Адвокат Петър Николов: Пристрастените към хазарта най-често теглят бързи кредити

Има хора с 50 заема и няма никаква преграда пред тях да изтеглят още 50 такива 

КОЙ Е ТОЙ

Адвокат Петър Николов завършва право в Русенския университет "Ангел Кънчев". От 2005 г. до 2006 г. е юрисконсулт в Държавна финансова инспекция - Варна, Министерство на финансите. От 2006 г. до 2013 г. е юрист в служба "Военна полиция" - Варна, последно офицерско звание "капитан". От 2014 г. до настоящия момент е адвокат в Адвокатска колегия - Варна.

- Адв. Николов, преди 9 години помогнахте на Андрей Едрев да осъди България за достъп до договорите за концесии на добив на злато. В каква степен успяхте да промените обществената дискусия за това кой и как използва богатствата на България?

- Всъщност трябваше на два пъти да осъдим държавата, тъй като след първото осъждане тя продължаваше да отказва да ни даде достъп до концесионните договори. Това беше най-голямата тайна, пазена в държавата от хората. Накрая ни изпратиха един договор по пощата, като до ден днешен аз не съм сигурен, че това е пълният договор.

Обществото най-после разбра, че подземните богатства на България се експлоатират от чуждите компании почти безплатно, тъй като концесионните такси, няколко милиона долара на година, които се заплащат, са символични, няма никакъв контрол върху дейността на концесионерите, не се знае дори какви количества ценни метали се добиват, т.е. добитата руда се преработва в трети страни, а при добива се отделят и много други ценни метали, които концесионерът прибира. За нас, общо взето, остават пораженията върху природата и рискът за човешкото здраве и живот на хората, живеещи и работещи в тези райони.

- Имате множество успешни дела срещу банки, фирми за бързи кредити, мобилни оператори, ВиК и енерго дружества, застрахователи, общини. Какви са най-честите порочни практики в тези казуси?

- След като банките бяха първите, които се вихриха с безразборното увеличение на лихвените проценти в предходните десетилетия, сега е модерно да предлагаш бързи кредити чрез небанкова институция. Практически тези дружества не са контролирани и умело заобикалят Закона за потребителския кредит и европейските директиви, защото те предвиждат фирмите за бързи кредити да проучват състоянието на длъжника и ако той е свръхзадлъжнял, да не му отпускат поредния кредит.

Има хора, които са изтеглили 50 бързи кредита и няма никаква преграда пред тях да изтеглят още 50. Има хора, пристрастени към тегленето на кредити, защото системата е такава, че ти вечно може да теглиш и рефинансираш предходния кредит и да се измъкваш временно от натиска на дълга, да отложиш плащане, да вземеш няколкостотин лева например, а да върнеш няколко пъти по толкова.

Хората, пристрастени към хазарта, най-често се обръщат към бързите кредити, защото това им дава светкавичната възможност отново да играят и да залагат отпуснатите суми. Всеки, който се е сблъсквал с бързия кредит, знае, че освен лихва от 49,9% (законът забранява лихва, по-висока от 50%) към задължението ти се начисляват различни такси "за бързо разглеждане" например, с които сумата, която трябва да върнеш, става двойна.

Някои дружества са започнали да предлагат застраховки, без изобщо потребителят да е длъжен да се застрахова, и развиват застрахователна дейност, без да имат правото за това. Друг обичаен номер е да те задължат да плащаш висока неустойка или обезщетение, което се начислява към месечната вноска по кредита. Това значително оскъпява услугата и е в ущърб на потребителя.

Затова препоръчвам на всеки, изтеглил бърз кредит, който е изплатил такъв или в момента има задължения, да се обърне към адвокат, специализиран в тази материя. По изплатените кредити след осъждане на кредитора или споразумение с него успяваме да върнем на хората значителни суми, които са им били надвзети, между 30 и 50% от дълга, а на други да опростим част или изцяло от текущото задължение. Така хората, получавайки обратно парите си, имат възможност да погасят текущите си задължения или да си върнат вложеното платено без основание и да поемат глътка въздух.

- Учредител сте на родителското сдружение РОД. С какви проблемни аспекти в семейното законодателство и въпросите по отношение на децата в риск като цяло се сблъсквате през годините?

- В момента в сайта на ДАЗД върви обществено обсъждане за нова стратегия за детето 2024 – 2030 г. След като обществото отхвърли "Стратегия за детето 2019-2030 г." след родителските протести преди няколко години, се тревожа, че старата песен ще продължи на нов глас.

Какво на практика искат ДАЗД и сродните му НПО организации, които проникнаха в управлението на държавата и получиха министерски постове. Искат повече пари от държавата, възможност да получават финансиране от чужбина, да отнемат задължението на държавата да се грижи за децата и да поемат в частни ръце нашите съдби, да решават сами кое дете как се гледа и когато пожелаят, да го вземат с всички написани от тях в закони сили и средства. С две думи - опитите за демонтаж на семейството и разделяне на децата от семейството продължават с пълна сила.

Целта им е да изправят деца срещу родители в съдебната зала, да отнемат деца, без никога да ги завръщат, да осакатят хиляди деца, изваждайки ги от семейната им среда с различни методи, като въвеждане на детско правосъдие, което да се осъществява от обучени от тях съдии, и т.н. С две думи процесът на бавно, но сигурно инжениране на обществото и на децата ни ще продължава.

- И за финал - кой е процесът, който остава най-трайна диря в съзнанието ви?

- Може би това е делото на Даниела Колева от Сливен и трите й деца. Тогава си спомням, че беше първото ми такова.

Един мой приятел Петър Низамов ме заведе при нея, беше нещо ново за нас и непознато като материя. Отнети от социалните деца. Трябваше да помогнем на Даниела да получи общинско жилище и след това лека-полека животът й потръгна. Отначало съдът бе отхвърлил иска ни, но после спечелихме на втора инстанция. Това е най-сладкото, да "обърнеш" резултата.

После за това дело получих изненадващо за мен наградата на сп. "Правен свят" за Юрист на годината. Призът и емоциите бяха големи. Тогава не знаех, че това е само началото на един нов път и дълго търсено призвание в моя живот, да защитавам децата на България.