(ИНТЕРВЮ) Актьорът Китодар Тодоров: Не вярвам във вълшебните приказки

Те създават илюзията, че щастието е лесно, а то не е 

КОЙ Е ТОЙ

Китодар Тодоров е актьор с многогодишен опит и богата творческа кариера. Познат е на публиката със своите телевизионни изяви и най-вече с участието си в "Пълна лудница" и "Сладко отмъщение". Роден е на 15 септември 1974 г. в София. Завършва висшето си образование през 1998 г. в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Тодоров участва в националната кампания "Походът на книгите", в която популярни личности четат на деца в различни училища и забавачки с цел да се повиши интересът им към литературата.

- Г-н Тодоров, участник сте в инициативата "Походът на книгите" тази година. Как реагират учениците на това, което четете? Интересно ли им е?

- Надявам се да им е интересно. При по-голяма публика от деца, както е в случая - на едни ще им е скучно, у други ще предизвиква внимание. Няма как да им чета нещо, което да е общо за тях. Съвсем нормално е, ние всички сме различни, а изкуството е субективно и не е увлекателно за всеки.

- Имате ли любима детска книжка, която с удоволствие четете на децата?

- Оскар Уайлд много ми харесва като автор, защото в приказките си има някаква поука, върху която човек може да помисли, да го развълнува, да го натъжи. Много е важно да се създаде усещане за добро и зло, за състрадание към другите и към нещастието им. При този автор това съществува. Той умее да докосне хората с историите си, които обикновено са тъжни, но поучителни.

- Тоест е добре да показваме на подрастващите освен хубавата и лошата страна на реалността?

- "Добро" и "лошо" може да са субективни понятия. Разбира се, има и ясни моменти, в които се вижда, че някой страда, и тогава няма как да го наречем правилно. Хубаво е да се отнасяме към децата като към личности, а не да смятаме, че те не могат да възприемат света такъв, какъвто е. Вярвам, че подрастващите трябва да са запознати и със страданието, и с радостта, с трудните моменти от живота и с хубавите. Не бива да смятаме, че предпазването от злото ще е в тяхна полза. Аз мисля, че е добре за всяка личност да знае, че ги има и двете страни на живота и в крайна сметка всеки може да изпадне и в едната, и в другата. Има теоретична възможност, когато човек страда, да се появи у него чувство на милост и съжаление към друг, изпаднал в същата ситуация. Това е много по-важно, отколкото с магическа пръчка да се разрешават някакви проблеми, което ни дава усещането, че просто ни трябва тази пръчка, за да бъде всичко наред. Не е правилно да е така и аз не вярвам във вълшебните приказки, даже ме дразнят лекичко, защото създават атопична представа в личността, че всъщност щастието е много лесно и просто трябва да си пожелаем нещо и ни трябва само вълшебната пръчица, за да достигнем до него. В реалността не е така и такъв тип притчи създават грешно впечатление в детето и конструират много повече потенциал за страдание в бъдеще, защото, ако то е запознато с нещастието, ще може евентуално да се пребори с него, когато се случи. Моето мнение е, че малчуганите трябва да се възприемат като личности и е добре да комуникираме с тях с усещането, че са ни равни.

- Според вас имат ли вина технологиите за това, че в момента се чете по-малко отпреди, или просто живеем забързано и все не ни остава време за четене?

- Спомням си още 80-те години имаше една радиопродукция, в която основната тема беше колко е забързано времето, така че е нормално с прогреса да се ускорява и времето. Да, трудно е да съчетаваме ангажиментите си, но както можеш да отделиш три часа за социалните мрежи, където в крайна сметка оставаш с едно общо усещане за каша и неяснота точно какво си прочел и каква е поуката, така можеш да ги отделиш за книга, където наученото е много по-качествено като информация. Технологиите обаче имат своята вина, защото ти позволяват да си губиш времето много повече отпреди. За пример мога да дам сина ми, който, когато махнахме телевизора и компютъра от вкъщи, започна да се увлича по книгите и дори му станаха интересни до момента, в който баща ми му купи телефон и всъщност той спря да чете, което беше много неприятно от моя гледна точка. Тук трябва да кажем, че има много четящи хора, които постъпват грешно. Това, че четеш книги, не е еднозначно на морала, който носиш в себе си. Четящият човек не е задължително да е морален, нито пък е равносилно на това да е знаещ и можещ. Има примери във всички посоки. Прочетените книги не те правят по- стойностен или по-интелигентен от останалите хора, четенето не е детектор за това дали си добър човек, но със сигурност добавя нещо към твоите знания, интелект и мъдрост.

- Замества ли четенето в интернет истинската книга?

- Не смятам, че има голяма разлика от какъв носител възприемаш информацията. В крайна сметка важното е да се чете.

- Защо е важно децата да осъществяват връзка с книгите?

- Не е задължително децата да имат връзка с книгите, но със сигурност е желателно и не само те, хубаво е всяка една личност да чете и да не губи това знание. Това е помогнало на хората през вековете да имат знания, емоции, изобщо да успяват да предадат на поколенията след тях своите размисли и опит, което е много важно. Ясно е, че сега има и други технологии, но книгите не бива да се пренебрегват. От друга страна, по този начин развиваме фантазията си, както да свирим на пиано например, защото това е допълнително усъвършенстване. Колкото повече знания трупа човек, толкова по-добре за него. Естествено, можем да живеем и без тях, но в такъв случай сме по-ощетени в развитието си като хора.

- Важен ли е личният пример, за да можем да мотивираме децата да четат повече?

- Личният пример не е лошо нещо, даже е много важен, но при мен не е проработил. Майка ми четеше много, но аз не се повлиях и не се запалих покрай нея по книгите. Може би освен самия пример трябва да се създаде и среда. В днешни дни човек започва да чете, когато няма с какво друго да се занимава. Не знам дали има точна рецепта как да подканим някого към книгите. Това е въпрос на личен избор. Все пак може да се подаде някаква литература на детето, за да може да си хареса нещо и ако наистина му допадне и има нюх към четенето, ще започне да се интересува. Но ако не е неговото нещо, каквото и да правиш, няма да помогне, най-много още повече да го отдалечиш от четенето.