Антоний Гълъбов, социолог: Лицата на протеста вече са политици
Бисерка БОРИСОВА
- Г-н Гълъбов, защо т.нар. лидери на протестите не пожелаха да седнат на кръгла маса със социолози, политолози, представители на браншови организации?
- Това, което виждаме в момента, е постоянно променяща се ситуация. Ако трябва да започнем с доброто, което се случва - има някакво вразумяване. Отпаднаха исканията за Велико Народно събрание, за незабавна промяна на конституцията и какво ли още не. Исканията в момента се концентрираха върху промени в Изборния кодекс.
- И сред тях обаче се чуха доста авангардни идеи - да се избират депутатите от инициативни комитети, които после да се разпускат.
- Така е. За мое съжаление тези искания са диагноза за равнището на гражданска грамотност в България. Години наред на хората, завършващи средно образование, им липсваха основни граждански познания за това кой какво прави в държавата, какъв е смисълът на самата държава, на конституцията.
Сега тази гражданска некомпетентност се изразява в стихийна смяна на приоритетите. Самият факт, че се протестира пред президентството, при условие че от президента нищо не зависи, е показателен. В същото време няма протести пред централата на ДПС например. Ако протестиращите имаха малко повече политическа грамотност, биха изискали от ДПС да не връща мандата - щом като настояват да няма служебен кабинет.
Тези изключително неточно адресирани искания няма как да бъдат посрещнати положително от институциите и това допълнително активизира част от радикалните протестиращи.
- Има ли шанс на протестиращите да бъде обяснена структурата на държавата, как функционират институциите, законите?
- Това няма да стане на улицата. Онова, от което видимо се нуждаят протестиращите, е да установят диалог с избрани от тях експерти. Гражданите трябва да осъзнаят, че им липсва компетентност, и да намерят начин да си я осигурят, но за съжаление не го правят.
- Като че ли е много трудно да потърсят експертно мнение, при условие че все още не знаят кой изразява тяхното мнение.
- Това е другият много голям проблем пред протестиращите - представителството. Те продължават да отказват да изработят механизми, по които да представят исканията си. И днес (вчера - б.а.) станахме свидетели на подобна конфузна ситуация - в Пловдив. Там се стигна до спречкване между нови лидери, които искаха да бъдат "по лидери" от старите лидери... Очевидно е, че има тежък дефицит на гражданска култура, който е може би най-тежката диагноза за състоянието на България.
- Създава се впечатление, че "по лидер" става този, който може да носи най-много знамена и да вика с мегафона, а не този, който е готов да търси диалог. Защо?
- Така е, но проблемът е в бягството от отговорност. Част от протестиращите обикаляха радостно медиите. Но когато бяха поканени да заемат позиция в консултациите по създаването на обществения съвет при президента, предпочетоха да си тръгнат. Защото воденето на подобен диалог предполага носенето на отговорност. Чухме доста заявления на протестиращите от рода на "Защо аз?", "Защо не някой друг?", "Защо не ни дадоха време да си изберем представители?".
- Закъсняха ли фатално те по отношение представителността и легитимността си?
- Не, все още имат време да излъчат свои легитимни представители. Това може да стане до създаването на обществен съвет. Сега първо трябва да се конституира служебно правителство - ако и ДПС върне мандата. След това този кабинет ще формира обществения съвет. Което означава, че протестиращите имат поне десетина дни да положат усилия и да излъчат свои представители, които да носят отговорност. Защото е лесно да се говори пред медиите, но те вече ще трябва да правят избор от името на хората навън.
Големият проблем е, че който и от протестиращите да бъде посочен, другите веднага ще се отрекат от него и ще свалят доверието си от него. Трудностите с легитимността идват от факта, че самата същност на протеста е много разнородна. Прекалено много групи от обществото се чувстват изолирани, много трудно е да се изработи ефективно представителство, което да носи отговорност. А пък без този тип отговорност диалогът е невъзможен. Сложна ситуация...
- Разбра се, че част от лицата на протестите са свързани с младежки леви движения, с новопоявилата се партия ДНова силаУ. Така погледнато, не е ли странно, че те демонстрират такава политическа неграмотност в исканията си?
- Така е, макар че аз не използвам понятието "политическа неграмотност", а много дълбок дефицит на гражданска грамотност. Има и нещо друго - че така наречените поетично от медиите "лица на протеста" вече издигат изцяло политически искания. Независимо дали има или не политическа партия зад тях, те трябва да разберат, че това, с което вече се занимават, е политика и те вече са политици. А изискванията към политиците са едни и същи.
- Протестиращите твърдят, че са против всички партии и че всички политици са еднакво виновни за състоянието на държавата. Реално ли е това?
- Не одобрявам това, че за тези 23 години преход се говори ангро. Хайде да погледнем фактите. Партията, която най-дълго е била в изпълнителната и законодателната власт за тези години, е ДПС - общо 10 години. 8 години е носила отговорност БСП. 8 години - НДСВ. ОДС и СДС за всичките си формати носят отговорност за около 6 години от тези 23. ГЕРБ носи отговорност за 3,5 години. Ето, това е реалното аранжиране на отговорността на политическите партии за тези 23 години. Затова не е обективно, когато протестиращите говорят, че от началото на прехода до сега се е случвало едно и също и че всички партии имат една и съща степен на вина и отговорност.
