Адвокат Петър Николов: Върнал съм десетки незаконно отнети деца

Правя добро, а често върху мен се лее помия 

КОЙ Е ТОЙ

Адвокат Петър Николов завършва право в Русенския университет "Ангел Кънчев". От 2005 до 2006 г. е юрисконсулт в Държавна финансова инспекция - Варна, Министерство на финансите. От 2006 до 2013 г. е юрист в служба "Военна полиция" - Варна, последно офицерско звание "капитан". От 2014 г. е адвокат в Адвокатска колегия - Варна.

- Адвокат Николов, борихте се активно за отпадане на тайната на осиновяването, което вече е факт. Защо това бе толкова важна битка?

- В началото на моето професионално развитие се случи така, че помогнах на много хора да открият своите биологични родители и роднини. Това е важна битка, защото клиентите ми винаги с добро са искали да узнаят причината, поради която са били оставени за осиновяване, те искат да се срещнат с биологичния си родител, за да чуят това, да се запознаят със свои братя и сестри.

Моето впечатление е, че в много случаи осиновените осъзнават, че са имали късмета да бъдат осиновени, получили са любов, грижа, ласка, дом, образование, но от друга страна, те изпитват радост да срещнат свои братя и сестри, никой не иска да е сам на света и всеки иска да знае дали няма друг свой. Повечето остават и удовлетворени от срещата с биологичния родител, но сами разбирате, че дългото време, в което те са били разделени, няма как да се компенсира в чувствата. Все пак разкриването на тайната е една нова възможност да се поправят грешки от миналото, да се разбере истината, да се излекува тази част на душата, която всеки носи дълбоко в себе си.

- Разполагате с богат опит във връщането на незаконно отнети деца от социалните служби на семействата им. Кои са най-фрапиращите случаи, по които сте работил.

- Случаите са толкова много, че трудно бих могъл да изброя всички. Върнал съм десетки незаконно отнети деца. Трудно ми е да кажа кой е най-фрапиращият случай, но първо върнахме трите деца на Даниела Колева от Сливен, този случай нашумя, когато Даниела проплака пред камерите на телевизиите, че си иска децата.

А истината е, че и държавата не помага активно на семействата, които имат едно, три или повече деца и изпитват временни затруднения в отглеждането им. Вместо тези родители да бъдат подпомогнати, държавата отделя много по-големи суми за приемни родители и центрове за настаняване. По моите случаи държавата е похарчила милиони за приемни грижи, вместо да предостави малка част от тези суми на бедните или самотни родители да си стъпят на краката. В Русе имах случай с 11 отнети деца и трябваше да водя 22 дела за тяхното освобождаване. Сами разбирате какъв ресурс от време и пари ти трябва, за да пътуваш по 400 км за всяко едно дело. Но важното е, че успяхме.

Спомням си колко трудно бе да върнем и трите деца от с. Балша, трите деца на Николай Дойнов от "Галата" - Варна, наскоро върнахме 5 деца във Варна, които бяха взети направо от училище по донос от съседи само защото родителите не слушали социалните, в дома им се отглеждали много котки и защото понякога децата се прибирали сами от училище. Случаите ми са толкова много, че вече с трудност си ги припомням всичките, но във всеки един от тях съм се чувствал като в театър на абсурда.

Опитвам се да помогна на родителите със съвети и насоки, защитавам ги в съда, водя преговори със социалните, коментирам случаите пред медиите, ангажирам се с кампании за набиране на средства в подкрепа на тези хора, което е огромно изпитание, защото всеки очаква от теб победа. Чуваш какви ли не приказки по адрес на клиентите си и по свой, разбира се. Човешката злоба може да е толкова необятна и глупава, чак ти идва да се запиташ защо изобщо ми трябваше да се захващам, когато ти си искал да направиш добро, а върху теб се лее помия. Не е имало успешен случай, за който аз и семейството, на което помагам, да не са били публично разкоствани и обругавани. Но след това си казваш, че щом по теб се лее помия, значи и този случай ще бъде успешен. Помията става част от реда на нещата.

Не ти остава нищо друго, освен да я приемаш насмешка и да осъзнаваш все по-добре, че всяко едно такова дело е изпит, първо за теб като човек, за семейството, което преминава през този ад, да е далеч от рожбите си, и за нас като общество, колко сме останали съпричастни, вярваме ли в доброто и кое за нас е добро днес.

- Бяхте награден с медал от вестник "24 часа" в класацията "Достойните българи" за помощта, която оказвате на пет деца от с. Кардам да си купят къща. Споделете ни за тази история и за усещането човек да помага и да се чувства значим.

- Тази история с петте деца е също една от многото, където трябваше да решим трудната задача как пет деца да се отглеждат от баба и дядо при баща в затвора и майка, напуснала дома. Едно от децата беше починало от натравяне. На тези хора им трябваше малко подкрепа, за да се справят. И ние го направихме, събрахме нужните средства, хората си закупиха желания дом в селото и животът за тях продължи.

За мен няма нищо по-прекрасно от това да помагам, благодарен съм на Бог, че ми е дал тази възможност. Няма нищо по-пречистващо и изпълващо. Да даваш, означава да даваш живот от себе си, да подариш частица от себе си на някой друг, да вземеш от него ръката, благодарността, уважението. За мен хората, които са паднали, са връзката, която всички ние имаме да се свържем с Вселената и Всевишния. Просто трябва да погледнем и да подадем ръка.