Татяна Дончева: Георги Глушков заемаше половин купе във влака, никой не влизаше
Уникални истории разказа първият български баскетболист в НБА Георги Глушков в предаването по БНТ "Имате среща... с Диана Любенова". Само преди дни, на 10 януари, родената в град Трявна легенда навърши 64 години.
"В истинска зала за първи път влязох като ученик в 5 клас. Имаше окръжно състезание. Дотогава играех само на площадка в родния си град. Залата беше тази в Севлиево, имаше 1500 човека, а на мен ми се струваше, че е много голяма. Залата, която ме впечатли вече по друг начин, беше "Диана" в Ямбол. Като влязох в нея, почувствах такъв импулс, че съм в нещо изключително голямо. Майка ми се пребори с баща ми да следвам една мечта. Баща ми много искаше да свиря на цигулка. Когато станах на 7 години, разбра, че нямам музикална дарба. Беше много разочарован. Имаше конфликт вкъщи. Имаха други идеи за моето бъдеще. Много искаха да уча за лекар - една престижна и благородна професия. Така се случи, че пътят на младите, които имат мечта, е съвсем различен", спомня си детските години Глушков пред водещата Диана Любенова. Специално включване в предаването направи политикът Татаня Дончева, която се оказа близка с Глушков.
"Ние се срещнахме в детските ясли в нашия роден град Трявна. Трябва да сме били на по година и няколко месеца. После продължихме заедно в един клас, но в различни паралелки и така до 7 клас. Когато вече стана млад баскетболист в ЦСКА, ние пътувахме до София регулярно с влака "Шипка". Нашите бащи ни изпращаха сутрин рано в 4 часа. Веднъж пътувахме в едно купе, а Жоро вече беше достатъчно висок, над 2 метра. Като е седнал, той е заел половината купе. Идващите хора отварят вратата, установяват някакъв грамаден човек, на когото краката стигат до отсрещната седалка, и започват да отстъпват заднишком. По едно време Жоро си купи кола Фиат 126, полски. Мисля, че по-малка кола не е изобретявана. Веднъж свири ми някой на улицата. Обръщам се, някой ми маха, а от фиатчето започва да излиза Жоро. Ама излиза, излиза, имах чувството, че излиза няколко минути. Умрях от смях. Майтапих го: "Жоро не можа ли да си купиш по-малка кола?", а той ми отговаря: "Аз и лада да си бях взел, пак трябва да махна предната седалка". Много ми завиждаше Жоро, защото като дете имах единствените кецове черни с жълта украса", разказа Дончева.
"Във влака имам доста смешни ситуации. Веднж бях на 4 години и пътувах с майка ми. Тогава до 7 години децата пътуваха без билет. Явно съм бил много едро дете и кондукторът направи такъв скандал на майка ми, половин час се разправяха. Тя трябваше да доказва възрастта ми", спомня си с усмивка Глушков. "На гарата гишетата са ниски и аз вместо да се наведа, поглеждам над стъклото и виждам една жена плете. Тя скача и вика: "Веднага слизай от тези щайги, където си се качил". Излиза, вижда, че съм висок... А пък фиатче си купихме няколко човека, всичките над два метра - Атанас Голомеев, Румен Пейчев, Любомир Амиорков. Тогава просто тези коли бяха без ред. Една от предните седалки я махнах наистина", признава легендарният баскетболист.