- Как си обяснявате този тип говорене?
- Очевидно е, че част от протестиращите са избиратели на ГЕРБ. И за да не влязат в едно особено състояние, в което едновременно да твърдиш две неща, които се отричат помежду си, е много по-лесно да се говори срещу всички партии. Нежеланието да бъде критикувана ГЕРБ води до желанието да се критикуват всички останали. А както вече казахме, те не са с еднаква вина, ако приемем, че става въпрос за вина.
- Да очакваме ли да се появи партия на протестиращите?
- Това е очакването на много хора. Но е и очевидно, че има партии, които много ясно демонстрират надеждите си да се възползват от енергията на хората. Става въпрос за две части на политическия спектър: крайния ляв популизъм и анархокомунизъм, от една страна, и националпопулизма и националистическата патриотарщина, която няма нищо общо с патриотизма, от друга.
- Ако президентът утре посочи някой от лидерите на протестите и му предложи да стане служебен премиер, мислите ли, че той ще се навие?
- Искрено се надявам, че такава хипотеза пред президента не съществува. Но иначе си говорихме с колегите, че може би над 80% от българските граждани са убедени, че стават за премиер, за министър, за президент, треньор на националния отбор по футбол. По принцип високото самочувствие не е лошо. Лошо е, когато не кореспондира с познанията.
- Защо никой от спряганите за служебен премиер не пожела да приеме поста?
- Търсенето на служебен премиер е сред доказани професионалисти, хора с дълъг и сериозен опит. А няма съмнение, че периодът на управление на служебното правителство ще бъде изключително тежък. Затова разбирам онези, които се колебаят. Но съм убеден, че има хора, които са готови в тази трудна ситуация да помогнат на страната си.
- Забелязвате ли опити за "подмазване" на протестиращите?
- Определено има желание за кокетиране с хората на улицата. Но тези протестиращи са само част от българското общество, и то не голяма. Мнението им не трябва да бъде механично разпростирано върху цялото българско общество. Или казано още по-пряко - отвъд тези проблеми, които са предмет на публично манифестиране в момента, има по-тежки проблеми. Хората, които са засегнати от тях, не са на улицата, защото вече нямат сили да излязат. Така че, ако търсенето на решение се ограничи само до искането на онези, които имат все още сила да викат, това означава да оставим настрани тежките проблеми на хората, които вече нямат сила да протестират. Това е най-важното.
- Г-н Гълъбов, защо т.нар. лидери на протестите не пожелаха да седнат на кръгла маса със социолози, политолози, представители на браншови организации?
- Това, което виждаме в момента, е постоянно променяща се ситуация. Ако трябва да започнем с доброто, което се случва - има някакво вразумяване. Отпаднаха исканията за Велико Народно събрание, за незабавна промяна на конституцията и какво ли още не. Исканията в момента се концентрираха върху промени в Изборния кодекс.
- И сред тях обаче се чуха доста авангардни идеи - да се избират депутатите от инициативни комитети, които после да се разпускат.
- Така е. За мое съжаление тези искания са диагноза за равнището на гражданска грамотност в България. Години наред на хората, завършващи средно образование, им липсваха основни граждански познания за това кой какво прави в държавата, какъв е смисълът на самата държава, на конституцията.
Сега тази гражданска некомпетентност се изразява в стихийна смяна на приоритетите. Самият факт, че се протестира пред президентството, при условие че от президента нищо не зависи, е показателен. В същото време няма протести пред централата на ДПС например. Ако протестиращите имаха малко повече политическа грамотност, биха изискали от ДПС да не връща мандата - щом като настояват да няма служебен кабинет.
Тези изключително неточно адресирани искания няма как да бъдат посрещнати положително от институциите и това допълнително активизира част от радикалните протестиращи.
- Има ли шанс на протестиращите да бъде обяснена структурата на държавата, как функционират институциите, законите?
- Това няма да стане на улицата. Онова, от което видимо се нуждаят протестиращите, е да установят диалог с избрани от тях експерти. Гражданите трябва да осъзнаят, че им липсва компетентност, и да намерят начин да си я осигурят, но за съжаление не го правят.
- Като че ли е много трудно да потърсят експертно мнение, при условие че все още не знаят кой изразява тяхното мнение.
- Това е другият много голям проблем пред протестиращите - представителството. Те продължават да отказват да изработят механизми, по които да представят исканията си. И днес (вчера - б.а.) станахме свидетели на подобна конфузна ситуация - в Пловдив. Там се стигна до спречкване между нови лидери, които искаха да бъдат "по лидери" от старите лидери... Очевидно е, че има тежък дефицит на гражданска култура, който е може би най-тежката диагноза за състоянието на България.
- Създава се впечатление, че "по лидер" става този, който може да носи най-много знамена и да вика с мегафона, а не този, който е готов да търси диалог. Защо?
