Битка за Сливенската епархия - новата война в църквата

Покойният Йоаникий и още 5-има митрополити поставят началото на разкола през 1992 г. 

Братоубийственият конфликт между Божи служители окървави пътя на духовенството 

Снимки: Юлиян САВЧЕВ

Протест и контрапротест пред Светия синод вчера заради драмата около избора на нов Сливенски митрополит написа нова страница в кървавата история на братоубийствена война и противопоставяне в православната ни църква.

Причината за протеста са касираните избори за Сливенски митрополит след кончината на дядо Йоаникий през януари и решението на Светия синод за отмяна на изборните права на свещеници и миряни при избор на владика.

Недоволните пред сградата на Синодалната палата поискаха вотът им да бъде уважен и да се оттегли решението за касиране за избора на Сливенски митрополит. Те пожелаха избор между номинираните за Сливенски митрополит духовници Йеротей и Михаил.

В същото време пред храм-паметника "Александър Невски" застанаха хора, които защитават синодалното решение.

Ситуацията в Българската православна църква е и патова, и скандална. Защото на предишното си заседание митрополитите промениха начина за гласуване и така направиха вота на избирателите невалиден. Последваха протести. Накрая от 12 митрополити шестима са "за" новите правила, които елиминират гласа на миряните и редовите духовници, останалата половина са против, тоест за това Синодът еднолично да назначава висшите духовници. Сега трябва да се реши дали утре ще се избира Сливенски митрополит по новите, или по старите демократични правила.

Подобно явно противопоставяне между духовници не е имало от годините на разкола. Затова се чуха и коментари, че е налице нов разкол в църквата.

Противоборството в БПЦ започва на 19 октомври 1988-а. Без благословията на Светия синод от комунистическо време на хълма Трапезица във Велико Търново е учреден т.нар. "Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности" под ръководството на йеромонах Христофор Събев. Той оглавява също Християнски съюз "Спасение" - по-късно член на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).

Събев се превръща във водеща фигура на подетия антикомунистически опит да се изчисти Църквата от агентите на Държавна сигурност, чрез които тя е контролирана в продължение на десетилетия, та и до днес.

В зората на демокрацията йеромонах Христофор Събев призовава за нов демократичен синод и служи нощни бдения, откъдето идва прякорът му Фори светулката.

На 18 май 1992 година шестима от тринадесетте митрополити на БПЦ (Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Русенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски) се отделят от старото църковно ръководство, което отказва да се оттегли, създават нов синод и така се стига до разкола в църквата. Преди да се отделят "бунтовниците" в църквата искат нов избор за патриарх "предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г.". Това обаче не се случва и отцепниците правят собствен събор, избират свой патриарх и провъзгласяват Неврокопския митрополит Пимен за "алтернативен" патриарх на 1 юли 1996 г. в църквата "Света Параскева" в София. В същото време Инокентий е "софийски митрополит".

На 18 октомври 2000 г. войната в БПЦ навлиза в нова фаза. Върховният административен съд обявява регистрацията на Св. синод за нищожна и допуска втора църква със същото име.

Години наред между двата синода се водят войни - буквални и символични, но след смъртта на Пимен алтернативният синод е разпуснат, а духовниците му принудени да се разкаят и да се върнат към официалната църковна власт. Междувременно се отварят досиетата на Държавна сигурност и става ясно, че почти всички висши духовници са били агенти на комунистическите тайни служби, преследвали десетилетия наред и духовници, и миряни за техните религиозни чувства и вяра.