Представителят на Българската асоциация за термално наследство Надя Иванова: България може да е световен курорт на минералните бани!

Ние и Будапеща сме единствените столици с толкова много горещи извори

Коя е тя

Арх. Надя Иванова е представител и член на управителния съвет на Българската асоциация за термално наследство (БАТН). Гражданското сдружение в обществена полза е дейно от 2016 г. и от тогава се бори с каузата да запази материалното и нематериалното културно наследство на българските минерални центрове. Дружеството обикаля из цяла България и събира информация за действащи, но и много изоставени обществени лековити бани. Организацията скоро даде гласност за това, че 1 млн. литра минерална вода от Централната минерална баня в София се изсипва в канала, и покрай тази новина екипът от дейци набира популярност.

- Г-жо Иванова, каква е разликата между обществените минерални бани и СПА комплексите?

- Разликите са съществени. В българската традиция минералните бани работят с мъжко и женско отделение и посетителите са без бански. Често минералните бани са исторически сгради и освен минерална вода предлагат и автентично преживяване. СПА комплексите са съвременни постройки и колкото и да са луксозни, не дават усещането за "пътуване във времето", което една старинна сграда може да предложи. В този смисъл минералните бани са един вид "живи музеи" с лековита вода. В минералните бани водата постоянно се обменя и не се третира с химикали. Това съвсем не е така в СПА комплексите. В минералната баня тялото се обтрива с кесе и сапун преди влизане в топилото, което се ползва в покой. Не се скача, не се плува, не се говори високо. И накрая, но не по важност, за да ползвате водата в минералните бани, не се налага да плащате нощувка в хотел. Предполага се също, че баните са на по-достъпни цени.

- Споменавали сте, че българската обществена баня има култура, уникална по себе си. Как се отличаваме?

- Отличаваме се с дворците на водата, които притежават повечето градове, разполагащи с ресурс. Особено ни отличава наличието на сграден фонд и минерална вода (9 различни вида) в град София. Много малко столици по света могат да се похвалят с подобно богатство. Всъщност се сещам само за Будапеща. За съжаление, това богатство е занемарено и управляващите града досега не направиха необходимото, за да може то да се използва пълноценно от гражданите и гостите на града. Надяваме се, че това ще се промени с новото управление на Столичната община.

- В миналото обществената баня е била важна част от ежедневието на българина. В момента не е и съвременникът забравя тази история. Защо трябва да я пазим?

- В миналото обществените бани са се ползвали и с хигиенни цели, защото населението масово не е разполагало с бани в домовете си. Такива обществени бани е имало не само в България, но и в други европейски държави. При нас бонусът е, че водата е минерална и от нея има множество здравни ползи. С навлизането на домашните бани обществените бани не стават излишни, а продължават да се ползват за релакс и здраве, но и като социални средища, като места за общуване (това винаги е било така). След 90-те години на миналия век инвеститорите започват да налагат като модерни така наречените СПА комплекси и да ходиш на баня става непрестижно. Успоредно с това държавата и общините постепенно изоставят ангажимента си към ресурса и сградите, строени за него, и баните на много места потъват в забвение. До такава степен, че на някои им се сменя функцията. Пример за това е великолепната Централна минерална баня в София, която бе превърната в музей. Има и много други бани от османския период, които са музеи или са затворени за посетители, въпреки че вода в тях има.

Хората обаче помнят и наша основна цел като асоциация е именно да държим жива паметта за минералните бани, да ги популяризираме и да ги върнем към живот и реставрираме, запазвайки техните специфики от миналото, да ги превърнем в "живи музеи", в които минералната вода да се ползва от хората.

- Може ли България да стане минерален курорт на Европа и света като Унгария, Исландия и Япония?

- Може, разбира се, но за да се случи това, е необходимо много активно поведение, целенасочени действия от страна на държавата, общините и гражданите. Това е процес, не е еднократен акт.

- Какво трябва да направим, за да стигнем дотам?

- Много неща трябва да се случат. На първо място, са необходими координирани и последователни действия от страна на множеството институции, които имат отношение към минералните бани. Това са Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на културата, Министерството на туризма, Министерството на икономиката, общините. В момента те си "прехвърлят топката" и отговорността е размита. Затова е много важно да има национален орган (например Национална агенция за минералните бани), който да контролира и координира действията на всички тези институции. Освен това е важно хората да си поискат минералните бани, да има граждански натиск, но не само във фейсбук, а и по места.

- Бяхте дали гласност за извора в Централна минерална баня в София, че 1 млн. литра минерална вода се излива в канала. Защо пропиляваме този ресурс?

- По-скоро го пропилява българската държава, но доколкото тя е следствие на волята на гражданите, да, може да се каже, че го пропиляваме. Всъщност част от водата се ползва, но предимно в СПА комплексите, които са недостъпни за голяма част от населението. Но разбира се, немалка част от ресурса се пропилява. На много места има минерални бани, които тънат в разруха, а водата, за която са строени, изтича в канала. Това важи особено за столицата. Ние се борим именно за тези обекти. Да заработят и да станат широко достъпни за населението.

- Какво бихте съветвали читателите на "България Днес" да направят, за да помогнат повече за съхранението на тази култура?

- Да протестират с искания за възстановяване на минералните бани, с искания за това държавата да си поеме отговорността и ангажимента към ресурса и сградния фонд. Колкото повече хора осъзнаят нуждата и ползата от минералните бани, колкото повече хора проактивно настояват за тяхното връщане към живот, толкова по-големи са шансовете ни да успеем.