- Така е, но проблемът е в бягството от отговорност. Част от протестиращите обикаляха радостно медиите. Но когато бяха поканени да заемат позиция в консултациите по създаването на обществения съвет при президента, предпочетоха да си тръгнат. Защото воденето на подобен диалог предполага носенето на отговорност. Чухме доста заявления на протестиращите от рода на "Защо аз?", "Защо не някой друг?", "Защо не ни дадоха време да си изберем представители?".
- Закъсняха ли фатално те по отношение представителността и легитимността си?
- Не, все още имат време да излъчат свои легитимни представители. Това може да стане до създаването на обществен съвет. Сега първо трябва да се конституира служебно правителство - ако и ДПС върне мандата. След това този кабинет ще формира обществения съвет. Което означава, че протестиращите имат поне десетина дни да положат усилия и да излъчат свои представители, които да носят отговорност. Защото е лесно да се говори пред медиите, но те вече ще трябва да правят избор от името на хората навън.
Големият проблем е, че който и от протестиращите да бъде посочен, другите веднага ще се отрекат от него и ще свалят доверието си от него. Трудностите с легитимността идват от факта, че самата същност на протеста е много разнородна. Прекалено много групи от обществото се чувстват изолирани, много трудно е да се изработи ефективно представителство, което да носи отговорност. А пък без този тип отговорност диалогът е невъзможен. Сложна ситуация...
- Разбра се, че част от лицата на протестите са свързани с младежки леви движения, с новопоявилата се партия ДНова силаУ. Така погледнато, не е ли странно, че те демонстрират такава политическа неграмотност в исканията си?
- Така е, макар че аз не използвам понятието "политическа неграмотност", а много дълбок дефицит на гражданска грамотност. Има и нещо друго - че така наречените поетично от медиите "лица на протеста" вече издигат изцяло политически искания. Независимо дали има или не политическа партия зад тях, те трябва да разберат, че това, с което вече се занимават, е политика и те вече са политици. А изискванията към политиците са едни и същи.
- Протестиращите твърдят, че са против всички партии и че всички политици са еднакво виновни за състоянието на държавата. Реално ли е това?
- Не одобрявам това, че за тези 23 години преход се говори ангро. Хайде да погледнем фактите. Партията, която най-дълго е била в изпълнителната и законодателната власт за тези години, е ДПС - общо 10 години. 8 години е носила отговорност БСП. 8 години - НДСВ. ОДС и СДС за всичките си формати носят отговорност за около 6 години от тези 23. ГЕРБ носи отговорност за 3,5 години. Ето, това е реалното аранжиране на отговорността на политическите партии за тези 23 години. Затова не е обективно, когато протестиращите говорят, че от началото на прехода до сега се е случвало едно и също и че всички партии имат една и съща степен на вина и отговорност.
- Как си обяснявате този тип говорене?
- Очевидно е, че част от протестиращите са избиратели на ГЕРБ. И за да не влязат в едно особено състояние, в което едновременно да твърдиш две неща, които се отричат помежду си, е много по-лесно да се говори срещу всички партии. Нежеланието да бъде критикувана ГЕРБ води до желанието да се критикуват всички останали. А както вече казахме, те не са с еднаква вина, ако приемем, че става въпрос за вина.
- Да очакваме ли да се появи партия на протестиращите?
- Това е очакването на много хора. Но е и очевидно, че има партии, които много ясно демонстрират надеждите си да се възползват от енергията на хората. Става въпрос за две части на политическия спектър: крайния ляв популизъм и анархокомунизъм, от една страна, и националпопулизма и националистическата патриотарщина, която няма нищо общо с патриотизма, от друга.
- Ако президентът утре посочи някой от лидерите на протестите и му предложи да стане служебен премиер, мислите ли, че той ще се навие?
- Искрено се надявам, че такава хипотеза пред президента не съществува. Но иначе си говорихме с колегите, че може би над 80% от българските граждани са убедени, че стават за премиер, за министър, за президент, треньор на националния отбор по футбол. По принцип високото самочувствие не е лошо. Лошо е, когато не кореспондира с познанията.
- Защо никой от спряганите за служебен премиер не пожела да приеме поста?
- Търсенето на служебен премиер е сред доказани професионалисти, хора с дълъг и сериозен опит. А няма съмнение, че периодът на управление на служебното правителство ще бъде изключително тежък. Затова разбирам онези, които се колебаят. Но съм убеден, че има хора, които са готови в тази трудна ситуация да помогнат на страната си.
- Забелязвате ли опити за "подмазване" на протестиращите?
- Определено има желание за кокетиране с хората на улицата. Но тези протестиращи са само част от българското общество, и то не голяма. Мнението им не трябва да бъде механично разпростирано върху цялото българско общество. Или казано още по-пряко - отвъд тези проблеми, които са предмет на публично манифестиране в момента, има по-тежки проблеми. Хората, които са засегнати от тях, не са на улицата, защото вече нямат сили да излязат. Така че, ако търсенето на решение се ограничи само до искането на онези, които имат все още сила да викат, това означава да оставим настрани тежките проблеми на хората, които вече нямат сила да протестират. Това е най-важното.
Реклама
Реклама
