Фолкпевецът Максим: Да пееш в метрото е много различно
Не го правя за пари, но хората не могат да се забавляват и да си отпуснат душата
КОЙ Е ТОЙ
Максим е една от големите ретро звезди на фолка. Роден е на 31 юли 1975 г. в Етрополе. Завършва музикалното училище в Котел със специалност "Народно пеене". Изгрява през 90-те години с хитовете "Богиньо моя" и "Ще те хапят комари". След това слиза от музикалната сцена и се занимава с бизнес. Преди няколко години се завръща на фолкнебосклона със заявката, че иска да прокарва стойностни парчета сред комерсиалната чалга. Феновете му оценяват хитовата песен "Мило мое" и останалите, които имат милиони гледания.
Преди дни изпълнителят провокира софиянци, като запя в столичното метро.
- Как се роди идеята за този социален експеримент да пеете в софийското метро?
- Тя се роди преди няколко месеца, но се разболях и трябваше да отложим. Януари е подходящо за осъществяването на тази идея време, защото през декември се случват всякакви неща и може да не е интересно за хората. Просто грабнах микрофона и отидохме. Аз съм от хората, които не мислят много за действията си.
- От какво бяхте провокиран?
- Исках контакта с тези работещи хора, които пътуват не с S-класите, а с метрото. Исках да видя там реакцията каква е. За да поръчаш мое участие, трябва да имаш парички. В случая тези хора не могат да ме поръчат за тържества, сватби. Затова реших да направя контакта с тях, да видя дали наистина и те искат като другите да си поръчват певци, дали им е приятно.
- Имахте ли уговорка с управата на Метрополитена?
- Не, но не са ни правили проблем.
- Какви резултати показа вашият експеримент?
- Че имаме нужда от истински ценности в живота, това ни липсва. Хората си мислеха, че сме отишли там за пари, да просим - така изглеждаше. Имаха опасения, че нещо се случва, дали това не е атентат. Прекалено много са заринати от медийната информация за какви ли не неща. Това ги натоварва и убива. Те не можаха да се забавляват. Не им се вярваше.
- Може би липсват изяви на подобни места?
- Това се оказа нещо много сложно. Толкова години съм пял на какви ли не сцени, на какви ли не места. Цигуларят Мравчо (Атанас Славов - бел. авт.), който ми е съученик от Котел, той е голям професионалист, но заби и не можа да извади цигулката. Като отидеш на участие, е много лесно - знаят, че ще дойдеш. А тук си пред една много различна публика, много е различно да отидеш и да пееш в метрото, нищо общо с това да излезеш на сцена с професионалната техника и с подготвените за това хора.
- Оказа ли значение, че песента е македонска - "Биляна платно белеше"?
- Много мислих дали да я изпея на македонски или на български. Реших, че песента си е песен, и не мисля, че това беше проблем.
- Как си обяснявате липсата на реакция у хората и това, че не се забавляваха?
- Не го вярваха, не можаха да се отпуснат и забавляват. Всеки се оправдава, че държавата била такава. Не, държавата е точно такава, каквито сме и ние. Хората са казали: "На щуро село - щур кмет му трябва". Манталитетът ни е такъв и не можем да отпуснем душата. Предполагам, че в главата им се върти, че сме отишли за пари. Може би, ако им бях казал в началото, че не е за пари, щяха да го приемат по-добре. Но ще го пробвам.
- Имаше коментари, че българинът в забързаното ежедневие мисли как да си плати сметките. Това ли е проблемът?
- Не, българинът си е такъв. Всеки има проблеми, но трябва да се научиш да можеш да се забавляваш поне 3 минути. Не съм съгласен, че сметките толкова те смазват, че и за малко да не можеш да се забавляваш. Тогава какъв е смисълът на живота? Гледам хората след 60 години започват здравословен начин на живот. Ама за къде се подготвят, то не трябва да отидеш в идеално състояние на оня свят?! На земята сме не за дълъг, а за един прекрасен живот. Никой не може да те научи да се забавляваш, трябва да ти идва отвътре.
- А при когото не става, какво да прави?
- Да полага усилия, като със здравословното хранене.
- Ако пърформънсът беше в чужбина, щеше ли да е другояче?
- Ако бяха други песни обаче. "Охридското езеро" в Англия няма да им говори нищо.
- А какво бихте им изпели?
- Не бих пял в друга обстановка на чужденци. Аз съм българин и бих пял само на българи.
- Планирате ли още изяви в метрото?
- Имам пътуване в следващите дни, но като се прибера, веднага ги започваме.
- Много хора казват, че биха искали да присъстват.
- Да, може да пуснем предварително информация. Добре, че беше синът ми, та излязох от метрото. Сигурно още щях да съм там, не мога да се оправя.
- Возили ли сте се друг път?
- Не, за първи път ми беше. Като взимах билети, поисках за "Люлин" и те ми се смяха.
- Каква е душевността на българина?
- Хубав човек е българинът, бохем по душа. Навсякъде по ресторантите най-добрите клиенти са българите. Чужденците са странни, не са като нас. Но българите не могат да показват емоциите си, а трябва. Много ги притеснява, че ще им завидят, ако покажат емоции.
- Може пък и да се притесняват "какво ще кажат хората".
- Ето тук е най-голямото разковниче - "какво ще кажат другите?". Ама какво значение има? Не си ли ти най-важният за себе си? Освен това забравихме какво значи да се обичаме. Човекът е създаден да се обича, а предметите са създадени, за да ги използваме. Ние малко бъркаме нещата и използваме хората, а обичаме нещата си. Всички казват "колко сме лоши". Къде са лошите? Проблемът е, че българинът вижда лошото в другите, но не иска да види лошото в себе си. Бих ги посъветвал повече да се усмихват, усмивките са безплатни. Дори и докато говоря с вас, аз съм усмихнат. Даже и жена ми често ми казва, че се усмихвам насън.
- Какво планирате в скоро време?
- Има едно парче, което е готово като текст и музика. Клипът ще бъде потресаващ, но още не съм го снимал.