Росен Карамфилов: Локдаунът отключи рисуването ми, после не можах да спра

Закърмен съм с рокендрол, смехът е любимото ми изкуство

КОЙ Е ТОЙ

Росен Карамфилов е поет, писател, художник, музикант - многостранна личност. Роден е на 20 ноември 1992 г. в София. Средното си образование завършва във Втора немска гимназия. В продължение на една година живее във Виена, където учи сравнително литературознание. Завършва в ПУ "Паисий Хилендарски" специалност "Приложна лингвистика" с два чужди езика - английски и немски. Карамфилов е най-младият поет, включен в американската антология на българската поезия The sеason of delicate hunger. Лауреат е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014, 2019), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017), "Душата на един извор" (2018), "София Поетики" (2018) и други. Романът му "Колене" представя България на фестивала на дебютните романисти в Будапеща през 2015 г.

Наричат го просто талантливото продължение на големия български художник Кольо Карамфилов, който си отиде от този свят през 2014 г. на 50-годишна възраст.

- Здравейте, Росене! Описват ви като момчето, което пише с дим по небето, а аз бих допълнила и което рисува с душа в сърцата ни. Вие как бихте се представили?

- Бих се описал като огнена стихия, която не умее да разрушава.

- Корицата на книгата ви "Аз ходя" е илюстрирана с картина на вашия баща Кольо Карамфилов, това ли искате да му кажете: "Татко, аз ходя!"?

- Тази книга е моето вътрешно изправяне. Аз умея да ходя само чрез поезията. Тя единствена ме държи за ръката. Тя единствена ме държи над водата. Поезията е част от незримата материя. Там е и баща ми. В необозримото пространство.

- Ако можехте да го върнете в света на живота и имахте 1 час с него, какво бихте му казали?

- Един час няма да ми стигне да му кажа и дума. Но на петдесет и деветата минута ще започна да се приготвям да тръгна заедно с него нагоре.

- Твърдите, че човек е първо дух, после тяло. Как се поддържа такъв силен и креативен дух като вашия?

- С усилия на волята. Моят дух е несъвместим с това тяло, в което съм затворен като в карцер. Вероятно затова са и физическите ми дефицити. Това са пораженията, нанесени върху тялото при срещата с мощта на духа. Не го поддържам никак. Просто му доставям нужното, а то е - движение. В моя случай - действие. Без спиране.

- Плачете ли понякога?

- Ще ми се да се случва по-често, а не през десет години. Последно плаках на едно прекрасно парче на U2. Нарича се Electrical Storm (електрическа буря - англ. език). Още с първите секунди ми отприщва емоциите.

- Как започнахте да рисувате? Коя бе първата ви картина?

- 2020 година. Тежък локдаун. И един глас в главата ми, който ми прошепна да си купя платно и да започна първата картина "Бащино сърце" - едно сърце, яркочервено, като лудост, на черен фон. После го промених и стана "Майчино сърце", но още ми е в ума. Оттогава насетне вече не можех да спра да рисувам.

- Направихте самостоятелна изложба "Разговор с невидимото". Каква е невидимата природа на човека?

- И невидимата, и видимата природа би трябвало да е една и съща. Изконната ни природа да сме свободни. На всяка цена и независимо от цената.

- Кои са най-дръзките ви мечти?

- Нямам дръзки мечти. Моите мечти са простички. Следвам себе си до дупка и това не ми позволява да мечтая твърде дълго по простата причина, че съм твърде зает без колебание и абсолютно директно да си сбъдвам мечтите. Особен човек съм. Не се бавя излишно, защото не вярвам, че времето е безкрайно.

- Сънувате ли, кого и какво?

- Това е все едно да ме питате колко пъти в седмицата правя любов. Има лични неща. Има и тайнства. Сънуването е тайнство.

- Кога за последно се смяхте от сърце?

- Смехът е любимото ми изкуство. Владея го до съвършенство. И вярвам, че по-добра терапия от него не съществува. Причинявам си го, колкото е възможно по-често, тук и сега, днес.

- С каква музика израснахте? Кои изпълнители формираха вашия музикален вкус?

- Аз съм закърмен с рокендрол. Това е моята музика завинаги. Ако трябва да изреждам музикални групи, няма да ви стигне вестникът. Меломанията при мен е в тежка форма, аз без музика не живея. Но все пак - една банда, която за мен е необходима като въздуха - Queens Of The Stone Age.

- Приятелите, а понякога и предатели са част от живота. Наскоро написахте "Не вярвайте на Юда". Имате ли своите Юди?

- Всеки има своите Юди. Без тях как ще повярваме в чудото? Единственото истинско чудо е възкресението. В човешки план то е равносилно на това да бъдем добри един с друг. Нищо повече.

- Обичате да пишете на ръба на бръснача, боли ли от порязванията му?

- За мен болката от едно известно време няма значение. Убил съм я отдавна. Затова пиша за нея толкова. За да лекувам вашата болка. Това ми е мисията в този живот.

- Казвате, че поезията е вашата любовница, която ще любите до сетната своя нощ. А какво е за вас рисуването?

- Спасение от злободневието на човешкия свят. Избавление. Висока вибрация, която не се описва, а се преживява като рефлекс. Като съпротива срещу реалността.

- Върху какви проекти работите в момента?

- Няма как да издам всичко, което предстои. Мога да споделя това, което най-силно ме вълнува в момента, а именно - появата на първата ми песен извън групата ми Erase The Poems, първата крачка за мен като солов изпълнител, продуцирана в студиото на Respect Records от Цветан Николаев. До есента силно се надявам да бъде реализирана като видеосингъл.

- Къде се чувствате най у дома си?

- Ако питате за град - моето сърце лежи между два града - София и Пловдив.

- От какво се нуждае днес светът?

- От нормалност. Както и да ви звучи. Светът стана друг. Чужд. Хлъзгав отвън и леден отвътре.

- От какво има нужда българският дух и съвременниците ни?

- Духът е всичко, което България представлява. Без него тя е мъртва. Трябва ни повече търпение, за да устоим на абсурдите наоколо. България ще пребъде. Сигурен съм. Нашият народ многократно е доказал своята несломимост. Просто трябва да сме единни, а това никак не е просто. Да сме заедно в единомислието. Да не тръгваме срещу страната си. Да останем. Това е.