Гиньо Ганев: Свалянето на Бойко Борисов имаше и черти на преврат

- Г-н Ганев, в свалянето на правителството на Бойко Борисов има ли и елементи от държавен преврат?

- Последните дни се характеризират от една обществена възбуда, заляла улици, площади и медии и обобщено наречена недоволство и протест. Недоволството не се отнася само до сметките за тока, парното и други обществени услуги, а има по-общ адрес - дейността на администрацията и институциите на властта. Този уличен натиск принуди правителството да подаде оставка. Гражданският водовъртеж прескача границите на реда и придобива чертите на опит за насилствена промяна в управлението на страната.

- Имаше ли предварителен сценарий за действията на хората, които излязоха на улицата?

- Нямам впечатление за предварителен общ сценарий, защото се появи цяла поредица от инициативни комитети, които след началото на протестите заговориха да съгласуват целите, исканията и посоката на действията си. Все мисля, че ако съществуваше предварително обмислен план, той щеше вече да се разкрие, намеренията щяха да бъдат точно формулирани, резултатът трябваше вече да бъде налице, ако се съди по добре организираните и проведени държавни преврати, каквито нашата история познава.

- След преврата на 19 май 1934 г., извършен под ръководството на вашия тъст Кимон Георгиев, са забранени всички партии. Част от протестиращите искат същото и днес. Възможно ли е това да се случи?

- Първо, историческото време е различно, обективните условия - несравними. В навечерието на 19 май 1934 г. обществената тъкан е разложена от тяснопартийни и котерийни интереси. Господства, по тогавашната терминология, една партизанска развала и държавният суверенитет не се разпростира върху цялата територия на страната.

Общонационалните и общогражданските потребности са изоставени и борбата е за различни министерски кресла според влиянието и желанията на едни или други формирования. Тогава е установен един режим без партии, който продължава десет години - до 1944 г. Центърът на властта е съсредоточен в монархическата институция - двореца.

- А днес, когато нямаме дворец и цар?

- Днес е в сила демократичният принцип за политическия плурализъм и съществува свобода в създаването и участието в партии. Но бедата е не в употребата, а в злоупотребата с идеята за политическия плурализъм, защото, колкото и да е странно, сега в малка България са регистрирани повече от 400 партии, част от които имат само фамилен характер.
Въпросът е да се намерят законови механизми за разумното намаляване на броя на партийните структури и за засилено участие на гражданите в политическия живот.

- Кой има най-голям интерес от хаоса, предизвикан само 3-4 месеца преди редовните парламентарни избори?

- Обществото и гражданите отхвърлят хаоса и, както каза президентът на държавата, и партиите, и политиците, и хората трябва да избягват провокации и да се придържат към обществения ред. Негово е внушението всички да работим за намаляване, а не за увеличаване на напрежението.

Да бъдеш гражданин, е най-високото качество на човека. То не се учи в училище, но е сбор от права, задължения и добродетели, които се възпитават от цялата атмосфера на демократични правила и нрави.

- Ще помогне ли конституцията, на която вие сте един от главните създатели, за да излезем от ситуацията? И как?

- Разбира се, че ще помогне. Действащата конституция от юли 1991 г. не е създадена случайно, а в резултат на задълбочено и всестранно обсъждане. Тя не е акт само на прехода, а има качествата на съвременен и валиден основен акт на държавата. Каквито и затруднения да са се създавали в неравния път на нашето развитие, те са били преодолявани само позовавайки се на нея.

Това е конституцията, която се превърна в пътния лист на България в ЕС.
Конституцията е единство на текст, дух и практика. Духът на нашата конституция повелява да се търси и да се налага толерантност и стремеж към разбирателство. С цялата своя същност тя казва, че само ако живеем заедно, ще живеем по-добре. Тя пледира за национално съгласие по всички общонационални и общограждански проблеми.

- Но днес не е така, нали?

- В практиката на властта до вчера националното съгласие беше само гол театрален афиш, и то за пиеса, която не се играе на политическата сцена. И конституционният въпрос е (и вчера, и днес) да се намерят тези, които имат намерение да я поставят и да я играят. Националното съгласие не се декларира, а се прилага, господа! В името на конституцията. В този смисъл Франсоа Митеран беше извикал, че конституцията не е само принципи, а и практика за нещата.

- Как оценявате действията на президента Плевнелиев досега?

- Намирам ги коректни и държавнически последователни. При създадените обстоятелства той се ръководи от политическата логика на конституционните предписания. Правителството на ГЕРБ напусна функциите си, а другите парламентарни групи, които би следвало да направят опит да съставят Министерски съвет (това са Коалиция за България и ДПС), се отказват от проучвателния мандат да посочат кандидат за министър-председател.

И настояват за по-скорошното провеждане на предсрочни парламентарни избори. За да се чуе волята на суверена, за живота и бъдещето на когото единствено става дума.
Прочее, такъв е и най-мощният рефрен в нестройния обществен хор.
При това положение президентът с един пестелив акт ще постигне три големи цели - ще назначи служебно правителство, ще разпусне Народното събрание и ще посочи датата на новите избори.

- Какви негови евентуални грешки могат да влошат положението?

- Като съдя по поведението и темперамента му, не могат да се предполагат негови грешни стъпки в този случай. Той ще остане верен на буквата и духа на основния ни закон.

- Партиите спориха какъв да бъде кабинетът - програмен или служебен. Какво е вашето мнение?

- Кабинетът ще бъде служебен. Нашата правна система не познава понятието програмно правителство. Но е добре всяко правителство да има програмни цели или приоритети, да ги огласява ясно и високо и гражданите, обществеността да упражняват непрекъснат и пряк контрол върху дейността или леността му. Този контрол е една от формите на гражданското участие във властта.

- Трябват ли на България свикване на Велико народно събрание и изработване на нова конституция?

- Няма вечни конституции. Те се надминават от времето и за да могат да служат на променените обществено-исторически дадености, трябва да могат да се променят и допълват, без да се посяга на фундаменталните постулати, върху които са изградени. Но тук винаги се налага всестранна и търпелива дискусия, търсене на обществен консенсус, за да е общо убеждението, за необходимостта от конституционните поправки, които се възнамерява да се предприемат.

На такъв начин на мислене са подчинени текстовете на глава девета в действащия български основен закон, онасловена "Изменение и допълнение на конституцията". С други думи и нашата конституция не е свещена крава, на която никой не може да посяга, но не е и крава от някакъв селски обор, при която всеки и по всяко време може да влезе и да я дои.

Намеренията за промени в конституцията не могат да се раждат в кулоарите на парламента или в тесните помещения на партийните централи, даже когато са широки. За този тип действия са валидни две понятия: открит обществен дебат и още по-открит и публичен безусловен консенсус.

Цяла скара от изисквания и условия за кворуми, мнозинства и гласувания са описани в глава девета за измененията и допълненията на Конституцията, но скарата е още по-сгъстена когато става въпрос за приемане на напълно нова конституция. Това вече е в правомощията на Великото народно събрание - най-широко и високо представителен орган в системата на представителната демокрация.

Състои се от 400 народни представители, избрани по общия ред и предназначението му е да решава особено важните проблеми на нацията, каквито са тези за промените във формата на държавно устройство и държавно управление. Днес не се чувства нужда от избиране на ВНС, защото няма нужда от изработване и приемане на нова конституция.