Детето чудо на соца Ана Мария с изповед: Живков ме заведе да пея пред Митеран и Фидел Кастро

Нямах детство, защото от 5-годишна пътувах с правителствени делегации, казва народната певица

На пет години народната певица Ана Мария е дете чудо, което пътува с правителствени делегации на България по времето на социализма в страната и чужбина. В София лично държавният глава Тодор Живков я представя на кубинския лидер Фидел Кастро. Очарован от нейния талант, Ел Команданте се обръща към Тато с молба: "Нека Ана Мария пее и в Хавана!". Живков с удоволствие урежда визита на момичето от Панчарево.

Това е само един епизод от детството на Ана Мария, което съвсем различно от това на милионите други българчета през 70-те и 80-те години. Пред "България Днес" народната певица се съгласява да разкаже съкровени спомени от времената, когато съдбата я среща с някои от най-влиятелните световни лидери. "Всичко започна на едно тържество в читалището на Панчарево, на което беше поканен и Тодор Живков - връща се назад в спомените Ана Мария. - Тогава бях на пет години, участвах във фолклорен спектакъл, представящ песните и традициите на шопския край. Актьорът Никола Анастасов също беше част от представлението. Тодор Живков много е харесал изпълнението ми. Този ден промени съдбата ми, защото започнах редовно да пътувам в страната и чужбина с правителствени делегации. Живков много харесваше една шопска песен "Пременил се е Каменчо" и често ме молеше да я пея. Родителите ми се притесняваха от голямата промяна в живота на семейството, но трябваше да приемат реалността. Истината е, че нямах истинско детство. Никога не съм имала кукла например. Но за сметка на това срещнах очи в очи някои от най-влиятелните световни лидери, оставили отпечатък в световната история. Пяла съм пред съветския ръководител Леонид Брежнев, кубинския водач Фидел Кастро, обаятелния френски президент Франсоа Митеран, водачът на КПСС в Москва Виктор Гришин. Питат ме какво е усещането да бъдеш сред такива хора. За мен това, което обединява всички тези личности, които споменах, е желанието им да служат на своите народи. Личното ми усещане е, че сегашните политици не само в България не са такива. Нивото им е различно. Интелектът не се демонстрира. Усеща се инстинктивно, когато общуваш с човек, който е надарен с ум и усещане за мисия. Митеран например беше такава личност. Той по-късно щеше да има важна роля в моя живот. A Живков познаваше психологията на българите. Беше проучил по свои канали от какво има нужда семейството ми. Без да се налага някой от моите близки да го моли за нещо, Живков ни помогна да получим едно място за строеж в Панчарево."

Детските години на Ана Мария изтичат неусетно и за крехката си възраст тя е преживяла повече от много зрели хора.

Пее, обикаля света, изживява куп приключения. Веднъж самолетът, в който пътува за Хавана, е принуден да кацне принудително заради опит машината да бъде отвлечена. За щастие всичко се разминава само с уплаха и дълго чакане на летището.

Певицата среща своя бъдещ мъж в... Северна Корея! Ана Мария е там с делегация, за да представи родния фолклор заедно с други български музиканти. Запознава се с французин на име Джеймс, който е в Пхенян за същото събитие, на което е поканена и нашата делегация. Джеймс и Ана се срещат отново, но вече в Париж, а там галантният мъж не си губи времето. Предлага брак на българката и двамата се женят. Ана Мария получава френско поданство, подписано лично от президента Франсоа Митеран, на когото е пяла!

"Живях в чужбина, но сърцето ме теглеше към Родината - споделя Ана Мария. - С Джеймс се разделихме, но оставаме в чудесни отношения. На концерта "Българската Коледа" получих покана да изпея песента "Я кажи ми, облаче ле бяло", възможност, която много ме зарадва. Изпълнявала съм "Облачето" на много места по света, в големи концертни зали в гигантски катедрали. Без да знаят текста, очите на хората се насълзяват. На чужденците превеждам текста, но в самата музика има магия, именно това я прави толкова въздействаща. Сега най-после съм в родината и пълна с планове за музика. Вярвам, че да живея с българския фолклор е съдбата, която ми е предопределена."