89-годишният поет Константин Денчев: Останах сирак и бях мобилизиран от живота

Поезията ми дойде свише, когато наближих 50-те

Кой е той

Константин Денчев е роден през 1935 г. в Плевен. Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е съдия и адвокат в Плевен.

Публикувал е свои разкази и стихове в националния литературен и периодичен печат. Автор е на 10 книги със сонети за любовта. Член е на Съюза на българските писатели. Той е най-издаваният автор на сонети в Европа.

- Господин Денчев, посвещавате сонетите в новата си книга на всички жени в живота ви и на една конкретно. Коя е тя?

- Това е моята съпруга, разбира се. С нея съм, откакто станах на 26 години. Винаги съм бил коректен с нея, както и тя с мен. Тя е близо 4 години по-млада от мен и ме подкрепя през целия ми живот. За всяко нещо. Просто един мъж трябва да разчита на съпругата си, за да може да просперира.

- Завършили сте право, как решихте да се занимавате с писане на поезия?

- Когато наближавах 50-те си години, започнаха да ми идват в главата всякакви стихове. Просто не можех да спя от тези идеи и не знаех какво да ги правя. Тогава бях адвокат, а после станах съдия в Плевен и през цялото време ми звучаха стихове в главата. Идваха ми стихове дори и по времето, когато карах колата си. Тогава отбивах от пътя, за да мога да ги запиша и да не ги забравя. Това нещо дойде свише за мен. Просто никога дотогава съм се занимавал сериозно с поезия.

- Вие сте почти на 90 години, а сте с много бистър ум. Как успявате и да творите все още?

- Това си е божа работа. Бистрия ум го дава само Господ. Дори сега, когато свършим разговора, ще се кача на колата и ще карам на 60 километра от Плевен. Добре, че не ме спират катаджиите, поне засега. Документите ми са редовни, разбира се, но все пак могат да ме спрат заради възрастта ми и да ми направят проблем.

- Това, че сте останали сирак на ранни години, ли ви държи винаги във форма?

- Когато останах сирак, аз бях мобилизиран от живота, без да го искам. Наложи ми се да стана борбен и да държа духа си високо. Просто нямах друг избор, животът ми постави такива условия и аз трябваше да ги спазя. Винаги съм искал да завърша висше образование, но животът ми беше подготвил друго. Трябваше много да се боря, за да го заслужа.

- Все пак сте завършили Юридическия в Софийския университет?

- Когато почина майка ми, аз бях в 9-и клас и трябваше да напусна училище. Просто защото нямаше кой да се грижи за мен. Живеех в нашата къща и нямаше дори какво да ям в някои моменти. Бяха моменти на отчаяние и безсилие. Живеех и без никакъв родителски контрол. Просто се справях някак си и ми се наложи да порасна много бързо и много бързо да да започна да взимам решения. Мисля, че решенията, които съм взел в живота си, са правилните.

- В посвещението на последните си сонети "С реверанс към вас" казвате, че героините ви живеят във вас.

- Всяка една любов, която ми се е случила, живее в мен. То е неминуемо и аз си ги спомням всички. Всяка една картина, която съм видял, дори и в магазина, ако си заслужава, тя също живее в мен и може да ми даде муза за нещо ново, което да напиша. Образите, които остават в главата, са много важни за един поет. Той ги претворява след това в писмена реч и това остава за поколенията.

- Любовта ли е движещата сила в живота?

- Мисля, че първото условие за една връзка е любовта. Ако няма тези отношения на любов и взаимност, нищо положително не може да се развие. Просто любовта е нещо, което ти се случва, ти не го знаеш какво е и не знаеш докъде ще те заведе по пътя. Трябва да се довериш на нея и да се довериш на това какво ще стане.

- А може ли да има сонет, в който жената се обяснява на мъж?

- Първо, доколкото ми е известно, това не се е случило досега. Второ, жените са по-скромни в това отношение и не дават външен израз на техните си преживявания. Жените са приемащите, а ние, мъжете, сме искащите. Май така върви светът. Разбира се, има и по-агресивни жени, но практиката е, че мъжът е търсещият, а жената е даващият.

- В сонетите си пишете за жена със сини очи. Вашата жена ли е това?

- Това е литературен похват, нищо повече. Моята жена не е със сини очи, но ме разбира в творческите ми пориви и не ми се сърди. Все пак сме повече от 60 години заедно и си имаме доверие.

- Къде е границата между любовта и греха?

- Любовта е в разума. Ако един мъж няма разум, това значи, че не цени своята половинка и е тръгнал по лош път. Когато знаеш с кого си и го обичаш, ти можеш да приемеш и някои негови малки грешки. Там е и границата между любовта и греха. Трябва да цениш човека до теб. Иначе такива неща като недооценяване съществуват най вече в света, в който живеем.

- Вие сте поетът с най-много сонети в Европа.

- Така е. Имам публикувани сонети в 10 книги. Освен това имам издадени книги и със стихове.

- Какво става, когато една жена изостави един мъж?

- Преди да срещна моята жена, когато бях на 26 години, аз съм имал две-три приятелки, но те не са били това, което е тя. Изживявал съм разделите във връзките си тежко, но някои други ги изживяват философски. Аз винаги съм го преживявал тежко. Спомням си, че веднъж една от моите приятелки, която напуснах, дойде в кабинета ми и ми каза: "Аз не мога да бъда без теб". Това беше шок за мен и просто не знаех какво да кажа в този момент.

- Мъжът ли е този, който моли за любов в живота?

- Двамата еднакво преживяват тези неща и еднакво им се случва всичко. От двамата зависи да бъдат всеотдайни и да се случи нещо между тях. Ако се случи - добре, но не винаги е задължително това да стане.

- Жената решава все пак дали да се осъществи една връзка, така ли е?

- Това си зависи от човека. Понякога жената решава, друг път мъжът решава дали да се осъществи връзката. Моята жена не е меркантилна и аз никога не съм имал проблем с нея. Просто съм бил винаги щастлив и пожелавам на всички мъже да са като мен.