Режисьорът на сериала за златните момичета Андрей Андонов: Мъж не би издържал психически в гимнастиката

Целта на "Пътят" е да бъде ориентир за загубилите се

Кой е той

Андрей Андонов е режисьор на филма "Пътят", посветен на първата олимпийската титла за българската художествена гимнастика. Поредицата е от 8 епизода и ще бъде излъчена по Би Ти Ви. Сериалът ще започне от 20 януари и ще се дава всяка събота от 15,00 ч. Пред "България Днес" Андонов разкри как е минал процесът на създаване на филма.

- Как се роди идеята за филма?

- Филмът претърпя много промени. Първоначалната идея беше да се направи нещо за спомен за федерацията. Малко филмче за техния път, как ще отидат до Токио, какво се случва в Япония преди и на олимпийските игри. Да им се сглоби нещо набързичко. Да е за тяхна консумация. Но процесът беше много интересен и в един момент разбрах, че всъщност филмът става много по-голям - като съдържание, смисъл и потенциал. Цяла история, която става сериозен документален проект. В продължение на тези три години той се видоизменяше. Формата му се променяше от голям филм до 5 дълги епизода. Крайното е осем серии. Темата и смисълът на филма се оформиха по време на създаването му. Това е истинското документално кино, както се е правело едно време. То е най-трудното, най-скъпото, най-времеемкото, най-рискованото. В днешно време много трудно може да направиш такъв проект.

- Кое беше най-голямото предизвикателство пред вас по време на работата по филма?

- Най-голямото предизвикателство беше да се изгледат 3 терабайта видео съдържание. Целият материал без интервютата, които са правени след прибирането на гимнастичките, е заснет с телефони от треньори, състезатели, г-жа Раева, официалния фотограф. Архивните кадри бяха огромно количество. Най-голямото предизвикателство беше целият материал да се подреди и да се формира история със смисъл, с послание, с тема.

- А как се справихте с качеството на записани с телефон кадри?

- Реално погледнато, те снимаха с "Айфон 12", но качеството е жестоко. Проблемът беше, че е много компресиран материалът. Технологията се развиваше за тези три години, хардуерът и софтуерът много се промениха за това време. В началото имах голям проблем с тези айфонски кадри. Сега вече технологията напредна и много лесно се работи с видео от айфон. Преди не беше така. Беше предизвикателство този голям материал да се изгледа, да се работи с него, да се роди история. Да се направят 12-те интервюта и те да формират още по-ясна картина. Това е креативен процес, който отнема много време.

- Как протекоха интервютата и колко време ви отнеха те? Става дума за 12 човека.

- Интервютата бяха интензивни, много лични и откровени. Целта ми беше да са такива, каквито момичетата не дават по телевизиите и медиите като цяло. Да бъдат като едно откровение, тяхната гледна точка за този път от 5-6-годишни деца до олимпийски шампионки, които прекратяват кариерите си. Също и състезателки, които са на игрите. Плюс гледната точка на треньорите и тази на ръководителя - шефът на федерацията Илиана Раева.

- Какво в работата ви с момичетата ви впечатли най-много?

- Много са нещата! Изключително трудно е накратко да кажа. Първата гледна точка е спортната. Като хора, които са достигнали най-високото ниво на спортно-техническото постижение в техния спорт. Това е най-малкото, което ме е впечатлило. Другата гледна точка е чисто човешката - характери, ценностна система, поведение, колко са интелигентни, колко са различни, как са запазили индивидуалността. Като влязох в този проект, имах стереотипното мнение, че те са еднакви момичета, че нямат лично мнение и са едни изпълнители без характери, като роботи. А те всичките са супер различни - като характер, мислене, темперамент, философия за живота. Те са много ярки индивидуалности. Това ми направи много голямо впечатление. Как са успели да изградят силни характери, развити личности. Имат впечатляваща ценностна система, която рядко можеш да видиш от спортист. Бях впечатлен как говорят - с много ясни мисли, начетено, с богат речник. Това тотално ти променя мнението за един професионален спортист.

- И всички тези индивидуалности трябва да ги напаснеш, за да стане добър отбор.

- Да, така е. И като вземеш и старши треньора им Весела Димитрова, която е напълно различен характер от всички тях - тя е огън, темперамент, толкова емоционална. И да ги събереш в успешен екип. Това може би е най-впечатляващото - как г-жа Раева е успяла да събере толкова силни личности в един екип, който има обща цел и е системно работещ. Няма значение дали един от тях ще е в тази система, тя си работи. Наистина е много впечатляващо особено за България. Това е една от слабостите ни - да работим системно в екип с обща цел и всички да си запазят силните характери и индивидуалности, но да ги подчинят на отбора. Някак си еготата да не бъдат смазани, но да са здравословни, да са впрегнати в градивна енергия.

- Споменахте, че показвате суровата действителност. Колко сурова е тя?

- Аз казах сурова и повечето хора ще си помислят, че е такава като лишения. Използвах думата "сурова" като неподправена, без фалш, без маски, без игра, без поза. Нещо, което е в естественото му състояние. Този спорт е толкова красив, когато го гледаш, но е брутален. За мен това е толкова тежко да бъде понесено психически, че неслучайно мъжете още не го практикуват. Един мъж не може да го издържи. Имам предвид психически. Физически, както и да е, някак си може да изкара, но стресът, напрежението... Много е тежък за психиката този спорт. Бях впечатлен как толкова крехки, красиви и фини момичета могат да имат толкова силни характери и воля. Да издържат на цялата тази болка, несправедливост, загуби, неуспехи. Неуспехът там е много повече от победите. Тренировките им са едно изобилие от неуспехи - грешка след грешка. Трябва да приемеш, че това е пътят. Да приемеш тези грешки, за да можеш, когато дойде моментът, да не ги правиш. Това е нещо страшно за мен. Уникално е да го наблюдаваш и да го преживееш.

- Самият филм също е уникален. Това е първият документален спортен сериал в България.

- На мен ми върви да правя неща, които са за първи път в България. "Никой" беше първият филм с лесбийска сцена в историята на родното кино. Спортни филми има много, но сериал с епизоди и аз не знам да е правен. Този проект е важен за децата, за бъдещите поколения. Целта ни е да е ориентир. Когато хората се загубят - дали си състезател, предприемач, учен или малко дете, което се чудиш какво да правиш, ако ти попаднат тези епизоди, някак си да те вдъхновят, че и в България, когато имаш и най-големите мечти, те могат да се сбъднат. Ако си готов да извървиш този път.