

- Много са ролите ми и повечето са епизодични. Това е просто работа, ангажимент, вече ми е свидна паметта и е станала много избирателна - да помни само смисленото. Само смислените роли, само смислените неща от живота.

- Какво ще кажете на младите надъхани актьори, които тепърва прохождат на сцената?

- Винаги съм казвал, че професията ни носи повече разочарования, отколкото радост. Аз наистина вярвам в това и винаги съм го вярвал през годините. Точно затова е хубаво съвсем да са наясно, че те са си избрали своята собствена съдба. Тогава е много по-лесно да се преглътнат несгодите и да остане само удовлетворението.