Светилото в ортопедията проф. дмн Вихър Ковачев: Приших отрязана ръка още през 1989 г.

Вдигаме пациентите с ендопротезирана тазобедрена става още на другия ден 

КОЙ Е ТОЙ

Проф. дмн Вихър Ковачев е ръководител на Клиника по ортопедия и травматология към Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Георги Странски" в Плевен. След завършване на висшето си образование в медицинския университет в Плевен през 1982 г. има десетки специализации и следдипломни квалификации. Години наред преподава на студенти по медицина в Плевен и има зад гърба си множество нововъведения в лекарската практика, свързани най-вече с възстановяването на костни и нервни дефекти.

- Защо българинът боледува толкова много от опорно-двигателни проблеми, проф. Ковачев?

- Картината никак не е добра. Не е добре развита физкултурно-възпитателната дейност. Нашият народ като че ли няма време да се грижи за себе си, загрижен за други неща, и затова зачестиха травмите при неправилни тренировки, рязко натоварване, плюс битовите и пътно-транспортните травми. Всеки ден е поредица от случаи.

- Доколко се отразява тежкият физически труд на по-възрастното поколение през целия им живот сега на стари години?

- Има такава тенденция. Аз съм започнал работа преди 42 години. Като че ли хората бяха по-здрави преди. Тогава доминираше промишленият травматизъм, свързан с фабрики и заводи. Сега нямаме развита промишленост и много по-рядко вече са тези увреди. Но принципно страда много населението, отделя малко време за себе си. Българинът освен това чака до последно, от едно място отива на друго, а после на трето, докато се увери, че действително трябва да предприеме действия. Особено когато им кажеш, че се налага оперативно лечение, и те се стресират. Започват да обикалят други колеги и ходят дори по знахари, което не е правилно.

Аз съм бил в световните столици и там колегата като каже на пациента, че трябва операция, той само пита кой ден и кога да пристигне. Няма като тук - добре, ще видя, ще искам и друго мнение и т.н. Така се усложнява процесът. Страхът идва от това, че не са сигурни. Те се хващат като удавник за сламка за първия лекар, който им каже, че може да му се размине операцията.

- Разкажете ни за по-емблематичните случаи във вашата практика.

- Наскоро имах млад пациент с увреда на радиалния нерв, който отговаря за разгъването на китката, пръстите и палеца. Преди 5 месеца претърпява травма. Правен е неуспешен опит да се съедини нервът и се наложи да правя мускулни транспозиции, които са много сложни и трудоемки, но за щастие се получиха много добре.

Преди няколко месеца имах младеж от Варна с тежка увреда на брахиалния плексус (мрежата от нерви, имаща задача да изпраща сигнали от гръбначния мозък към рамото, ръката и дланта – бел. авт.). Направихме нервни трансфери, което представлява уникални операции. Сега момчето се връща на работа, като всичко му е съхранено. Иначе на практика без тези магистрални нерви ръката е мъртва.

В миналото такива заболявания са се лекували с ампутация на ръката до ниво лакътна става и ортеза на рамо. В последните 20-30 години много напредна микрохирургията и търсим начин да възстановим нервния път - дали ще бъде с присадки, или с търсене на нови източници, т.нар. нервни трансфери. Тогава имаме пълно възстановяване на тези пациенти.

Но за съжаление и те идват често в по-късните стадии. А колкото по-рано се появят, е по-добре, за да се прецени и проследи накъде вървят нещата. Защото увредите са два вида. Единият се лекува само с трансфери, а при другия може да се направи реконструкция.

Тазовите увреди са много тежки и за щастие ги работим от доста отдавна. В последните години предприехме и преден достъп. Така че медицината се развива.

- Броели ли сте операциите, които сте извършил през всички тези десетилетия работа?

- Не, много са. Спомням си как през 1989 г. присадихме ампутирана ръка на наш военен. Когато идват офицерите от НАТО и виждат резултата, го питат дали е опериран в САЩ. След като чуват отговора, че в България е направена интервенцията, те отговорили, че сигурно тези лекари са завършили при американските. Което ни издига на голям пиедестал, че сме на световно ниво. Това са наистина уникални операции.

Толкова са много случаите, че не мога да си спомня вече. Всяка седмица има по някой невероятен случай.

- Какво беше в началото на практиката ви преди 42 години и сега?

- Като млади бяхме много ентусиазирани и едва ли не всичко трябваше да се лекува оперативно. С годините човек узрява и вижда, че има казуси, при които изчаквателното поведение е много по-добро. Целта е да се открие точният момент за действие.

- Това ли е една от най-големите житейски поуки, до които достигате през годините?

- Да, това идва от самия опит. Виждаш, че някои случаи могат да се третират и консервативно. В днешно време има уклон към оперативната дейност с това, че много се разви ортопедията и фабричните импланти. Вече има всякакъв вид импланти. Колаборираме се с колеги от цяла Европа и сме в крак с тях.

- Какво трябва да знаят пациентите, на които им предстои смяна на колянна или тазобедрена става, каквито са най-масовите случаи?

- Нека гледат по-светло на нещата. Има една стара поговорка: "Много баби, хилаво бебе". Просто да си намерят подходящия екип и щом се налага оперативно лечение, да се предприеме. Защото след това ще се усложни.

Въвели сме термин към история на заболяването, който се казва "информирано съгласие". Пациентът е длъжен да бъде уведомен за всички рискове. Лекуващият лекар му ги разяснява и след като му обясни за опасностите и постоперативния период с провеждането на рехабилитация, се взима тази информация за съгласие. Това е много добре, защото преди нямахме този вариант. Друго е вече в писмен вид пациентът да разбере, че това е сериозна операция и всичко може да се случи. По този начин хем се предупреждава болният, хем той вече е наясно с рисковете, хем лекарят е по-спокоен, че е предупредил за всички възможни опасности.

На 45-ия ден се идва на контролен преглед след операцията. Всяка област има различен период на зарастване в зависимост от лечението. Ако е ендопротезирана тазобедрена става, вдигаме пациента още на следващия ден. Но ако е кована тазобедрената става, тогава се ходи със специални средства, постепенно натоварване и контролни прегледи.

- Имате ли свои ритуали преди тежки операции, които да ви помагат?

- Обикновено вечерите преди много тежки операции си лягам много рано. И физически, и психически съм се настроил за интервенцията. Не може да я няма тази настройка, особено когато се прави тежка операция. Но при нас това вече е рутина след 42 години. И да искаш, вече не можеш да бъдеш друг.