Фотографката Славка Чипева: Всичките си пари влагам в изложби

Снимките ми са истинска картина на несъстоялия се преход, но той бе нарисуван от други

Коя е тя

Славка Чипева работи в продължение на 20 години като фотожурналист за агенция "София прес" и предимно за списание "България", което популяризира страната ни зад граница. Благодарение на професията си тя има възможност да пътува, да опознава и да открива красотата на различни кътчета на България, да среща и да снима известни личности, учени и творци.

"Стъпки в миналото", изложба с фотографии на Славка Чипева, се откри в галерия "Алма Матер" на Софийския университет. Изложбата обединява две фотосерии - "Портрети" и "Изгубени надежди".

- Вашата изложба е от две части, къде е разделителната линия?

- Първата част от изложбата ми е "10 ноември и след това". Тя представя всичко, което се е случило по онова време, но разказано в снимки. Аз живея наблизо до събитията и не съм изпускала нещата. Просто съм документирала всичко така, както съм го видяла. Спомням си свалянето на петолъчката, както и изгорения мерцедес на площада. От вестник "Демокрация" ме помолиха за снимка. Аз я дадох, докато гореше той и какво? Излезе снимка на вече изгорелия мерцедес, а не моята. Това беше първият ми сблъсък с жалката ни демокрация.

- Снимали сте също и по време на основаването на ДПС?

- О, да, аз и един колега бяхме единствените фотографи, допуснати до това събитие. Мисля, че това са доста редки снимки. Меди Доган тогава трябваше да стане председател и аз просто отразявах.

- Добре, но всъщност вашите снимки са разказ по картинки, а след това излязоха други неща по медиите?

- Така е. Моите снимки са разказ по картинки. Всъщност те са реални и истински, но хората вярват на разказа, а не на картинките, за съжаление. Те са снимки на несъстоял се преход и няма кой знае колко да го коментираме. Вие сте прав, преходът беше нарисуван от други. Това просто е историята на 10 ноември в снимки.

- Какво включва втората част от изложбата ви?

- Тя включва тридесетина портрета на известни личности, заслужили и безкомпромисно известни в България. Аз работих 20 години в "София прес", списание "България", което излизаше в 9 държави, но не и на български, незнайно защо. Снимала съм ги всичките. С тази изложба за първи път си "излагам", така да се каже моята автобиография. Да видим какво ще стане.

- На вас са ви връщали няколко пъти снимки, с които сте участвали на конкурси в България, но не са публикувани?

- Аз знам кой ми е душманинът във фотографските комисии, но няма значение това в момента. Вече е минало-заминало.

- Все пак май повече държите на портретите, отколкото на старите снимки?

- Аз на тези портрети много държа, имам ги за изключително ценни. Това са едни избрани хора от миналото и ми се ще да бъдат запазени по някакъв начин, за да могат и в бъдеще хората да ги виждат.

- Всеки портрет вероятно има своята история?

- Да, първият ми портрет бе доста интересен. Някой ме напъти, че академик Михаил Арнаудов си пие кафето в бирхалето на хотел "България". Снимах го. Така се случи, че това е и последният портрет на академика, защото след месец и нещо той почина. Бих казала, че това ми е папарашка снимка. Имам папарашки снимки и на Стефан Гецов също, както и на Николай Гяуров, когото хванах на събора в Копривщица. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Николай Гяуров в Копривщица е нещо уникално. Имах щастието там да уцеля и кадър без микрофон пред лицето му.

- Какви други портрети имате?

- Васил Стоилов, много любим мой художник. Имам с него няколко пози, както и на дъщеря му, Явора. Тя е прекрасна и носи всичките гени на фамилията Яворови. Продължавам с Марта Деянова. Аз имам по-хубав неин портрет, но кураторите това са избрали и аз се подчинявам. Самата Марта неведнъж е казвала, че всички модни фотографи по света са я снимали, но тя е трудна, защото е голям нервак и не се спира на едно място. Моите портрети са най-добрите нейни портрети, ако щете, ми вярвайте. Има два, които не исках да ги изложа, защото за мен не са сполучливи - на Симо Лазаров и на Магда Колчакова. Кураторката не ми показа какво влиза в изложбата и вече беше късно, когато тя бе наредена.

Имам Енчо Пиронков, както и Яхнаджиев. За мен това е най-скандалният български художник. Той на едно място не стои и е много труден за снимане. Постоянно има някакви новости около него. Беше абстракционист, после стана авангардист, после стана боди арт художник, сега не знам какво е.

- Как се запознахте с Яхнаджиев?

- На половин страница на "Работническо дело" излезе унищожителна статия как Яхнаджиев бил плагиат. Според мен той плагиатства единствено себе си. Когато една тема му влезе, той я разработва по всеки различен начин. Тиражира я и работи по нея, докато не му дойде друга тема. Той непрекъснато работи. Аз го усетих това и станахме близки.

- Сигурно заради вашата професия сте пътували много по света?

- О, не, ограничаваха ни доста. Дядо ми е книгоиздател. Той е първият, който е издал "Под игото" на Вазов, бил е личен приятел на писателя. Работел е с Дечко Узунов като илюстратор. Имал е книжарница на 5 етажа, но е била национализирана и семейството ми изпаднало в немилост.

С много протекции и ходатайстване от висши партийни ръководители ми позволиха да стана фотограф на БТА и впоследствие на сп. "България".

- Как си финансирате изложбите?

- Изключително със собствени средства. Аз не бих могла да поема и наем за залата с моята пенсия, така че съм благодарна на Софийския университет, че ми предоставя пространството. Но всичко влагам в моите изложби. Бих искала фотосите ми да се съхранят за бъдещите поколения и един ден хората да ги забележат и да си кажат, че са много различни и да ги харесат.

- На изложбата има и ваши писмени публикации, които са кратки, но много ясни?

- Да, използвах един друг мой талант - да пиша. Така са ме възпитавали едно време - да пиша кратко и ясно. Всичко в живота е игра, но играта трябва да се играе порядъчно.