"Няма да хванат убиеца на Алексей Петров"! Огнян пали свещ на Задушница за разстреляния си брат
Рядко го сънувам, но ми липсва, следя всички във властта, но то след смъртта му всеки може всичко да говори
"Рядко сънувам Алексей, но брат ми ми липсва. И ето на тази Голяма задушница днес пак ще запаля свещ за него. Винаги когато идвам в София, си мисля за последната ни среща и връщам пак всичко в главата си."
Това казва братът на покойния Алексей Петров - Огнян, който само преди дни имаше рожден ден. Изкара го в компанията на семейството си, но без брат си.
"С Алексей като беше жив, най-много си говорихме за приятели, ситуации, работа, но не сме обсъждали никога властта. Само казваше, че иска спокойствие", твърди Огнян.
На 16 февруари станаха шест месеца от разстрела на Алексей Петров на Витоша. Според брат му истината за причината за убийството му едва ли ще стане ясна, както и неговият убиец.
Никой и от останалите му роднини не вярва, че убиецът ще бъде разкрит.
"Предишният атентат срещу него остана неразкрит. И сега няма как да се получи да го разберат", казва вуйчото на Алексей Петров Красимир.
"Следя всички във властта, но то след смъртта му всеки може всичко да говори", каза Огнян, който не пожела да коментира дали прословутият Мартин Божанов - Нотариуса е изнудвал покойния му брат.
"Нямам представа, не мога да твърдя такова нещо, не ми е казвал", споделя Огнян.
Освен него и роднините жената, която най-много страда след смъртта на Алексей Петров, е неговата майка Диляна. В родното му село Градешница възрастната жена почти не излиза навън, не чете вестници, но гледа телевизия.
Диляна Петрова дълги години работи като пастирка в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Алексей Петров е първородното й дете с бащата Илия, който си отиде от този свят преди две години. След Алексей е брат му Огнян и сестрата Теменужка.
"Пием по шепа лекарства. Къде от притеснение, къде заради годинките. Живеем кротко и скромно, тук на село животът не е като в града", каза Диляна Петрова преди време пред вестника.
Алексей Петров почти не е живял на село. Още като малък напуска Градешница и се отправя към Пазарджик, където завършва средно образование в т.нар. милиционерско училище. В Тетевенско казват, че още от дете е бил строго дисциплиниран и огромен принос за това има спортът. Нещо повече - освен на физическата си подготовка Алексей отделял особено внимание и време на книгите. Майка му споделя, че от крехка възраст бил с книжки в ръцете.
"Няма да намерите един човек, който да каже лоша дума за него. Деликатен е, говори тихо и никога не се е скарал с някого в село", цъкат с език бабичките в Градешница.
"Времето минава, но забрава няма. Никога няма да спрем да плачем за чичо. Той ни беше всичко", сподели през сълзи племенницата на Алексей Петров - Нушка Огнянова.
Младата жена е дъщеря на брат му Огнян.
"Като днес помня последния ден, в който се видяхме всички заедно. Беше на обяд, в края на юли, той се усмихваше, весел, похвали се, че ще ходи на почивка в Гърция. Спокоен беше, дойде да види баба. Двамата имаха много специална и силна връзка. За съжаление, и тя сега не е добре, плаче и все иска да е сама, като всяка майка много тежко го изживява. Никога няма да й мине. Не можем и не искаме да повярваме, че е истина. Безмилостни и безсърдечни подобия на хора убиха един безценен човек, незаслужил такава съдба. Болката, сълзите, мъката ни е голяма", допълни тъжно Нушка Огнянова.
Друг от роднините, който страда с цялото си сърце за Алексей Петров, е сестра му Теменужка.
"Какво да ви кажа, още не мога да говоря от болка. Все в същото положение съм както аз, така и майка ми. Много се притеснявам и за нейното здраве. Иска да е сама и гледаме често да си ходим при нея, да не я оставяме", сподели Теменужка.
Братът Огнян и Алексей Петров остават близки, въпреки че от години единият е в София, а другият има семеен магазин за хранителни стоки в Тетевен.
Близките още помнят двете неуспешни покушения срещу бившата барета.
За едното той е давал курбан на всяка Голяма Богородица на 15 август.
Семейството и близките на Алексей живеят скромно и никога не са показвали луксозни имоти и коли.
Съседите им са категорични, че са почтени, възпитани и отрудени селски хорица.
"На мравката път правят. Така са възпитали и трите си деца. Винаги ще помогнат с каквото могат. Гледат си животни и зеленчукова градина, с това се прехранват, че пенсиите са нищожни", разказват за Петрови комшиите им.