Еколог предупреждава: БЕДСТВИЯТА ще станат всекидневие

Ако до 10 години не вземем мерки, ще живеем във все по-враждебна среда 

КОЙ Е ТОЙ

Апостол Дянков ръководи програма "Климат и енергия" във WWF - България. Работи от повече от 15 години в областта на климата и устойчивото развитие с институциите, бизнеса и младите хора. Преди 30 години идеята за "глобално затопляне" се разглежда като хипарски мит - апокалиптично продължение на понякога странните идеи на първите модерни природозащитници. С годините все повече учени извадиха тонове изследвания и данни, които недвусмислено доказваха, че климатът на Земята се променя. Последните години това се усеща осезаемо и у нас.

- Г-н Дянков от 15 години работите в областта на климата. Как се е изменил той за последните 50 години у нас?

- Страната ни е част от един регион, който се затопля с по-дълги темпове, отколкото това се случва в други части на света. Последните години това става два пъти по-бързо. Климатолозите залагат различни стойности в техните измервания като норма, но самата норма се променя. Това, което можем да кажем, е, че всъщност затоплянето в нашия регион в момента може да се очаква да бъде с около половин градус на десетилетие, което е една доста голяма промяна, когато се отчита средно.

- Какво може да очакваме?

- При температурите може да очакваме сериозни аномалии, включително и през зимния период. Ние все повече виждаме такива периоди, в които в рамките от 2 до 3 седмици, е с може би над 10 градуса над нормата, което е много вредно както за хората, така и за селското стопанство, така и за екосистемите, които разчитат на сезонността. Измененията в климата водят до едни по-сериозни продължителни засушавания, които пък са последвани от поройни наводнения.

- Защо се получава така?

- Когато има водни пари в атмосферата, тя задържа много повече вода и съответно преваляванията могат да достигнат 400 пъти над месечната норма в рамките на 24 часа. Нещо подобно се случи с наводненията по Черноморието преди 2 месеца.

- Какви са последиците за здравето на хората?

- Човешкото здраве се влияе силно от климата в няколко направления. На първо място от покачващите се температури се повишава топлинният стрес. Това е особено изразено в летните месеци. Причинява се от така наречените тропически нощи, в които температурите не падат под 20 градуса. Те вече се случват в продължение на седмици за съжаление. В България такова явление почти не е имало от столетия насам. Това води до загуба на човешки животи. Този стрес се натрупва и разболява. Има още един ефект, който е много отчетлив, особено за градове като София. Това е, когато през зимата, както е случаят в момента, температурите се задържат между 0 и 10 градуса и е слънчево. Тогава всички замърсители от отоплението, от градски транспорт се задържат в атмосферата и се получава този много специфичен смок, който е изключително вреден. Така че затоплянето и през лятото, и през зимата е вредно.

- Има ли нещо, което изненадва учените?

- За съжаление на глобално ниво беше отчетен много тревожен рекорд. На 17 ноември за първи път имахме аномалия от над 2 градуса. Тези данни са предварителни. Предполагам, че ще бъдат потвърдени. Това е много по-бързо, отколкото очакват учените. Т.е. затоплянето се движи в границите, предсказани в моделите, но температурните аномалии конкретно за даден ден или седмица са по-непредсказуеми и за жалост вървят в по-лоша посока, отколкото очакват учените.

- На какво се дължат тези аномалии и рекорди?

- Почти цялото затопляне в исторически план, което наблюдаваме поне от миналия век насам, се дължи на човешките емисии. Те са от изгарянето на петрол, въглища, природен газ и други изкопаеми горива, както и от изгарянето на биомасата при обезлесяването на горите в тропическите райони, превръщането им в земя за земеделие. Тези емисии в атмосферата създават така наречения парников ефект и много често се говори за това, но мисля, че хората не могат да си представят колко силен всъщност е.

- Само хората ли имат вина?

- За съжаление към човешкия парников ефект се добавя и природният ефект. Представлява колебание в обмена на топлина в океанските течения, което започва от Тихия океан, но влияе върху цялата планета. Това, което в момента виждаме с тези наистина големи аномалии, е комбинация от антропогенните фактори, причинени от и човека, и природата. Сега виждаме такива температурни рекорди, екстремни бедствия и други проявления на времето, каквито може би ще виждаме естествено след около 10 години, ако продължим със същия темп на емисии.

- Кои са най-екстремните феномени, наблюдавани у нас?

- В нашите ширини и не само ние зависим от размесването на атмосферата, от така наречения "джет стрийм". Това явление представлява много силен вятър, който духа на километри височина. Такава височина, на която летят реактивните самолети. Когато този "джет стрийм" е силен, успява да размеси атмосферата, така че времето да се променя над една локация. Заради продължаващото затопляне, което е много силно изразено в арктическите региони, този "джет стрийм" отслабва. Вятърът в атмосферата отслабва и не се разместват въздушните потоци. Това води до нещо, което, предполагам, хората са изпитвали - вместо времето бързо да се променя, то остава статично в рамките на 2-3 седмици, защото ветровете се нагъват.

- Бихте ли дали пример?

- Например в Южна България температурите са с почти 15-20 градуса по-топли, отколкото в Северна България. За съжаление това нагъване и забавяне на атмосферните ветровете води до така наречения топлинен купол. Това го видяхме много отчетливо в Канада, когато температурите достигнаха 50 градуса през 2021 г. Миналото лято също се сформира топлинен купол над Европа няколко пъти, в Северна Америка също. Ако това се случи над България, би означавало, че и при нас температурите буквално за седмици могат да се качат до застрашаващи живота нива - над 40-45 градуса без вятър. Това за мен е един от най-страшните ефекти. По същия начин могат да се получат и студени вълни.

- Това ли са сценариите за бъдещето?

- За съжаление сега навлизаме в период, в който изглежда, че научните модели, които като че ли подценяват малко това, което се случва. Дори да хващат общата посока, те подценяват честотата на тези екстремни явления и дестабилизацията наистина е сериозна. Няма как да кажем със сигурност какво ще се случи и това се дължи на факта, че ние, хората, влияем на този процес, като продължаваме с нашите практики. Надяваме се, че все пак благодарение на технологичното развитие емисиите ще достигнат пик, може ви в настоящите десетилетие и ще започнат да слизат надолу. Ако няма нови емисии на парникови газове и въглероден диоксид, след няколко десетилетия и температурата, и влошаването на този климат биха се стабилизирали.

- Какво е необходимо да направим ние, хората, за да подобрим живота на Земята?

- За да се случи това, е необходимо много силна международна договореност. Освен намаляването на вредните емисии има и високоемисионните практики от всекидневния живот. Те са свързани основно с транспорта. На първо място трябва да се намалят самолетните полети. Ако може, пътувайте с влак, отложете пътуването си или намерете по-близка дестинация за почивка. Диетата е голяма чат от емисионния профил на човека. Знае се, че по-малко месо помага, което има ползи и за здравето, не само на климата. Ако може да живеете по-близо до работа или до училище, също помага. Трябва и адаптация. Не може само да мислим как да намалим затоплянето, трябва да мислим и как градовете да станат по-зелени, с повече вода и почва, която да я поема, за да не стават наводнения. Виждам, че вече се тества системата за предупреждение за бедствия, което е хубаво, защото трябва да сме подготвени. Трябва да може да реагираме на бедствието, и то в дългосрочен план. Да успеем да възстановяваме по правилния начин. Ясно е, че отнема години, но ние трябва да помислим как да не се случват човешки жертви занапред.