Нашенци забъркани в схема за 40 милиона

*Европрокуратурата погва ДДС измамници в България

*Операцията с кодово име "Концертина" прави обиски в шест страни за укриването на данъци през телефони втора ръка

Европрокуратурата погна нашенци, забъркани в схема за източване на ДДС на стойност над 19 милиона евро през телефони втора ръка. ГДБОП помага на разследващите. Това става ясно от съобщение от офиса на Лаура Кьовеши.

Европрокуратурата извърши операция с кодово име "Концертина" след дълга работа и наблюдения на измамниците в цели шест страни, една от които е България.

Всичко започва в Мюнхен, Германия, преди месеци. Тамошните ченгета надушват схема за източване на ДДС през телефони втора употреба.

Става въпрос за предполагаема престъпна схема, при която компании, базирани в няколко държави-членки на ЕС, една от които е България, измамно прилагат намален ДДС върху продажбата на употребявани мобилни телефони, внесени от Хонконг, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Съединените щати, за да увеличат незаконно своите печалби.

Обикновено, когато дадена фирма продава стоки втора употреба, закупени от частни лица в ЕС или от продавачи, които вече са платили изцяло ДДС за такива артикули, препродавачът може да приложи така наречената схема за данъчно облагане на маржа при условията, посочени в приложимото право. В такива случаи дистрибуторът трябва да плати ДДС само върху разликата между цената, платена за артикула, и цената, за която се продава, а не върху пълната продажна цена на артикула. В този случай разследващите подозират, че погнатите компании са приложили тази разпоредба неправомерно, начислявайки намален ДДС, когато е дължима пълната ставка. Подозренията за измама също позволяват мобилните телефони да бъдат продавани на по-ниска пазарна цена, като по този начин причиняват нелоялна конкуренция.

На този етап има четирима заподозрени, които са на радара на европрокуратурата. Един от тях е нашенец и е задържан само за разпит.

Фирмите, участващи в предполагаемата измама, се намират в България, Германия и Словения и се управляват от четирите разследвани лица. Компанията в Словения купува смартфоните от компании в Хонконг, ОАЕ и САЩ, след което ги продава на компанията в България. Оттам нашенците продават стоките на дружество в Германия. После замесените немци шиткат телефоните на крайни клиенти в Италия, Финландия, Полша и Швеция.

Разследваните страни са погнати преди месеци, но тъй като операцията е изключително сложна, обиските и арестите се случват на 17 януари. Извършени са 25 претърсвания, обискирани са и офиси на фирми в България. Предполага се, че някои от незаконните печалби може да са били укрити в банкови сметки и активи в други държави членки. На този етап при обиските, които започват в Германия и се простират до България, Италия, Малта, Холандия и Словения, са иззети голям брой документи, електронни устройства и доказателства. Също така са иззети 31 500 евро в брой и криптовалута на стойност около 40 хиляди евро. Няколко банкови сметки са замразени. Разследването разчиташе на подкрепата на Европол и службата за данъчни разследвания в Мюнхен, както и правните органи в замесените в схемата страни.

 Кьовеши погна служители на ДФ "Земеделие"

Европрокуратурата погна двама служители на Държавен фонд "Земеделие" за измами и разби организирана престъпна група, която е получавала незаконни земеделски субсидии от ЕС. Това съобщиха от офиса на Лаура Кьовеши.

Разследването на европрокуратурата, в което се включиха ГДБОП и ДАНС, е продължило няколко месеца. Във вторник са извършени три ареста и са направени няколко обиска на различни адреси и имоти на задържаните в Севлиево.

"Въз основа на извършените следствени действия от ГДБОП и ДАНС, които им бяха възложени от европрокуратурата, и на базата на иззетите доказателства и документи се установява, че заподозрените са предоставили невярна информация от името на други лица до компетентните органи с цел получаване на земеделско финансиране", пишат в официално съобщение от офиса на Кьовеши. Според европрокуратурата и родните разследващи има солидни доказателства за злоупотреба с еврофондове.