ИСТОРИЯТА ОЖИВЯВА! Елена шамаросва заптие и спасява хиляди

• С шамар на заптие
• Храбрата българка е Баба Тонка от Горна Оряховица

Може ли една жена да се изправи пред турско заптие и да му отвърти шамар пред пашата? Или да разбие къщата на кмета и да опоска мазето му? Може, отговарят в Районния исторически музей в Горна Оряховица. Казва се Елена Грънчарова и е най-големият герой на града.

Малко предистория - през 1874 г. Гюргевският комитет решава за вдигането на голямо въстание в българските земи. Първи революционен окръг е дислоциран във Велико Търново начело със Стефан Стамболов и Георги Измирлиев. Но когато се събират комитите, спонтанно идва идеята центърът да бъде преместен в съседния град, защото в старопрестолния има турски гарнизон. А Горна Оряховица си е пазарен град, много хора минават, не можеш да хванеш кой какъв е из града.

Още преди назряващия бунт Елена е непокорна и неуморна душа. Тя е родена през 1842 г. Омъжват я не по нейно желание за наследник на богатия род Хаджидемиеви в Търново. Само и само да вървят търговските дела на мъжа й и свекъра й, Елена била принудена всеки ден да посреща бейове и паши у дома си и да им слугува. Подразнена, напуска съпруга си с едногодишния им син Димитър на ръце и пристига в Горна Оряховица. Нещо немислимо за онова патриархално време.

Тук попада в съвсем различна среда. Свързва се с родолюбивия род Грънчарови и се омъжва за Моско Грънчаров - 43-годишен вдовец с четири деца. Но домашното огнище не може да удържи енергията й. Затова започва да помага в просветната дейност на Грънчарови и в организацията на революционната дейност в местния комитет. Заедно с Вичо Грънчаров, брат на съпруга й, през 1872 г. основават Дружество "Просвета". Участва в опасни мисии в подготовка на Априлското въстание - пренасяне на оръжие, на тайна кореспонденция, укрива апостоли.

Реално в Горна Оряховица Априлското въстание не избухва. Мнозина са се писали мераклии да се бият за свобода, но така и не се събират в уречения ден - 28 април 1876 г. Едва 13-те човека, които посмяват да излязат с оръжие, са принудени да се скрият в къщата на баба Панталейца, също смела жена. Но се оказва, че има предател сред бунтовниците и укритието им е разкрито. Докато къщата е обградена от турските сили, харамиите се чудят как да крият и изнасят оръжието и барута, както и да се спасяват сами себе си. За да им даде още няколко минути да избягат, баба Панталейца взима една сабя и докато аскерът се опитва да разбие портата, тя мушка войниците през цепката, с което забавя нахлуването им. За жалост, когато турците нахлуват и виждат, че една възрастна жена им е причинила това, я съсичат яростно.

По-голяма част от мъжете са арестувани, останалите успяват да избягат далеч от града. Останалите в Горна Оряховица се затварят в къщите си под заплахата от арести. Така Горна Оряховица остава почти без мъжко население, но по-страшното в тази картина е, че около града започват да се събират черкезки банди с идеята да грабят, палят и безчинстват.

Вероятно Горна Оряховица е щяла да бъде сполетяна от съдбата на Перущица и Батак. Но в този момент се появява дръзката Елена. Виждайки опасността, надвиснала над града, тя удря камбаната на църквата "Св. Богородица" и призовава жените. За кратко време събира няколкостотин и шествието потегля към Търново при тогавашния губернатор. Османлия, видял ги да слизат по баира, помислил, че идват московците, и донася това в конака. Ето защо водените от Елена Грънчарова са посрещнати от две роти турска войска.

Когато вижда, че шествието е предвождано от жени, се появява самият Реуф паша, който посреща нежната кохорта на един мост. Заптие удря с приклада си Елена Грънчарова и я събаря на земята пред пашата. За изненада на всички тя се изправя и го зашлевява. Уплашеният владика я попитал какво прави, а тя отговорила: "Мене бият и аз бия".

Реуф паша успява да удържи заптието, но Елена Грънчарова продължава да е все така дръзка. Отива при пашата, изтегля сабята му и му казва с нея да накаже тези, които смята за виновни, но да не дава черкези и други банди да опустошат процъфтяващата Горна Оряховица.

Реуф паша, впечатлен от случилото се, приема волята на Елена и като гаранция й подарява златния си пръстен. Освен това изпраща две роти като охрана на града. Така Елена Грънчарова спасява Горна Оряховица.

Още преди това Елена участва в ушиването на три знамена за въстанието. Едно от трите, които ушиват в дружеството, по-късно участва в боевете на Шипка и Шейново. То е това, с което е бил Измирлиев и е пленено в къщата на баба Пантелейца след неуспешния бунт. Турците не го смятат за важно и го прибират в конака. Когато по време на Руско-турската война наистина идват московците и освобождават града, намират знамето, но не знаят какво е то и чие е. Осведомява ги някакво дете, което им казва, че това е пряпорецът на четниците. Лично Ген. Гурко решава го даде на опълченците и така то става единственото българско знаме, което участва в боевете на Шипка - Шейново. Всички други флагове на българите са шити извън родните земи, като например Самарското.

Съдбата на реликвата не остава спокойна и след това. Подир Освобождението го зачисляват на Пловдивската дружина, но до Съединението му се губят дирите. Тогава майор Данаил Николаев се сеща за него, издирва го, а радетелите на историческия акт се кълнат в него. После то участва и в Сръбско-българската война, а днес се намира в Националния военноисторически музей, като в Горна Оряховица е изложено точно копие.

Макар и в обединена България, Елена Грънчарова не остава просто домакиня. През 1918 г. след края на Първата световна война, когато страната, както и Горна Оряховица са обхванати от глад, героичната българка отново поема нещата в свои ръце, щом ситуацията става безизходна. Тя отново организира жените и отива при кмета, пред когото настоява да нахрани хората. Онзи се оправдава, че няма с какво, и това прелива чашата на търпението на Елена. Тя щурмува в къщата му, а в мазето намира провизии, с които спасява хората от глад.

До смъртта си през 1923 г. Грънчарова не спира с дейността си, като защитник и съветник, заради което става изключително почитана от съгражданите си.