Криминалният психолог Елеонора Йорданова: Бащата се смята за непригоден родител от българския закон

Майката често използва детето за оръжие, превес взимат егото и нарцистичните стремежи за надмощие, власт и контрол 

КОЯ Е ТЯ

Елеонора Йорданова е клиничен и криминален психолог. Специалист е по проблеми при: житейски кризи - раздяла с партньор, загуба на близък човек, загуба на работно място; хора с депресивни и тревожни разстройства; лица със зависимости към психоактивни вещества, алкохол, хазарт. Има две магистратури - по "Клинична психология-психоаналитична перспектива" и "Криминология и политики за превенция на престъпността".

- Габриела Славова остана за постоянно в ареста по обвинение в убийството на партньора й Пейо Пеев след решение на Софийския апелативен съд. Доколко важни са общественият натиск и ясно заявената гражданска позиция по този и други сходни случаи, г-жо Йорданова?

- Плурализмът, медиите и свободата на словото са от съществено значение за правата на всички граждани. Прозрачността и независимостта на медийните органи допринасят за това обществото да бъде запознато с теми, които са наболели и е време вече да бъдат разрешени.

- Какъв е правилният път и подходящата среда за децата в този казус?

- За децата в момента е най-важно да бъдат в сигурна и спокойна семейна среда. Загубата на бащата на едното дете е достатъчно тежък момент, който детето трябва да изживее. То ще трябва да мине през етапите на траур и ще му е необходима професионална помощ. За бебето също е необходимо да се осигури спокойна семейна среда. В този момент, когато майката отсъства, за бебето ще бъде от значение бащината фигура да присъства там.

- Коя би била най-правилната насока в реформата за споделеното родителство?

- Най-правилната насока за реформа би била оборимата презумпция за споделено родителство. Тази реформа ще даде възможност на спорещите родители и тези, които имат конфликт помежду си, да могат да практикуват така своето родителство, че тяхната раздяла да е само в двойката. Те трябва да са с ясното съзнание, че не се разделят със своето дете. Те се разделят вътре в интеракцията/междуличностно в отношенията, в двойката.

- Какви стъпки са необходими за облекчаване на проблема с родителското отчуждаване?

- На първо място, трябва да се приеме, че родителското отчуждение е форма на насилие спрямо детето. За да се борим с него, ние трябва да сме наясно с това, че трябва и би следвало да позволим на другия родител да поеме своите родителски функции. След настъпилата фактическа раздяла и последващ развод двойката трябва да започне медиация или семейна терапия. Те трябва да са наясно с последиците от тяхното решение и как това би се отразило на детето.

- Дълги години се мълчи за проблема с бащите в семейството. На какво го отдавате?

- Стигмата в нашето общество, предразсъдъците, срамът. От малки родителите учат момчетата на това "трябва да си силен, не се поддавай на емоции." В един момент просто мъжете не издържат на това. Дълги години са склонни да търпят психическото насилие и да не споделят за това. Срамуват се, притесняват се, трудно вербализират своите емоции. От там идват и проблемите - отдават се на зависимости.

- Какви манипулативни техники и похвати използват жените в поведението си към своите настоящи и/или бивши вече партньори по отношение на семейни делби, дела, попечителство върху деца и т.н.?

- Майката често използва детето за оръжие. Тя смята, че детето й принадлежи. Превес взимат егото и нарцистичните стремежи и пориви за надмощие, власт и контрол. Често разширеното семейство на майката спомага за това бащата да бъде отритнат от семейната среда.

- Мери ли законовата рамка с еднакъв аршин за бащата и майката? Или за един тя е майка, а за другия мащеха?

- Смятам, че в България се следва предимно един формалистичен подход. Служебно преимущество се дава на майките в съдебните битки. Качеството майка само по себе си не е достатъчно. Детайлното обследване на родителския капацитет е от съществено значение. Бащата се смята за непригоден родител от българското законодателство. Той тепърва трябва да доказва, че е годен родител. За майката се смята, че тя е годен родител, защото се следва стриктно биологичната връзка майка - дете.

- Кои са най-фрапантните случаи, на които се натъквате през годините преди случая с Пейо Пеев?

- През последните случаи едни от тежките убийства отново са породени от семейни конфликти. Спорът за родителски права преобладаваше в едни от най-трагичните инциденти - случаят Евгения, както и при Викторио. И в първия случай, и в случая на Пейо се наблюдава съучастие/помагачество от подкрепящата ги, заобикаляща среда. А именно родителите трябва да са тези, които да възпрат този процес и тези агресивни, деструктивни желания - да убиваш. Кристина от Сандански уби жестоко своите две деца, там също проблемът е бил в семейството. Родителските войни и конфликти водят до това детето да има отпечатък, белег за цял живот. Детството на детето и неговите паметови следи ще бъдат обвързани завинаги с тези кървави сцени.