Васил Върбанов: Рокът е №1 на концертния пазар в момента

Уча синовете си на достойнство и да имат гръбнак

Отборът ни по ръгби е най-успешният в колективните спортове

Кой е той

Васил Върбанов е журналист и радиоводещ, известен с редица авторски радио и телевизионни предавания за музика, сред които "Зона 967", "Кречетало", "Лакриц", а от 2020-а и на "Моят плейлист" по БНТ 1.

Роден е на 30 декември 1969 година в София. Завършва Френската гимназия, после френска филология в Софийския университет. Той е движеща сила на рок радио "Тангра", основано през 1992 година. През 2006-а Върбанов създава "Тангра Мега Рок", което е първото българско интернет радио.

Още като дете Върбанов започва да играе ръгби. През 2002 година основава международния ръгби отбор "Мисфитс" заедно с новозеландеца Мъри Джеймс Те Хуки. През 2009 г. е поканен от "Евроспорт" да коментира мачовете от френската висша ръгби лига.

- Вие бяхте едно от лицата на радио "Тангра", но сте и създател на онлайн радиото "Тангра мега рок". Има ли пространство за такова онлайн радио в България?

- В началото радиото не беше само онлайн. Разпространяваше се и по сателит, има го и на кабелните оператори. В неговото създаване участваха и Андрей Владов от българската секция на Би Би Си, както и голяма част от стария екип на "Тангра". Радиото очевидно има своето място и не се оплаквам.

- То все пак е строго специализирано за рок музика. За него има ли достатъчно слушатели?

- Ако проверите сега през сезона кои концерти ще съберат най-много публика, ще видите, че това са рок и метъл концертите. Те са събитията, които пълнят стадиони, площади, поляни и зали. Въпреки заблудата, че рокът е нишова музика, той е играч номер едно на концертния пазар в момента.

- Водите много популярното предаване "Моят плейлист" по БНТ. Как подбирате гостите?

- Те са ръчно подбрани от мен, а не от конвейера. Пускаме изпълнения по желанията на моите гости. Може да има Чайковски, Григ, но също и Дейвид Боуи и Питър Гейбриъл. Аз не съм човекът, който да избира музиката. Аз съм този, който води диалозите.

- Преди участието обаче вие се готвите?

- О, да. Правим консултации с гостите и се опитваме да намерим най-доброто от това, което те харесват. Това е част от работата ми.

- Как успявате да се снимате с всяка една рок звезда, която идва в България?

- Аз не съм се снимал с много от звездите, които са идвали в България. Някои от тях са идвали по моя покана, но не съм имал желание да си правя снимки с тях. Не съм колекционер на снимки. Снимам се единствено с хора, с които работя от години и съм приятел с тях.

- Кой от рок динозаврите ви е фаворит?

- Те не са динозаври, но да кажем "Фейт ноу мор", които си останаха на върха и до днес. Най-близкият ми приятел е басистът на групата - Били Гулд. Той беше и вдъхновител на възраждането на нашето радио. Просто ми каза: "Васил, ти пращаш писма или имейли. Мини онлайн, вместо да пращаш писма на хората". Така и минах онлайн. С него си общуваме всяка седмица по четири или пет пъти, по различни поводи. Пишем си глупости, но и обсъждаме сериозни културни процеси от това, което се случва на планетата.

- Вие сте ръгбист?

- Бивш, все пак съм на 54 години.

- Как се запалихте по този непопулярен за нашите ширини спорт?

- Ще започна отзад напред. В момента ръгби е много по-популярно, отколкото преди 3 години в България. Миналата есен БНТ за първи път излъчи половината от мачовете от световното първенство по ръгби.

- Да, но не е популярно в България.

- Ръгби е едно от трите събития на планетата след Олимпийските игри и Световното първенство по футбол. Един милиард зрители имаше това световно по ръгби във Франция. За първи път то бе излъчено и тук. Нямаше пари за техническите разходи, но аз и мои приятели събрахме сумата. Щастлив съм, че българският отбор по ръгби се превърна в най-успешния в колективните спортове у нас. В последните четири години въпреки ковид нашият отбор прогресира с 34 позиции нагоре в световната ранглиста.

- Добре, но как вие лично се запалихте по ръгби?

- Когато бях малък, аз учех във френско училище в Алжир. Ръгбито беше част от дисциплините в часовете по физическо. Когато се върнах в България, открих, че вече от двадесет и няколко години се провежда републиканско първенство по ръгби.

- Все пак днес играете ли приятелски мачове?

- Коленете ми са разрушени и не мога. По-скоро коментарът на ръгби мачовете през последните 3 години е част от професията ми. Турнирът на шестте нации. Това е най-голямото състезание в Европа. Това лято ще се върна и в "Евроспорт", откъдето съм започнал, за да коментирам ръгби мачове. Коментарът е моето участие в ръгбито.

- Имате двама синове. На какво ги учите?

- Малко късно е вече да ги уча, защото единият следва в Ротердам, а другият завършва тази година. Уча ги на едно-единствено нещо - че човек има едно единствено достойнство. То може да бъде отнето веднъж, но не трябва никога да забравят, че трябва да имат гръбнак, здрав като стомана. Моята изумителна съпруга и тяхна майка ги учи на любов и те го правят, дори с хората, които не познават. Аз ги уча на достойнство.

- Какво правите в момента?

- В момента съм много щастлив, че приключих един изключително дълъг филм - "В името на Бог Ръгби". Това е филм близо три часа и получи миналата година награда от Българския олимпийски комитет. Г-жа Стефка Костадинова ни я връчи и това беше признание на българския ръгби спорт. През миналата година планетата отпразнува и 200 години от раждането на ръгбито.

- Правите по 18 часа ефир на седмица?

- Да, това е нещото, с което съм се захванал, и няма да се откажа. Междувременно превеждам филма за ръгби на други езици, за да може да се разпространи и извън България. Да се отбележи страната ни на световната карта на ръгбито.

- Накъде върви рок музиката в момента?

- През последните 20 години никога не са се правили толкова много пари от рок концерти. В момента Европа и Съединените щати се "разпукват" от рок концерти. За щастие, България този път не остана настрана. Също така българската рок сцена никога не е имала толкова много групи. Аз през последните 40 години много внимателно следя тези процеси и виждам какво става. А то е добро.

- Коя ви е най-любимата рок банда?

- Аз обожавам "Слейър", мегафен съм на "Ван Хален" и на "Моторхед". Това е моята света троица и тя не се е променяла през годините.

- Навремето бяхте най-надъханият водещ на радио "Тангра". Все още ли сте толкова надъхан?

- В момента съм още повече надъхан. Защото това, което виждам, че се случва на българската рок и пънк сцена, е нещо много добро. С нови младежки сили. Наистина се вълнувам как се справят момчетата, в добрия смисъл на думата.

- Има ли напоследък рестарт на жицата в световен мащаб?

- В момента има повече жици от когато и да било по света. Има експлозия и разширение, особено в България.