Сава Филаретов и Баба Неделя създават прославило се в Европа школо

Най-старото светско училище на София посреща 185 г.

127-а гимназия е построена с дарение от търговеца Иван Денкоглу

Най-старото светско училище на столицата - 127-а гимназия, посреща тази година своя 185-и юбилей. Школото е построено през 1839 г., а близо двувековната му история е прелюбопитна и увлекателна като живота на достоен мъдрец.

Днес 127-о краси столичната улица "Петър Парчевич" №43 и носи името на българския търговец Иван Денкоглу, който е основният дарител за изграждането му. Възрожденският меценат, освен че е предоставил фантастичната за времето си сума от 30 000 гроша за построяването на сградата, е дарил и най-ценното си - своята лична библиотека за нуждите на възпитаниците. Националният музей на образованието намери преди време документи, които свидетелстват, че днешната модерна 127-а гимназия е наследник на първото новобългарско училище в София, открито през 1839 г. като училище към столичната църква "Света Неделя". Виден даскал там става просветителят Захари Икономович Круша, който по идея на Иван Денкоглу въвежда "взаимоучителната метода". 4 години по-рано търговецът Денкоглу финансира първото такова училище в Габрово, открито през 1835 г. от Васил Априлов, и мечтае методът да се преподава и в София.

Заради небивалия интерес на децата към знанието се стига до решение през 1849 г. да се построи цяла сграда, наречена "сградата на свещеното взаимоучително училище", както е записано в "Приходно-разходна книга на Софийското училище". Така с дарените общо 58 085 гроша, 30 000 от които от Иван Денкоглу, в двора на църквата "Света Неделя" е издигнато училище с 4 класни стаи и стая за учителите.

Сградата и оборудването били впечатляващи за времето си. Училището разполагало с географски карти и глобуси, имало и кабинет по физика, и самостоятелна библиотека, а децата се тълпели пред портите му, жадни за знания и наука. За кратко време броят на учениците нараснал на 400, а славата му се разнесла из цялата страна.

Школото изиграва важна роля за образованието по време на Възраждането и за пробуждането на младите в периода на националноосвободителните борби.

През 1857 г. по идея на Иван Денкоглу в София пристигнал възпитаникът на Московския университет Сава Филаретов, който бил назначен за главен учител (директор) и организатор на учебното дело във възрожденското школо. Под негово ръководство взаимното училище се преустроило в класно училище и се развило като истинско народно училище за богати и сиромаси, за селяни и граждани. Просвещенецът Филаретов въвел образцов ред и модерни като в Запада методи на обучение. През 1858 г. към мъжкото училище било открито и девическо. За първата учителка в него била поканена Неделя Петкова Караиванова, известна като Баба Неделя. За пръв път именно родената в Плевен революционерка Баба Неделя дала идеята и започнала да чества заедно със своите ученици Деня на българската писменост и култура на 11 май (по стар стил), който днес празнуваме на 24 май като празник на светите братя Кирил и Методий.

Славата на софийското школо се разнесла из териториите на поробена България и стигнала до Запада. Чуждата преса също не останала безразлична към иновативното за цяла Европа училище. Френският вестник Le Courrier d'Orient, който се печатал в столицата на Османската империя - Константинопол, излязъл със статия за школото, в която пишело: "Това учебно заведение по съдържание на работата си може да се нарече гимназия. То трябва да служи за пример на всички учебни заведения и не отстъпва на най-добрите гимназии в Цариград".

Издателят на вестника Жан Пиетри заради пробългарските си позиции бил подложен на жесток бойкот от гръцката общност и фалирал, но след Освобождението той получил пенсия от свободна България като признание и благодарност за помощта към освободителните борби на народа ни.

По време на Руско-турска война районът на училището бил опожарен, а сградата на гимназията - унищожена до основи. Великата гимназия на Денкоглу обаче трябвало да бъде възстановена и с това се заела Софийската община. Бащата на училището малко преди кончината си през 1861 г. в Москва депозирал в Московската депозитна банка завещание от 10 000 рубли за школото, с които общинарите купили конака "Хали бей" (мястото на днешната Съдебна палата), и училището се настанило там. В знак на признателност то било наречено на неговия благодетел Иван Николаевич Денкоглу. Възпитаниците му се учили там до 1892 г., когато била построена нова сграда на гимназията на улица "Петър Парчевич" №43, където то се помещава и до днес.

Сградите на славното училище били две - в едната, перпендикулярната на улица "П. Парчевич", се помещавало училището, а другата - успоредната, за удобство на децата била настанена градската библиотека "Сава Филаретов". В нея имало и забавачница за най-малките и пантеон на безсмъртните герои на България. През 1942 г. поради нарастващия брой на учениците били надстроени още класни стаи във вида, в който са сега. На междуетажията и до днес има иззидани чешми и атмосферата в училището напомня на възрожденската стилистика.

Втората световна война променя живота на света и дневния ред в училището. По време на трагичните за София бомбардировки през 1944 г., при които архитектурният облик на града е унищожен, едното крило на школото се превръща в превързочен пункт за хилядите пострадали и ранени. А след 9 септември 1944 г. там е настанен щабът на Първа българска армия и учебните занятия на децата се провеждат нередовно.

Училището претърпява редица иновативни промени през годините, като към основното училище се създава гимназия и се налага софиянчетата да учат на... 3 смени. Днес най-старото светско училище на столицата гордо възпитава своите деца и предлага най-модерното образование по чужди езици с хуманитарен профили и природни науки и се опитва да да продължи възхода на славните си педагози, поставили началото му.

Директор на училището е Александър Лазаров, който не спира да се хвали с успехи, медали и грамоти на своите ученици във всички сфери на просветата, науката и спорта.

В миналото възпитаници на школото са били бившият външен министър Надежда Михайлова, баскетболният треньор Константин Папазов, гласовитата естрадна изпълнителка Богдана Карадочева, журналистът Камен Алипиев и много други. А бъдещето, поставено от големия меценат Иван Денкоглу, ще даде още много нови и достойни хора, излезли от скамейките на възрожденското столично школо.