Най-тежкият българин пази рецепта за крушова ракия с мед

Свещените български традиции са живи!

Големият Киро събра деца и внуци на празнична софра, цар е на туршията

Свещените родни традиции са живи в дома на най-тежкия българин Кирил Искренов!

Огромният 280-килограмов мъж е стожер на семейното огнище и за всеки голям празник събира фамилията на трапеза, отрупана с традиционни български ястия и напитки.

"Дните около Рождество Христово и Нова година ме връщат в моето детство в Гигинци - споделя пред "България Днес" колоритният перничанин. - Гори и полета на село са отрупани с тежки преспи сняг. А край огнището вкъщи цялото семейство се подготвя за празниците.

Нашите баби бяха велики жени! Най-вкусните ястия излизаха изпод техните ръце. И то без да имат в кухнята скъпи домакински уреди и "умни" печки с таймери. Моята баба Лиляна беше ненадмината в приготвянето на сарми. Опитваме се сега да ги направим по същия начин, уж същите продукти слагаме... Но все не се получава толкова вкусно, колкото баба ги правеше! Вечер сядаме всички на трапезата, а дядо ми Георги стои начело на масата. Огромен българин! Як, суров на вид. Като орел бди над семейството!"

Самият Кирил Искренов също има с какво да се похвали в подготовката за празничните вечери на трапезата. "Без излишна скромност мога да кажа, че моята туршия е сред най-добрите - категоричен е най-тежкият българин. - Ако се проведе олимпиада по приготвяне на туршия, със сигурност влизам в челната тройка. Много се гордея и с греяната крушова ракия, която поднасяме за зимните празници. Приготвя се с мед и може да се пие веднага след като се свали от огъня. Няма да те опари, но сгрява кръвта. Истинска наслада за душата."

От своите предци Кирил Искренов пази билкова рецепта за лечение на болна жлъчка, черен дроб и хепатит.

Сместа, стрита на прах и опакована в малки пакетчета, помага на хора, отчаяни от медицината, разказват местните в Гигинци.

Колкото и невероятно да звучи, дори по времето на комунизма във вестник "Кооперативно село" излиза статия, в която авторът описва чудесата, сътворени от лечителя без диплома. В тоталитарните години на всичко, което не се вписва в официалната наука, се гледа крайно подозрително...

Рецептата се предава от поколение на поколение вече 70 години - разказва Киро. - Прахчетата ги прави първо баба ми Манка. Навремето тя баела, бабувала, израждала бебета - търсели са я за всичко." Сега Киро си има помощници, с които приготвя прочутите си билкови прахчета.

Той добре помни как неговият дядо започва да строи къщата, в която сега самият Кирил живее със семейството си. "Тогава, за да имаш дом, не трябваше да ходиш в банката, а в кръчмата - разказва 300-килограмовият мъж. - И дядо ми така направи. Отиде в кръчмата и каза - утре ще бием плоча. На другия ден в двора почерня от народ. Сигурно сто човека дойдоха да помагат. Свършиха работата и седнаха на софра. Ей така, с труда на мъжете в селото стана готова тая къща. И не само нашата - всички къщи в селото са построени по този начин. Така трябва да правим и сега. По-малко да се оплакваме и повече да си помагаме един на друг."