Мехран от Иран пред угроза да бъде депортиран 13 години след като бяга у нас

Иранец, избягал от мюсюлманската държава у нас преди 13 години и борещ се неуспешно за българско гражданство през цялото време, може да бъде депортиран обрат в Иран, което 99,9% означава фатален изход за него в родината му, тъй като той е противник на режима и активен участник в протестите срещу него. 

Започна петиция с искане за закрила на иранеца Мехран Давари, който от 13 години живее в България. В четвъртък той е бил задържан и отведен в бежанския лагер в Бусманци, като е възможно да бъде депортиран.

"Мястото е с телена ограда и има пълните характеристики на затвор. Техническото основание за задържането му е мярка за връщането му в Иран, която е наложена от "Миграция" Пловдив през 2014 година", заяви адвокат Диана Радославова.

Според неговия адвокат иранецът е задържан, без да е извършил престъпление и без опит да се укрива. „Той има договор за наем от години. И е публична личност, свири в група", посочи защитникът на иранеца.

"Не мога да разбера как в 21 век ние не можем да си отворим очите, че един човек е достатъчно интегриран. Той дори се нарича българин. Дори е кръстен в българска църква и се е кръстил с името Стефан", казва Красимир, приятел на Мехран.

Красимир, Яна и Стефан са част от групата, в която свири мъжът. Заедно са започнали петицията в негова подкрепа. "Аз познавам Мехран от около година. Възпитан човек е, непрекъснато иска да твори", посочва Яна, вокалист на групата.

Ако бъде депортиран в Иран, притесненията на Мехран са, че е възможно сянката на миналото му да го застигне. "Преди да стигна до Иран, първо ще се самоубия. Това е една държава, в която всички са фанатици и ислямисти. Животът ми ще бъде застрашен на 99.9%", твърди той.

В отговор до Нова ТВ от Държавната агенция за бежанците заявяват, че всички производства на Мехран са отхвърлени, тъй като той не отговаря на условията за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. Това било потвърдено от съответните съдебни инстанции. Битката на приятелите му за закрила продължава.

Историята на Мехран, който приема християнството у нас и става Стефан, "България Днес" разказа в обширен материал на 18 януари 2021 г. Роден и израснал е в Иран. Избягал първо от ареста в Техеран, а след това в България след участие в протести срещу президентския избор на Махмуд Ахмадинеджад в размирната столица. 10 години живот у нас, през които сменя леглото в лагера за чужденци в Бусманци с пейката в парка, работата в автомивка и дюнерджийница до създаването на филми за човеци с неговата орисия. Това е Мехран от Техеран, който празнува на Стефановден. Защото българското му име е Стефан.

"През 2009 г. имаше избори за президент в Иран. Много хора в страната очаквахме досегашният президент да не бъде избран. Но това не се случи и започнахме протести. Мислехме, че можем да свалим този режим и да го заменим с друг. Но за съжаление нещата тръгнаха по друг начин. Разбрахме, че всичко е измама. Хванаха ме веднъж, след това втори път и се наложи да избягам от районното", разказа пред "България Днес" 35-годишният мъж.

Останалите задържани в полицията доверяват на Мехран, че ако бъде вкаран в затвора, е възможно дори да бъде екзекутиран. Планът е ясен - трябва да избяга.

"Престорих се на болен, за да ме заведат в болница. Оттам успях да избягам, защото не могат да ме контролират, като вляза", продължава иранецът. Близо една година живее при свой приятел в друг град. През това време разбира, че на няколко пъти е търсен на домашния му адрес с призовки за явяване пред органите на реда.

"Тогава се запознах с един човек, който ми каза, че не мога повече така да живея и ще ме свърже с негови приятели, които да ме изкарат извън страната. Свързахме се и човекът ми каза, че мога да отида в Германия, Италия, България. Бях чул преди това, че България е много красива страна", спомня си Мехран. Мъжът не се двоуми много, събира багажа и тръгва.

"Прекарахме около седмица в Истанбул, после стигнахме до Одрин. Бяхме двамата с мой приятел. Там шофьор ни закара близо до границата. Имаше ограда около метър и половина. Прескочихме я и дори не бях сигурен, че това е България. Пеша стигнахме едно село, хванахме такси до София и вечерта бяхме вече тук", разказва Мехран. В столицата иранците отиват в близко районно полицейско управление. "Вкараха ни в Бусманци - затворен лагер за чужденци. Бяхме там с моя приятел 37 дни. Благодарение на един арабин, който преди е бил в България и е понаучил езика, успях да науча и аз много думи", казва той. От лагера иранският гражданин излиза на 13 декември 2010 г. Успява да си намери работа като помощник-готвач в хотел-ресторант в Бояна. Но след като заведението фалира, мъжът остава на улицата.

"Вече нямах право да работя, защото трябваше да се мине една година от заявлението за работа според тогавашния закон. За съжаление станах бездомник, спях по пейките в парка и където намеря. Докато случайно ме свързаха с иранец, който имал търговия с дюнери на морето. Работих до края на септември, събрах пари и се върнах в София", разказва още Мехран.

След това той намира работа в автомивка, фирма за компютри, в строителството, в склад в хипермаркет. Забравя за периода на скитничество и дори пише книга на персийски език за повратностите на живота. Но не намира издателство, което да издаде книгата му.

Постепенно Мехран, чието българско име вече е Стефан, започва да твори. Наред с любимите си черно-бели фотографии на значими места и пейзажи в страната през 2018 г. заснема късометражния филм "Клоун". "Той разказва, че всички хора сме клоуни. Преструваме се, че сме щастливи и добри. Той казва, че ако не искаш да се преструваш на щастлив, прави това, което е правилно, и махни маската, живеейки нормално", споделя Мехран-Стефан, който междувременно си купува бас китара и се научава да свири.

Сега е на ход друга мащабна идея - филм за бежанците. "В тази лента искам да кажа, че много хора бягат от страната си и заслужават да живеят спокойно в други държави. А има и други, които идват, без да учат, и чакат само помощи от държавата, без да искат да работят. Надявам се да имам достатъчно пари за лентата и да се получи добре. Ако получа статут, ще мога да я регистрирам на фестивали в Румъния, Русия и други държави", разкрива иранецът на чудесен български език.

Мъжът живее на квартира в етаж от къща в тих столичен квартал. За десет години у нас се променя коренно. Докато преди идването в България е пушел, пиел алкохол и ядял много месо, тук забравил цигарите, пийва само по важен повод и е вегетарианец, обичащ и бранещ животните.

Все още не е женен и няма деца. Но и да поиска, няма как да се случи поне засега, тъй като цяло десетилетие вече не може да се сдобие с български документи за самоличност. Нито да създаде официално метъл бандата си, за което мечтае. Както и петте песни, на които пише музиката и текстовете. Още повече да запише "Биология" в Софийския университет, каквато мечта има.

Мехран, който отдавна е интегриран по безупречен начин в българското общество, е част от стотиците чужденци без постоянен статут у нас. Няма и законов път, по който да легитимират съществуването си.

Какво означава да си човек без документи в България? Не можеш да работиш законно, не можеш да наемеш квартира, не можеш да отидеш на лекар, не можеш да шофираш или да учиш. Не можеш дори да се ожениш или да се запишеш като родител в акта за раждане на собственото си дете. Разчиташ на добрата воля на приятели да ти помагат да преживяваш и живееш на ръба, извън системата и в постоянен страх и напрежение.

Тези хора попадат в затворен кръг - не могат да бъдат изведени от България, по правни, хуманитарни или практически причини - няма законово установен ред да получат документи - живеят нелегално в България, изключени от всички системи на общественото устройство.