Анастас Карастоянов ни оставя лика на Апостола

 

От преди само няколко дни жителите на Самоков се гордеят с новооткрит паметник - този на Анастас Карастоянов. За тези, които не са изкушени от фотографията и историята на това изкуство у нас, то трябва да се каже, че Анастас е един от първите ни фотографи, а от негови снимки за историята са останали ликовете на Васил Левски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Ильо Войвода и други бележити личности.

Анастас Карастоянов е представител на известната и значима заради дейността си фотографска фамилия Карастоянови. Роден в Самоков през 1822 г. Баща му - Никола Карастоянов, е смятан за първия българки печатар, а синът му Анастас е неговата дясна ръка. Работи в неговата печатница и така се запознава с изкуството на печатането и фотографията. През 1848 г. съставя Ерминия, която бива считана за първото ръководство по графична техника в България.

Днес на името на Анастас Карастоянов има Национална награда за фотографско изкуство.

Монументът се намира пред историческата Доспевска къща в планинския град, където предстои към средата на лятото откриването на Музей на фотографията с реликви от края на 19-и, началото на 20-и век, та и експонати от наши дни. Възрожденска къща на Доспевската фамилия също не е случайно избрана да приюти фотографската експозиция към Самоковския музей. В нея е живял Никола Доспевски, заедно със семейството си. Иван Доспевски, също от първите фотографи в България, е роден на 14 февруари 1840 година в Самоков. Син е на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Захарий, Никола и Станислав учи иконопис и чиракува. Иван Доспевски е автор на много икони, като тези в Германския манастир, в Пловдивската семинария и редица църкви. Освен църковна живопис, Иван Доспевски е автор и на портрети на известни българи, а и е първия кмет на Самоков след Освобождението и депутат в Учредителното народно събрание през 1879 г.

За съжаление от края на 19-и век като техника нищо не е запазено, но най-стария фотоапарат във фонда на фотографския музей е една "Глобика", коята на всичко отгоре още работи с негатив. От музея не мислят този апарат да стои само в експозицията, ами да бъде използван за запечатване на важни и тържествени събития в Самоков в бъдеще. Разбира се, подготвена е и лаборатория, в която снимките да бъдат проявявани и копирани, което може да звучи в днешно време неразбираемо, но си е истинско изкуство и дори нещо като магия.

Всъщност и днес в самоковския музей има фотолаборатория, използвана масово за "изваждане" на снимки след средата на 20-и век. Тогава фотоапаратите бяха с ленти със сребърни йони, които се проявяват в тъмна стая. След това със специален апарат кадрите се експонират върху фотографска хартия, която после се проявява, фиксира и изсушава. Когато изсъхне - воала, има снимка готова да бъде сложена в албум. Разбира се, има и лаборатория с апарат за цветни фотоси, чието използване вече е по-сложна и тънка работа. Но млади ентусиасти от училищата в Самоков и региона не липсват и биват обучавани в тънкостите на фотографското изкуство.

В бъдещия музей се предвижда тази дейност да бъде развита с по-голям размах. С него се занимават и уредниците Славейко Докузов и Любомир Николов. Ще има и старовремско ателие с рисуван декор, както е било около края на 19-и, началото на 20 век. Също така и фотолаборатория, защото има над 200 техники за правене на фотография, нямащи нищо общо с днешните умни телефони, с които всеки щрака. Един пример е цианотипията. Тя представлява фотографски печатен процес, изобретен през 1842 г. използван за първи път с голям ефект от ботаника Анна Аткинс в нейното изследване на британските водорасли. Необичайна характеристика на цианотипа е неговото регенеративно поведение: отпечатъци, които са избледнели поради продължително излагане на светлина, често могат да бъдат значително възстановени до първоначалния си тон, като просто временно се съхраняват в тъмна среда. Успехът на техниката като форма на художествено изразяване се крие в способността му за манипулиране или изкривяване. Създава отличителни ефекти и е многофункционален, позволявайки отпечатъци върху голямо разнообразие от повърхности, включително хартия, дърво, плат, стъкло, кост, раковини и черупки от яйца, гипс и керамика. Произведенията направени със синята техника са уникални и неповторими, дори при използването на негатив, резултатът винаги е различен.

Фотографската експозиция в самоковската Доспевска къща ще покаже и ценни фотоапарати, като този на Ангел Хаджимитов, подарен от внука му, носещ неговото име. Сащо такива на Петър Боев, автор на пълно изследване на историята на фотографията в България. Словакът Михаил Кръшняк, чийто, баща му е работел на дворците в Чамкория. Самият той е бил алпинист и планинар, снимал е много из Рила, построяването на хижи. Във фонда са събрани и много снимки, представящи градския бит, историята и важни събития в града, които могат да бъдат използвани и като исторически документи.

В музея се опитват да съберат колкото се може повече артефакти, защото много ценни предмети отиват по битаците или направо на боклука, тъй като хората не знаят стойността им.

Силвио Томов е уредник в Исторически музей-Самоков . Интересът му към фотографята се ражда при среща с оперната певица Росица Тренкова, която е роднина на Петър Боев, преди четири години. Тогава спасяват и архива му. Следва запознанство и фотографски курс при Николай Трейман, който го запознава със снимането с лента, проявяването и накрая копирането, както и с по-стари техники.