Актьорът Георги Гоцин, номиниран за ИКАР за главна мъжка роля: Корупция има навсякъде, дори и в културата
Спортистите и актьорите са силно подценявани от политиците
Кой е той
Роден е през 1989 г. в София. Посещава театралната школа на Малин Кръстев в Младежки театър "Николай Бинев". Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство" в класа на Ивайло Христов. Участва във филма "Каръци", в тв сериалите "Под прикритие", "Дървото на живота" и др.
Номиниран е за ИКАР за водеща мъжка роля като Марк в представлението "Арт" на Младежкия театър.
- Г-н Гоцин, номиниран сте за ИКАР за главна мъжка роля в представлението "Арт" на Младежкия театър. Очаквахте ли тази номинация и как я приехте?
- Не съм я очаквал, но бях приятно изненадан, телефонът ми започна да звъни и колеги и приятели ме поздравяваха за нещо, след час разбрах точно за какво. Благодаря на Съюза на артистите, че са ме уважили. Очакванията ми са такива, че още не съм си взел костюм (смее се - б.а.), бях зает с много неща и не съм имал време да го обмисля.
- Как оценявате конкуренцията в лицето на Захари Бахаров и Пенко Господинов?
- Това са изключителни български актьори, които харесвам и уважавам. Радвам се, че са те. По-добре да е силна конкуренцията.
- Играете главната роля във филма "Апостол: Един нежен рицар в Бруталия". Разкажете за него.
- Онзи ден имаше предварителна прожекция на "София Филм Фест", официално ще тръгне есента. Това е независим проект, който ни отне 2 г. и половина. В началото бях само актьор, станах продуцент, наложи се да презаснемаме, но научих много. Различен и интересен е филмът.
- Как оценявате положението в театъра в момента?
- Младежкият театър, където аз играя, се справя доста добре. Има много нови представления, пълнят се салоните, вдигнаха се и заплатите. Въпрос на менажиране е какво се прави с парите в различните сектори, 99% от усвояването им е хаотично, без устойчивост. Това не помага нито на икономиката, нито на културата, нито на спорта. Отбива се номерът, защото много хора не са си на мястото.
- Имат ли бъдеще и каква е ролята на независимите актьори и проекти?
- Важна, защото обогатяват културния живот, защото независимите проекти дават повече свобода.
- Дайте пример за нещо стойностно.
- В "Топлоцентрала" и в "I am Studio" се правят хубави представления. "Реплика" дълги години бяха основната трупа независими актьори, които правиха много хубави неща. Но в един момент се натрупва умора, когато няма подкрепа отникъде, дори и от гилдията. Имаше един моноспектакъл "Лоши деца" - за мен това беше изключително театрално събитие, но то не беше отразено. Гилдията трябва да е по-сплотена и уважителна към труда на другите. Вместо това постоянно има скандали - кой на кого ще даде пари. Това е повсеместно, на всички нива и във всички сектори, дори и в спорта. Хората са недоволни, липсва професионализъм. Корупция има навсякъде, дори и в културата. Тя е във връзка със субсидирането и на кого ще се дадат парите. Така е и във Фонд "Култура", и навсякъде.
- Какво се случва с актьорите, които отпадат от ситото и не намират реализация?
- Това е въпрос на психика, както е при спортистите. Много се припознавам в тях, защото в спорта има същите проблеми, както и при културата. Това са две сфери, които са важни за самочувствието на нацията. Спортистите също са подценявани от политиците. Постоянно виждаме шампион без обувки, без хотел. Това са недопустими неща в европейска държава в XXI век. Случва се актьори да работят на 2-3 места, както правя и аз. За висшист не мисля, че е редно. Трудът ни трябва да е по-високо оценен, както и при операта, филхармонията. Тези хора са достигнали майсторство и не могат да практикуват друга професия, защото са отделили много време за репетиции или тренировки.
- Как държавата може да помогне?
- Като управниците уважават повече събитията на артистите и спортистите. Политиците почти не ходят на театър. Те отиват да са снимат в Бояна с някоя холивудска звезда като с мечка, за да се правят на интересни. Иначе нямат никаква култура и едва говорят. Асен Василев назначи "Просто Наско" (бившия министър на културата Атанас Атанасов - бел. авт.) - момчето е разнасяло пици в Щатите. Това е тоталният абсурд! Какво става с Фонд "Култура"? Там някакви хора с его пречат на другите да си вършат работата.
- Какви теми трябва да се поставят на сцената? В "Арт" се обсъжда приятелството през призмата на изкуството.
- Важно е да е вълнуващ спектакълът, да накара хората да се замислят, да предизвика нещо. Най-важна е връзката със зрителя. Интересуват ме текстове с дълбочина, а не такива, които се занимават със злободневието. Театърът е мястото, където човек трябва да излезе от бита и темите, които постоянно среща.
- Коя е най-трудната роля?
- Тази, която предстои. Винаги гледам напред, към следващото предизвикателство и очаквам то да е по-голямо и по-трудно, защото това е начинът един актьор да расте.
- Като стана дума за предизвикателство, какво ви кара да се изявявате в България?
- Все по-често се питам това, шегувам се (смее се - б.а.). Виждам смисъл и докато е така, ще стоя. Аз съм свободолюбив и имам нисък праг на търпимост. Ако нещо не ми харесва, ще стана и ще си тръгна.
- Знаете 4-5 езика, какво друго можете?
- От любопитство гледам да уча, като имам време. Английски и немски учих в гимназията. Руски и испански започнах да ги уча, ако някога ми се наложи в работата. Иначе доста съм спортувал, тренирал съм плуване, бокс, волейбол, американски футбол, ходя на йога. Винаги съм изпитвал уважение към спорта, той е важен за възпитанието на всеки млад човек.
- В контекста на "Арт", казвате ли истината на приятелите си?
- Да, предпочитам чистите отношения. Нямам приятели, които не могат да чуят истината и да се обиждат. Един от най-добрите ми приятели е още от детството.
- Знам, че сте свързан със село Свежен, известно с историите си с Васил Левски и Хаджи Димитър.
- Да, в Свежен съм прекарал много лета. Там се научих да обичам природата. И до ден днешен имам нужда от подобно общуване, а на село времето тече по различен начин, разговорите са различни. Обичам да си почивам, като не говоря за изкуство.
