В Лудогорието обработвали кремък, ценен като злато

• Още преди траките
• Още преди Ренесанса там имало манифактурно производство

Кремъчните сечива са били ценни почти като златото и солта, вярно, преди 7000 години. Това показва посещение в Районния исторически музей в Разград.

Край днешните села Каменово и Равно е имало големи кариери на твърдия камък. Населението в района се е научило как да добива сечива от това, с което децата от малки се учат, че могат да си запалят огън с искра, получена от удар между две камъчета.

Всъщност така наречените кремъчни ядра са камъни, големи колкото топка за ръгби и с подобна форма. Античните майстори знаели как да отцепват пластини, които после служели за изработване на ножове. В някои райони на света сечива изработвали от обсидиан, вулканично стъкло, но в Европа такова няма. Затова древните обитатели на Лудогорието се научили да ги правят от кремък.

Неформално археолозите наричат "суперпластини" всички кремъчни остриета, които са с дължина над 20 см, а намерените в каменовската работилница са с дължина до 22 см. Учените спорят за технологията, по която тези остриета са били отцепени от едно-единствено кремъчно ядро. Знае се, че кремъкът е бил най-здравият материал за хората отпреди 7000 години, а оръдия на труда от каменовски кремък са откривани в цяла Южна Европа, което говори за здравината му, за качеството на изработваните в Каменово сечива и за значимостта на региона за тогавашния цивилизован свят.

Оказва се в праисторическата кремъчна работилница е имало серийно производство, докато в съвременна Европа манифактурата се появява едва след Ренесанса. От резултатите от разкопките става ясно, че работният процес не е бил възлаган на един-единствен майстор, който да превърне кремъчното ядро в завършено острие. Един работник е отцепвал ядрата, на друго място остриетата са били оформяни, на трето място - заточвани.

Производството на тези предмети било толкова развито и голямо в района, че не стигало място и някои от работилниците са изграждани направо върху гробовете на предците, разказват в музея. За жалост, не се знае кои са били тези хора по онова време, но се заселват в района именно преди около 7000 г. А че е точно тогава, показват сравнителни анализи от находки по трасето към Анатолия, откъдето са дошли. Сред експонатите са брадви от кафяв кремък, но досега при разкопки на некрополи са открити само такива с ритуален характер.

Производството на сечива и оръжия край Разград продължава и през бронзовата епоха, нещо като традиция. Най-голямата находка е край с. Побит камък. Открити са около 30 калъпа за мечове, бойни брадви и скиптъри. По онова време, някъде към средата на четвъртото хилядолетие преди новата ера, търговията с бронзови сечива и оръжия е процъфтявала. За това се съди от факта, че във варненския некропол са открити такива от района на Разградско, а в Лудогорието има златни слитъци от днешното ни Северно Черноморие.

Историята на заселването на района около Разград започва през палеолита, период преди 15 000 г., малко след последната ледникова епоха. Тогава хората са се занимавали още със събирачество и лов. В халколита вече са усядали, появило се и земеделие, както и производствени центрове. По същото време край Провадия са развивани солниците. Тракийските племена идват в днешното Лудогорие в късната бронзова епоха, като тук са гетите, а столицата Ахинора е край днешното Свещари.

Откривателите на Златния пегас отиват в затвора

С лежане в затвора са наградени откривателите на Златния пегас, който е част от герба на Разград.

От цялата фигура до днес са достигнали само предната част на галопиращ кон, глава, торс и крило. Фигурата е отлята от 23,65-каратово злато, теглото е 475 грама. Датирането е трудно, но се приема, че е от IV в. пр.н.е. и че е изработен в работилниците на античните траки.

Сигурно е, че статуетката е била открита цяла от трактористи край с. Вазово през 1968 г., но иманярите не казали на никого. Освен това е имало и други златни предмети. Проучването показва, че пегасът е бил пристегнат на менгеме и разрязан. Задната му част е била претопена заедно с други предмети. Но тогавашната милиция не си е губела времето, а извършителите на кощунството са били открити и "наградени" с осъдителни присъди. Иначе, когато е била цяла фигурата, вероятно е тежала дори над два килограма, казват учените от разградския исторически музей.