Съкровището на кан Кубрат е несметно

Краварчета ядат бой заради откритие

Селяни от Малая Перешчепина разграбили златото

Съкровището на кан Кубрат е било безмерно, но за жалост е било разграбено от селяните от Малая Перешчепина. Това твърдят изследователи, след като от него са останали 800 украсени със скъпоценни камъни златни и сребърни предмети, бижута, монети, съдове, оръжия и други неща. Въпреки щетите, нанесени от хората, тази находка става най-голямото съкровище от Ранното Средновековие. Според историците то датира от годините непосредствено след 668 година, защото от тогава е най-късната византийска монета в него.

Впечатляващо е количеството на златните предмети - цели 25 килограма. Част от находката са златен жезъл, завършващ с щампована фигура на лъв, златна тока за колан, тежаща почти половин килограм, обкована със злато ножница, богато украсена дръжка за меч. От бижутата са намерени четири масивни гривни, три пръстена с монограми на гръцки език и огърлица от 69 златни византийски монети. Открит е и немалък брой посуда - златна лъжица, рог за пиене, кана, 11 чаши, блюда и две купички. А също и 281 квадратни пластинки. Сребърни са 10 чаши, сервиз за измиване, фруктиера, две делви, две стремена и блюдо, изобразяващо ловна сцена на персийския шах Шапур II.

Съкровището е намереното през 1912 година до малкото селце Малая Перешчепина, близо до град Полтава, днешна Украйна. Две краварчета пасели добитъка край реката, когато кракът на едното пропаднал в песъчливата земя. Когато с общи усилия успели да го изкарат, откриват голяма златна кана. Занесли я у дома, но баща им помисли, че са я откраднали от църквата, и ги набил. Завел ги при свещеника, за да я върнат, но божият служител веднага се досетил какво е намерено и се обадил на властите в Полтава. Мълвата за безмерното богатство се разпространила като мълния и селяните успели да заграбят голяма част от него. След като дошла полицията, взела мерки за опазването му, но вече било прекалено късно.

Първоначално не е било ясно на кого е принадлежало. Предположението било, че е на някакъв хазарски вожд. Унгарците претендират, че е аварско, защото прилича на много от находките, намерени в днешните предели на страната им. Чак през 1982 година немският учен Йохан Вернер успява да дешифрира текста върху пръстените. Така той разбира, че два от тях принадлежат на Кубрат. Текстовете върху тях гласят: "На Кубрат" и "На патриция Кубрат". Известно е, че владетелят е прекарал голяма част от живота си в императорския двор в Константинопол. Там той става един от най-близките приятели на император Ираклий и получава титлата патриций. Третият пръстен е на вуйчото на Кубрат - Органа. Това се разбира от надписа "бат Органа патриция". Докато бъдещият обединител на българите изучава изкуството на управлението в Константинопол, вуйчо му подготвял почвата за бъдещото обединение. Органа е бил един от най-влиятелните и уважавани хора в Стара Велика България. Така Вернер по безспорен и категоричен начин доказва, че съкровището е българско и принадлежи на български владетел. През 1990 година българско-съветска научна експедиция потвърждава това.

Но дали това е бил гробът на кан Кубрат? Всичко от разкопките говори за точно обратното. Според археолозите липсват каквито и да било следи от погребение. Дори след щетите, нанесени от хората по археологическата находка, признаците от погребение не би следвало да бъдат тотално заличени. Там не са налични следи от горене или трупоизгаряне. Няма и кости, а също придружаващият инвентар е прекалено богат дори за погребение на толкова високопоставен човек. Също така Кубрат е приел християнството в столицата на Източната Римска империя, следователно би трябвало да е погребан според християнските обичаи. Повечето историци се обединяват около твърдението, че там е било скрито само съкровището, без да има гроб.

В експозицията на Националния исторически музей копие на част от съкровището се появява през 1989 г. Тогава Държавният Ермитаж в Ленинград (СССР, дн. Санкт Петербург, Русия) организира временна изложба "Съкровище на хан Кубрат. Култура на българи, хазари, славяни", която гостува в София. В нея участват голяма част от вещите, открити при с. Малая Перешчепина, както и паметници на синхронните култури на българи, славяни и хазари от зоната на Севернопричерноморските степи от периода VI - VII век.

Кипия на 9 предмета

Идентифицирането на находката като гроб на кан Кубрат пряко я свързва със зората на българската държавност. Поради тази причина с разрешение на специалистите от Ермитажа без увреждане на оригиналите са снети силиконови отпечатъци на малка част от гостуващите паметници. По тях впоследствие са изработени галванопластични копия на 9 предмета.