ЧЕСТИТ 1 ЮНИ! Психоложката Даниела Манчева: Технологиите съсипват децата, те не са щастливи!

Децата не са щастливи, защото родителите не им обръщат достатъчно внимание и не мечтаят с тях 

КОЯ Е ТЯ

Даниела Манчева е психолог и психотерапевт. Работи в сферата вече над 10 години, като се занимава по-специално с деца с трудности в адаптацията (детска градина, училище), с проблеми като страх от изоставяне, хиперактивност и агресивно поведение. По повод 1 юни - Международния ден на детето, психоложката сподели повече за това дали децата в България водят щастлив живот и как им влияят възрастните.

- Г-жо Манчева, децата в България водят ли безгрижен и щастлив живот?

- Категорично не! Малчуганите в България нямат детство в момента, тъй като родителите са прекалено ангажирани и незаинтересовани от нуждите им. Предпочитат да ги оставят да стоят пред детските канали и телефона. Поне на мен такова впечатление ми прави.

- Кое им повлиява повече - поведението на възрастните около тях или заобикалящата ги среда?

- Заобикалящата среда е доста голям фактор във времето, в което живеем в момента, но и това, че голяма част от родителите просто нямат никаква подготовка за това, което ги очаква, и отговорността, която поемат. Те просто не са готови за това и са взели необмислено решение. В един момент става така, че прехвърлят своите задължения на детските градини и на възпитателите.

- На какво се дължи липсата на отговорност у родителите?

- Голяма част от тях са прекалено млади, но за жалост има и такива, които са в зряла възраст и до този момент са гонили кариера и са се интересували от развитието си в бизнеса. Тези хора са оставили родителството за по-късен етап, но въпреки всичко не са готови за това, което ги очаква, и може би самите им очаквания са били съвсем различни от реалността, с която се сблъскват впоследствие.

- Може би детството в по-малките населени места е по-волно и щастливо?

- Не бих могла да дам точен отговор. Много малчугани, в това число и аз сме отраснали на село и смятам, че сме имали едно страхотно детство. По-динамичен е животът в големия град, има много движение, въздухът е изключително замърсен и има страшно много коли. В малките населени места като че ли е по-здравословно да се отглеждат децата.

- По-спокойни ли са родителите да пускат хлапетата си сами навън в провинцията?

- Категорично да. Там хората се познават и са много по-спокойни, много по-дружелюбни и отворени към останалите, така че смятам, че е наистина доста по-спокойно.

- Подсигурени ли са достатъчно кътове за игра на малките в страната?

- В големите градове има повече такива места. В парковете има много обновени площадки, дори в крайните квартали и има къде децата да играят. Естествено, родителите трябва да ги пазят, защото децата започват да играят сами чак след третата си година и ако са без придружители на площадките, за тях ще има опасности.

- По-свободни ли бяха децата преди?

- Да. Общувам с много хора и често говорим за детството през 70-те, 80-те и 90-те години. Всички сме единодушни, че нашето детство е било доста по-добро от това, което имат голяма част от децата в момента.

- Технологиите ли са виновни за това?

- Категорично да! Технологиите, социалните мрежи, многото детски канали по телевизията определено имат вина за това. Както вече казах, родителите също имат своята вина за това децата им да не растат свободни и щастливи. Просто трябва да им обръщат повече внимание, да се интересуват от тях и едните, и другите да оставят за малко телефоните си настрана.

- Кога трябва да почнем да показваме на децата, че светът има и лоша страна?

- Поне до 4-5 години не трябва да ги обременяваме с неща, които може да ги тревожат. След тази възраст вече трябва да бъдат запознавани с това, че стават и лоши неща. Това трябва да се прави много внимателно под формата на игра и приказки. Аз с моите деца съм говорила за всичко, но винаги съм внимавала как и по какъв начин поднасям тази информация. Най-важното нещо е правилният подход.

- Как да мотивираме децата да мечтаят?

- Като мечтаем заедно с тях. По-големите хора трябва да общуваме повече с тях, за да можем заедно да мечтаем.

- Кой е най-хубавият подарък, който можем да подарим на едно дете за предстоящия празник?

- Някаква игра. Има толкова много ролеви игри, подвижни и образователни, което първо може да обогати знанията на детето, но ще му бъде и интересна.