Писателят проф. Симеон Янев: Ботев е неудобен

Истината за него днес се изкривява 

КОЙ Е ТОЙ

Симеон Янев е писател, литературовед, доктор на филологическите науки и професор в Софийския университет. Автор е на многобройни трудове в областта на литературната история и критика, както и на разкази, повести и романи, сред които най-известен е четиритомният му роман "Биография на мъртвия век" - избран в първото си издание за най-добър роман на Съюза на българските писатели за 2014 година. Пред "България Днес" Янев сподели повече за своята нова книга "Ботевиада или десет етюда за Ботевото и нашето време" и мястото, което заема великият революционер в съзнанието на българина.

- Проф. Янев, какво ви вдъхнови да напишете своята книга за Ботев?

- Нашето днешно време. Почувствах, че истината за Ботев не само от днес, но и от едно дълго вчера все повече се размива в тълкувания на звани и още повече незвани, които провиждат в него повече човека, който се е разминал със себе си, отколкото е осъществил себе си такъв, какъвто се е мечтал в поезията си и какъвто се е описал в публицистиката си. Днес по-често ще срещнете хора, които твърдят, че той е изменил на същността си, като е решил да поведе четата, която са отказали да водят най-опитните войводи от онова време. И вместо да продължи да пише гениалната си поезия, е приел да жертва живота си за кауза, която реално е нямала никакъв шанс за успех. Същите тези хора тълкуват превземането на "Радецки" като терористичен акт, което е връх на разминаването с истинския Ботев. Така изключителното и гениалното вместо като израз на надчовешкото, тоест на недостижимото, за всекидневния човек се представя като ненормално и дори пагубно.

- Има ли наистина такива опити за представяне на героя?

- Не само че има, но те се ширят и като екзотизми в обществото, но и като критерии на учебните програми, по които днес е застъпен, по-точно отстъпен, Ботев в училища и университети. Тези програми още преди време ограничиха представянето му в онзи нормален позитивен вид, представяйки творчеството му в много отношения като анахронизъм и особено публицистиката му. И защо мислите се прави всичко това? Защото Ботев е неудобен. Той е в противоречие с всички, които, защитавайки някаква своя истина, не са готови да застанат зад нея с цената на собствената си глава.

- Как изглежда великият революционер през вашите очи?

- Захари Стоянов, който макар да не го е познавал лично, но в замяна на това е говорил и разпитал най-много от оцелелите му съвременници, е написал по тия спомени най-добрата му биография и винаги когато трябва да документира някое особено качество на Ботев, употребява една и съща дума - н е о б и к н о в е н. Това при него означава р а з л и ч е н от всички. Ако мога да сумирам тази различност като начин на живот, бих казал най-напред б е з с р е б ъ р н и к . И последния грош от джоба си Ботев е давал, ако види до себе си човек, който гладува. И понеже хората, с които постоянно е живял, са били винаги безпаричните хъшове, той никога не е могъл да се види с пари в джоба. Има дори пословичен случай, когато на улицата го срещнал млад българин, премалял от глад, и понеже Ботев, както обикновено нямал никакви пари, поканил го в едно насрещно вехтошарско дюкянче, където свалил палтото и ризата от гърба си, та изненадан, собственикът попитал:

"Ти гол ли ще си ходиш?"

И в отговор чул: "Дай ми нещо вехтичко".

Какво може да се каже за такъв човек? И колко такива хора се срещат по света? И не е ли тая постъпка, при това обичайна у Ботев, ключ към самата му душа?

- "Свестните у нас считат за луди. Глупецът вредом всеки почита..." Актуален ли е и днес този цитат от Ботевата "Борба"?

- Повече от актуален, защото е неизменен. Блажено ни изглежда днес времето, когато се е почитал глупецът. Днес е времето на безпаричните хитреци, защото парите им са постоянно в офшорки по островите.

- Какво е за вас България?

- Тъй като сме част от Европейския съюз, създаден под логото "Единство в различността", тя е най-скъпата за мен пръчица в снопа, която не искам да ми нареждат колко и как било позволено да бъдела в различността си.

- На какво се опира самочувствието ви на българин?

- На това, че всяко зло за нас се е оказвало винаги толкова дълго, колкото е било необходимо да бъде, и си оставаме и до днес най-старата европейска държава. Днешните ни управници очакват май да се промени това, но по-сигурното е, че традицията ще проработи, преди да са стигнали до островите си.

- Какво е вашето послание към младите?

- Младите живеят във време, което е тяхното време. Те трябва да знаят, че каквото си надробят сега, такова ще го сърбат докрай. Ако искат да воюват днес, ще празнуват героите си до дълбока старост.

- Щеше ли Ботев да се гордее с България, ако беше жив?

- Задавал съм си този въпрос под друга форма в книгата, заради която съм сега пред вас. Там аз го задавам на Ботев така: "Бихте ли искали да се преродите в нашия днешен свят?".

И чух много ясен и кратък отговор: "Не, благодаря! Живял съм в него веднъж".