Млад библиотекар на 2023 г. Златина Тодорова: Книгата е по-хубава от всяко устройство

Златина Тодорова е библиотекар и носител на приза "Млад библиотекар на годината 2023". На 33 години е и е родом от Димитровград. Завършва висшето си образование във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" със специалност "Български език и география". От 5 години работи в Детския отдел на градската библиотека в родното й място и е сигурна, че е открила своето призвание.

- Златина, отличена сте с почетната награда за млад библиотекар на 2023 г. Как се стигна до това отличие?

- Отличието основно се дължи на многото мероприятия, които организирахме с колегите през 2023 г. в Детския отдел. Едно от тях е Дигитална седмица, която имаше голяма посещаемост - около 250 деца в рамките на две седмици. Малчуганите минаха през обучителен период с дигитални очила и писалки. По традиция почти всички първокласници в града празнуват своя "Празника на буквите" при нас и тази година с една от колежките ми бяхме облечени като горски феи. С училище "Любен Каравелов също осъществихме доста проекти - драматизации, презентации на автори и игри. Лятната ни програма и тя беше богата и разнородна с кино, работилници и творчески занимания. По Коледа организирахме тържества с няколко класа, където се превъплътихме в елфи. Работим неуморно.

- Наистина организирате много дейности. Какво ви мотивира да се занимавате с тях?

- Работата с деца. Това да ги гледам как идват в библиотеката с желание да са тук и да четат. Стремим се Детският отдел да е привлекателен не само с книги, а и с други дейности - интерактивни игри и дъска, която е на разположение на читателите, пъзели и компютри. Могат по всяко време да дойдат, да поиграят и да почетат. Това е стимулът - да запалиш детето да посещава библиотеката.

- Очаквахте ли да спечелите наградата?

- Не. Бях изненадана, тъй като конкуренцията беше голяма, имаше номинирани и от по-големите градове. Нашата библиотека е малка, но смело мога да кажа, че не отстъпваме по работа на никоя регионална.

- Напоследък наблюдаваме все по-малко интерес на подрастващите към книгите. Успявате ли да запалите желанието на децата към четенето с мероприятията си?

- Да. Всяко едно събитие е свързано с книга, независимо дали е под формата на игра или нещо друго. Например ако нареждат пъзел, свързан с някакъв приказен герой, като продължение на самата игра децата искат да прочетат приказката, за да разберат какво се случва с него. Като им презентираш книгата по интересен начин, те се връщат и искат да я видят. Не всеки се запалва по четенето, но един доста голям процент от малчуганите, които са прекрачили прага на Детския отдел, се връщат. С всяка година отчитаме все по-голям брой на регистрираните читатели, по-голям брой на посещенията и на взетата литература. Правим си статистика всяка година.

- Важно ли е човек да харесва работата си, за да има успех?

- Това е най-важното! Ако човек не си обича работата, я приема като задължение, това е някъде, където ходи всеки ден просто за да получи заплата. Има една известна мисъл: "Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си". Трябва да ти идва отвътре. Нямаш ли желание да работиш с деца, не се получава.

- Избрали сте една не толкова популярна професия в днешно време. Как решихте да се занимавате точно с това?

- Съвсем случайно попаднах в библиотеката, явно това ми е бил късметът. Преди се занимавах с коренно различни неща, но в един слънчев ден съдбата ме "хвърли", така да се каже, в Детския отдел, където си паснах на мястото. Още през първия месец при контакта с децата разбрах, че това е моето нещо и трябва да дам всичко от себе си.

- Хубаво е, когато човек открие призванието си. Защо предпочетохте да работите в Димитровград, а не се насочихте към по-големите градове в страната или чужбина, както правят повечето млади хора в момента?

- Никога не съм имала желание да се реализирам в по-голям град. Тук е семейството ми, детето ми е родено тук, аз също съм родена и израснала на това място и не съм имала амбиции за нещо повече. Вече и като работя на място, което харесвам, не мисля, че има смисъл.

- Имате ли любим жанр в литературата и любима книга?

- Почитател съм на Стивън Кинг. Харесвам стила му на писане и съм прочела почти всички негови книги. От детската литература много харесвам Астрид Линдгрен и винаги препоръчвам на децата "Емил от Льонеберя". Тази книжка сигурно съм я чела 10 пъти като малка. Даже първата година, когато постъпих на работа в библиотеката, я препрочетох наново.

- Защо е важно да почитаме делото на светите братя Кирил и Методий?

- То е в основата на човечеството - без грамотността и знанието просто не сме хора. Децата трябва да се учат на тази писменост, особено с технологиите, които все повече навлизат. При мен в библиотеката минават доста малчугани и забелязвам, че грамотността сред тях не е на достатъчно добро ниво. С всяка година става все по-зле. Трябва да се обръща внимание на този празник и да се насяват тези традиции и това мислене в главите на децата.

- Какво можем да намерим в книгите, което в интернет и на другите места го няма?

- Абсолютно всичко. Цялата достоверна информация, която се търси, е в книгите. Много малко източници в интернет предлагат качествена информация. Самата аз като студентка съм търсила сведения и в интернет, и в книгите и бих казала, че на 95% от информацията в интернет не мога да се доверя. За да сме сигурни, че сме правилно информирани за нещо, винаги трябва да се допитваме до книгите. Просто там е обяснено по един по-специфичен начин. Също така книгите ни дават много повече - богат речник, учат децата как да мислят, как да развиват фантазията и въображението си. Това, което дава една книга, никое устройство няма как да ти го даде, нито телефон, нито телевизор, нито нищо.