Излекуваната с чудо презвитера Симеонка: Десницата на свети Георги ме дари с нов живот!

Повече от година след изцелението от рак борбената българка вярва, че Бог е чул молитвите на светеца

"Десницата на свети Георги ме дари с нов живот. Дори на лекарите им беше трудно да повярват на чудесата, които се случиха с мен, след като чух страшната диагноза рак."

Това споделя презвитера Симеонка от софийското село Горни Лозен, за чието чудодейно изцеление "България Днес" писа преди година. На вчерашния празник Гергьовден Симеонка заедно с цялото си семейство отново отправя благодарствена молитва към свети Георги за помощта свише.

"И последните изследвания, които направих, слава Богу, са добри - споделя Симеонка. - Периодично правя необходимите медицински проверки. Предстои ми да мина на ПЕТ скенер в края на месеца. Но се чувствам добре и вярвам, че всичко ще бъде наред."

Но преди да се стигне до щастливата развръзка, борбената българка трябва да мине през много трудни битки.

"Бях много уплашена. Само като се сетя през какво преминах", потръпва Симеонка.

Нейният съпруг е отец Георги, който служи в храма в Горни Лозен. Свещеникът пръв се заема да измоли за жена си избавление от болестта.

"Събрах мои събратя, които за радост откликнаха, и направихме маслосвет за Симеонка - разказва отец Георги. - След тайнството разговаряхме и от дума на дума дядо Никонор беше, който е игумен на Църногорския манастир, ми разказа за частицата от чудодейните мощи на свети Георги в гръцкия град Нигрита. Още на другия ден отпътувахме за святото място, за да изпросим изцеление. Много топло ни посрещна предстоятелят на храма, който също се казва Георги. Направихме молебен пред мощите на свети Георги и се помолихме всички заедно за изцеление на моята презвитера. След като се прибрахме живи и здрави от Нигрита, отидохме за пореден път да направим изследвания на ядрено-магнитен резонанс. Резултатите показваха истинско медицинско чудо! Туморното образувание, което в началото беше цели седем сантиметра, вече беше само 0,4 мм. Стопило се беше като восък от слънце."

Сега Симеонка се съгласява да се върне към спомена за най-тежките си дни само за да помогне на други хора, които се борят с коварната болест.

"Минах през лъчетерапия - казва презвитерата. - Тежко се понася, но човек не бива да пада духом. Трябва да си силен и да не се самосъжаляваш. И на мен ми се е случвало да ми минават мрачни мисли през главата. Да си представям какво ще бъде в ковчега... Но бързо се отърсвах от тези състояния. Знаех, че съм нужна на семейството и на децата ми. Не трябва да се пада духом. Наложих си да правя това, което винаги съм правила преди страшната диагноза. Чистех, миех, готвех. Извеждах кучето на разходка. Сега по Божия милост и допущение всичко върви добре. По време на моето лечение на няколко пъти бях в Нигрита, където се пазят мощите от десницата на свети Георги. Имах усещането, че светията ме води там винаги, когато ми предстои важен етап от борбата с болестта. В болницата не можеха да повярват, че резултатите от моите изследвания се подобряват по такъв чудодеен начин. Лекарите в софийските клиники "Надежда" и "Свети Иван Рилски" направиха всичко възможно. Изключително съм им благодарна! Тези хора са изпратени от Бога да помагат. Но без Всевишния и вярата няма как. Мощите на свети Георги в Нигрита правят много чудеса. Там срещнах младо момиче, което също като мен беше с тежка диагноза. Седмица след като й прочитат молитва в храма, тя се връща там да благодари, защото резултатите от изследванията са чисти. В нашия храм "Свети Атанасий" в Горни Лозен също се пази частица от мощите на свети Георги.

Когато съпругът ми се обади на свои приятели свещеници, 14 от тях дойдоха, за да направят маслосвет за моето оздравявате. С него ме помазваха всеки ден. От това масло все още има в черквата. Ако някой желае, може отецът да прочете молитва и да помаже с него. Голяма сила има в това миро. Но това, от което най-силно се нуждаем, е вярата в Бог".