Басистът на легендарната група "Сигнал" Жоро Янакиев: Фандъкова даваше кураж на ученическата ни група

В рок музиката има магия, която свързва поколенията, казва музикантът

Кой е той?

Жоро Янакиев е бас китарист и вокал. Роден е на 19 декември 1970 г. в София. Първата си група "Зона" създава през 1988 г. Записва албум с тях. През 1996 г. напуска и става член на новосформираната тогава група "Кокомания". С тях работи до 2001 г. От 2005 г. е бас китарист на група "Сигнал". През 2016 г. издава своя първи самостоятелен албум "Лека нощ". С половинката си Вили имат 7-годишен син Виктор.

- Жоро, предстои голям концерт в НДК на 7 декември - "45 години група "Сигнал". Почитателите на бандата вече са нетърпеливи, при вас сигурно също има предстартова треска. Разкажи ни за вашия първи концерт с Данчо Караджов и компания.

- Спомням си много добре датата 13 май 2005 година, защото тогава една моя мечта се превърна в реалност. Тогава за първи път свирих на една сцена със "Сигнал". Данчо Караджов ме покани да свиря на представянето на "черно-белия" албум в един клуб в НДК. Там беше цялата музикална гилдия на България, колеги, които познавах, и такива, които срещах за първи път. Бях доста притеснен, всички очи бяха вперени в мен. И това беше нормално, защото тогава аз бях един непознат човек на сцената със "Сигнал". Свърших си работата отлично, това беше мнението на всички в залата. След това дойде и предложението на Данчо Караджов да остана за постоянно като басист на групата.

- Да свириш със "Сигнал" е сбъдната мечта, но какви са твоите спомени като почитател на рок музиката, свързани с тази група?

- Когато сформирах първата си училищна група, наречена "Зона", една от началните песни, които направихме, беше "Липсваш ми" на "Сигнал". Дебютният ни концерт беше в двора на 73-то училище през 1988 г. Бившият кмет на София Йорданка Фандъкова преподаваше там и много ни се радваше. Помагаше ни и ни даваше кураж. В крайна сметка за първия ни концерт имахме общо четири песни, които изпяхме по три пъти. Публиката много ни хареса и скандираше: "Още, още", но на нас това ни беше репертоарът, доста скромен (смее се). Учехме се от "Сигнал", "Щурците". Това са групи, които оказаха голямо влияние върху музикалния ми вкус. За щастие, аз продължих да се занимавам с това, което обичам, и за мен това означава живот, изпълнен със смисъл и сбъднати мечти.

- Сега свирите на една сцена с вашите кумири от ученическите години, какво ви впечатли най-силно в тях по пътя, който изминавате заедно?

- В началото наблюдавах внимателно всеки един музикант от "Сигнал". Усещането през първите дни заедно беше, като да получаваш емоционални шамари. Казвам го в най-хубавия смисъл, имайки предвид, че беше период на едно истинско разтърсване, който ми помогна да развия качествата си като музикант. Много силно впечатление ми направи колко спокойни са всички в групата. Няма скандали, викане, разговори на висок тон. Разбираха се с по една дума. На сцената с мимики и тайни знаци уговарят коя песен да започнат да свирят. С времето, разбира се, и аз ги научих. Когато си част от "Сигнал", всеки път реакцията на публиката е много завладяваща. Шум, аплодисменти, снимки и автографи. Свикнах с това и влязох в ритъма.

- В живота на сцена със "Сигнал" неминуемо има и забавни случки, разкажете някои от тях.

- Случвало се е Данчо да започне да пее дадена песен, а барабанистът да свири друга, защото не е видял знака на вокалиста заради отблясък от прожектора. Смеем се от сърце на такива ситуации, умеем да излизаме от тях. Понякога публиката разбира какво се е случило на сцената - понякога не. Но в такива моменти дистанцията между групата и феновете се скъсява, получава се още по-силна химия.

- "Сигнал" има почитатели от различни поколения, как усещате връзката с тях?

- Феновете усещат, че ние на сцената сме искрени. Връщат ни любовта десетократно със своите емоции по време на концерт и това е нещо, което ни зарежда много силно.

Ще ви разкажа една много любопитна история. През 2005 г., когато започнах да свиря в "Сигнал", ни предстоеше участие във варненски клуб. На пробите дойде да ни види един наш голям фен, казва се Иван. Беше с жена си и двете си деца, едното от тях бебе, момиченце на два-три месеца. Е, това бебе стана прекрасна абитуриентка, която през целия ни път по концерти ни следваше с майка си, баща си, сестра си. Израсна пред нашите очи и с нашата музика. Какъв по-добър пример за това, че в рок музиката има магия, която свързва различните поколения?!

- На концерта в НДК на 7 декември "Сигнал" ще свири с Русенската филхармония, доказателство, че рокът и класиката се допълват чудесно. Какво друго сте подготвили за публиката?

- С Русенската филхармония вече имахме концерти в цялата страна и публиката ги прие много добре. На 7 декември с нас ще бъдат и народните певици от квартет "Славей", с тяхна помощ сме подготвили нещо уникално. Има и други изненади, но нека те да останат в тайна до деня на концерта. Вярваме, че това шоу ще бъде незабравимо преживяване за всички в залата!