Кольо Гилъна на 60 години: Животът ми тъкмо сега започва

Ще празнувам годишнината с над 3-часов концерт и купон с "Уикеда" и "Ревю" на 12 юни

Кой е той

Николай Йорданов, известен като Кольо Гилъна, е роден на 27 май 1964 г. в София, зодия Близнаци. Учил е в спортно училище до осми клас. По това време е играл футбол в юношеския отбор на ЦСКА. Средното си образование завършва в Техникума по текстил.

От 1982 година се занимава с музика, като от 1989 г. е фронтмен на група "Контрол".

Преди 5 години той обяви, че се оттегля от сцената, но продължава със своите изяви. В момента все още е фронтмен на група КГБ.

- 60 години плашещо ли е за вас?

- Ами той животът тъкмо започва за мен. Продължавам да живея на максимума, както винаги досега. Всичко хубаво тепърва предстои, както се казва.

- Вие винаги сте минавали през живота с много висока скорост?

- Така е, винаги съм се опитвал да измъкна най-многото от възможното в момента в живота. Винаги съм бил експериментатор и любопитен. Минавам през живота наистина с висока скорост.

- Вие не сте празнували 25- и 50-годишнината си, но на 60-годишнината май ще направите мега купон?

- 50-годишнината си празнувах с малко парти, но 60 вече е цифра сериозна и ще го отпразнуваме в "Строежа". Ще забиваме с "Уикеда" и "Ревю", които са ми много близки приятели. Този концерт ще бъде на 12 юни в Stroeja Open Air Music Ba над 3 часа и половина и ще бъде уникален. Моите приятели са ми обещали едно незабравимо парти. Ще направим велик, запомнящ се маратон с много музика, танци и пиене, разбира се. Ще има много уелкъм дринкове и други хубави изненади за нашите гости.

- Вие сте бунтар. Къде изчезна бунтарският дух в България?

- Бунтари бяхме преди доста години. Това беше в края на 80-те и началото на 90 -те. Може би сега хората се обезсърчиха доста, защото вече свикнахме да ходим на избори така, както отиваме до магазина да си купим хляб. Дали сега ще има избори или през септември, няма никакво значение. Нови въртележки или нови сглобки, какво значение има?!

- Това не е ли обезсърчаващо за съвременното поколение?

- Сегашното поколение ще се обезсърчи доста повече от нашето и няма да има тази мотивация да тропне по масата и да обърне България към нещо по-добро. Просто ние нямаме тази нагласа. Да отидем пред парламента и да протестираме тихичко не е кой знае какво, при положение че можем да ги изритаме всички тези ояли се политици, които не мислят за държавата, а за собственото си забогатяване.

- Преди 5 години на един концерт казахте, че се отказвате от сцената. Какво ви кара все още да се занимавате с музика?

- Музиката в момента не ми е професията. Правя я най-вече за кеф и удоволствие. Когато ми се допее, а на мен винаги ми се пее, когато ме удари сачмата, отивам да пея. Въобще не ме интересува дали сме репетирали с групата. Много пъти пея със Светльо и "Легендите", с "Уикеда" и много други. Това не ми е вече професията, защото на тези години за мен е тъпо с това да си изкарваш хляба.

- Вече не сте в първа младост?

- Да, вече понякога ми се прави нищонеправене, има и умора от целите участия по сцените и всякакви такива старчески моменти, които ме налягат. Но когато ми дойде музата да пея, с голям кеф го правя. Любовта към музиката е вечна, както знаете, и тя никога няма да умре в мен.

- Подготвяте за печат автобиографична книга?

- Стискам палци на концерта книгата да е готова и да може хората да я притежават, но за това никой не знае.

- След като не се занимавате с музика, какво правите в момента?

- Релаксирам, работя някакви малки проекти и много искам да пътувам. Пътуването е моята страст и никога няма да ми омръзне да го правя.

- Пънкът ще умре ли?

- О, не, абсолютно в никакъв случай. То пънкът така или иначе не е стил музика. Той е протест, начин на живот, той си е своеобразна култура на бунтарите. Пънкът се проявява в различни форми, разбира се. Протестът и бунтарството се надявам никога да не изчезнат в България и по света. Пънкът в кавички, разбира се, е само една субкултура.

- По едно време се говореше, че и вие ще влизате в политиката. Вярно ли е?

- Никога грам не съм мислил да участвам в политиката. Дори и да е имало някакви индикации в медиите, това не е вярно. Аз и политиката имаме голяма неприязън един към друг и се държим на разстояние. Всичко друго е измишльотина.

- Имаме ли нужда от революция в България?

- Категорично да. Защото не можем да продължаваме по този начин, както вървим досега. Нещо различно трябва да се случи. Не може да вървим така безболезнено и равно през цялото време. Защото българинът толкова се е примирил с всичко, че аз не знам какъв е стимулът му на живот въобще.

- Какъв е изходът според вас?

- Всичко е гадно в момента в България. Защо се мъчим всички ние? Нямаме по 16 живота. То няма как да си кажем, че в този живот ще ни е гадно, ама в другия ще ни бъдат асфалтирани улиците, ще ни бъдат подредени магазините, когато вървим по улицата, ще ни харесва.

- Затова ли населението ни намалява?

- Нашите деца започнаха да бягат навън и това е съвсем логично при тези обстоятелства. Населението ни наистина намалява. Всичко се топи, всичко изчезва, но докога? Ясно е, че тези в парламента нямат морала да кажат: "Абе, пичове, дайте да направим нещо за тази държава".

- За пари ли само става дума?

- Те продължават да се карат кой колко кинти ще гепи от другия и да си мерят някои неща. Вече не ми е интересно да ги гледам. Станаха ми ужасно скучни. Няма никога да участвам в тази клоака, наречена политика.

- Какво да очакваме от вас в бъдеще?

- Освен че ще свирим с КГБ на 12 юни, с които не сме били заедно от 10 години, надявам се, че ще ни хване еуфорията и да направим още някакви по-яки неща.

- Какво значи КГБ?

- Кольо Гилън бенд, разбира се.

- Защо ви наричат Гилъна?

- Бях голям фен на Ян Гилън, фронтмена на "Дийп Пърпъл", още в 5-и клас. Той се оказа, че е първата ми любов към музиката. Навсякъде говорех за него, бях му научил подписа и започнаха да ме наричат Гилъна.

- Бихте ли отишли на концерт на "Дийп Пърпъл" сега?

- По-скоро не. Защото голямата любов от спомените ми искам да си остане голямата любов. А сега като музикант със сума ти години зад гърба си ме е страх да не се разочаровам. Всъщност темата е много противоречива в мен. От друга страна, бих отишъл за последно да видя голямата си любов. Това е все едно да видиш бившето си гадже след 50 години. Колко е остаряла и не можеш да я познаеш. Какви хубави форми имаше, а сега на нищо не прилича. Обаче пак искаш да я видиш, защото това е част от живота ти. Искам да отида, но ме е и страх.