Борко, за когото да си журналист беше чест, тръгна неочаквано от живота, но не и от "24 часа"

Основното, за да правиш добра журналистика, е да ти е интересно, да ти е любопитно!

Основното, за да правиш добра журналистика, е да ти е интересно, да ти е любопитно!

През 2008 г. с тези думи Борислав Зюмбюлев взе наградата "Черноризец Храбър" в категория "Коментатор". По това време беше първи зам. главен редактор на "24 часа". Борко, както го наричаха колегите, с които от години правеше най-добрата медия в България, не беше само журналист, отдаден на работата, винаги любопитен, нестандартно мислещ, търсещ, четящ, отворен за всичко ново в света. Борко беше и много други неща, които го правеха и голям вестникар - изключително ерудиран, човек със свежи идеи, с умение да намира най-точните думи и най-ясните тези, с безпогрешен нюх и бърза реакция. Имаше различен, но винаги задълбочен поглед върху процесите в обществения живот и връзките между тях. Не робуваше на клишета и дребнотемия. Беше с щедра душа, свободен дух, силен характер и умение да усеща интересите и настроенията на читателите. Затова пишеше великолепно, цветно и винаги с отлични аргументи. Това го признават и хора, които невинаги са били съгласни с тезите му. Ръководеше вестника с личен подход към всеки от екипа. Неведнъж Зюмбюлев е казвал, че усеща "24 часа" като своето голямо семейство.

В понеделник, два часа преди да влезе с обичайния си замах и поздрав на планьорка, на 55 години Борко си тръгна от живота. Но не и от семейството. Не и от "24 часа". Отиде си неочаквано, малко след първото кафе. И в последните минути на този свят е бил със съпругата си Поли Хюсеин - любовта на живота му. В петък се раздели с колегите си ентусиазиран - готвеше се да пътува във вторник служебно за родния си град Силистра.

От репортер в "168 часа" той стана направо зам. главен редактор на списание "Сега". Дойде в "24 часа" като редактор в отдел "Анализи" през 1999 г. , а през 2012 г. вече беше главен редактор. Преди това бе първи зам. главен на всекидневника и главен редактор на седмичника "168 часа".

Съдбата го сблъска с големи житейски изпитания - през 2008 г. тир помете на магистрала "Тракия" колата му. Борислав пострада тежко и оцеля. След години преживя инсулт. Тези изпитания го правеха само по-силен, по-мъдър, по-мотивиран, по-любопитен. Дори след катастрофата с тира изведе от личния опит общи проблеми и поде кампания, свързана с безопасността по българските пътища. Всъщност Борислав има силен принос към буквално всички обществени инициативи на "24 часа" - от "Лекарите, на които вярваме" до рейтинга на университетите в България. "Добре написана статия води рано или късно до действие", беше убеден Зюмбюлев.

А той умееше да пише четивни и убедителни статии. Ето заглавията само на малка част от тях от последните години: "Без страх от Бога няма как България да стане правова държава", "Задължителен едноседмичен принудителен труд за пропаганда на злото", "Защо телевизиите не правят репортажи от театралната зала", "Дългото учене - оправдание за огромния ни национален мързел", "Кои ще са богаташите на XXI век?". Само преди дни Борислав писа и редактира очерка, публикуван в съботния брой - "Какво е купон All Ages - срамната тайна на клубния живот у нас", който разказва за поредна тенденция и рискова, и все още неосветена от медиите. Благодарим ти, приятелю, за върховете, които изкачвахме всеки ден заедно!

Екипът на "България Днес" тъгува и споделя скръбта на близките му.

Поклонението пред Борислав Зюмбюлев ще се състои в петък, 31 май, в православния гробищен парк "Свети Арахангел Михаил" в квартал Бояна, София.