Калугерско съкровище се показва на Гергьовден
*В подножието на връх Острома
*Свещеник хвърля котле с жълтици, глухоняма девойка ги заравя и умира
Съкровища и несметни църковни богатства търсят иманяри около разрушен храм в нощта преди Гергьовден.
Тайнственото място се намира в района на софийското село Осиковица в подножието на връх Острома. Смята се, че в района са заровени жълтици, спасени от калугер, който навремето е преследван от турци.
"Носят се такива легенди в района. Казват, че в нощта срещу Гергьовден съкровищата, заровени в земята, започват да играят и се откриват по-лесно", споделя пред "България Днес" кметът на село Осиковица Вилма Илиева.
В архивите могат да бъдат намерени записки, според които турци нахлули в манастира и заварили двама калугери. Хванали по-стария – Давид, и започнали да го бият и измъчват с нажежена верига да даде жълтиците, които имали. През това време младият калугер Иван прибрал парите в котле и с кон побегнал по пътя. Турците го видели, настигнали и съсекли. Преди това хитрият младеж обаче хвърлил котлето и убийците не успели да го открият, колкото и да го търсели. След година-две местна глухоняма девойка открила съкровището в района на вече разрушената църква и го заровила. След това момата на име Цока се разболяла от чума и починала, без да покаже на никого къде е заровила ценностите.
"През годините са минавали доста иманяри да търсят заровените пари. Правят го в определени дни, за които се вярва, че има по-голяма вероятност да се намери имане. Най-вече на Гергьовден и Еньовден. Досега никой не се е похвалил, че е намерил нещо", допълва кметицата.
Свещената обител датира от времето на Второто българско царство. На мястото е имало древен манастир, като от него е оцеляла само една сграда, от която към днешна дата са останали само руини. Храмът е изграден върху основите на светилище от трако-римския период. Прелюбопитен факт е, че обителта не е пострадала по време на османското нашествие и е продължила да функционира чак до края на ХVIII в. Легендите, предавани от уста на уста, носят мълвата, че мястото е специално и има много силна енергия около него.