Абитуриентката Мария Къчева, която изкара по 100 точки на двете матури: Искам да създам школа за състезателна математика

Бих живяла в Сливен, ако мога да се реализирам 

КОЯ Е ТЯ

Мария Къчева е зрелостничка от Природо-математическата гимназия "Добри Чинтулов" в Сливен. Тази година абитуриентката изкара две пълни шестици на държавните зрелостни изпити по български и математика. Момичето от години е гордост за своето училище и една от носителите на Чинтуловата награда - най-високото отличие в гимназията, заради големите си успехи.

- Мария, изкарали сте максимален брой точки по български и математика на държавните зрелостни изпити. Как успяхте да постигнете тези впечатляващи резултати и по двата предмета?

- Моята насока винаги е била към точните науки и в частност - математиката. През целия ми път съм изучавала предимно това. Ходех и по състезания. Считам, че занимаването с този тип дейност стимулира развитието ти като личност и това по-философско мислене, по-различната гледна точка към нещата - нещо, което се търси в писането на есетата например. Именно оттам идва предимството, което имам. Резултатът по математика е свързан с граденето в годините, няма как да учиш само преди матурите и да се получи. Има надграждане във времето. Иначе за оценките принос имат и учителите, които са работили с мен, особено през тази година.

- Със сигурност вашите постижения са плод на упорит труд. Беше ли ви малко по-трудно по български език предвид факта, че сте човек на точните науки?

- Не ми беше трудно, бях добре подготвена. Изпитът съдържа три части - за първата и втората знаех, че всичко е направено, както трябва, тъй като при тях вече са публикувани отговорите и успях да сверя. Вече за третата част, която е писане на интерпретативно съчинение или есе - всичко зависеше от това как ще бъде оценено от самите проверяващи, тъй като там има и субективизъм.

- Имате ли любима творба от включените произведения в матурата?

- От произведенията, които сме изучавали в 11-и и 12-и клас, които бяха включени в изпита, на мен ми харесват най-много "Ноев ковчег" и "Крадецът на праскови".

- "Ноев ковчег" на Йордан Радичков е малко по-философска творба, която затруднява повечето ученици. Успяхте ли да разберете основния й смисъл?

- Да. Смисълът на творбата е, че човек изгражда един собствен кораб, чрез който може да пренесе всичко, което е преживял от настоящето, във времето. По този начин той съхранява самия себе си, преживяванията и житейския опит, който е натрупал с годините, и ги предава на останалите, които ще бъдат след него.

- Наскоро сте имали бал. Как прекарахте, беше ли вълнуваща абитуриентската вечер?

- Смятам, че еуфорията около бала е по-голяма, отколкото самата вечер. Най- вече приготовленията, особено при нас - момичетата, с прическата, грима, това да се почувстваш по-специална. Самото събиране с класа си е като всяко друго, не е нещо по-различно.

- Животът и младостта са пред вас. Накъде сте се запътили в бъдеще?

- Ще подам документи за Софийския университет - във факултета по математика и информатика със специалност "Приложна математика". Все още не съм решила точно какво искам да работя. С времето, когато започна да уча, вече ще видя кое е моето място и ще съм в по-голяма близост с различни специалисти в сферите, за да преценя. Знаете, в училище това, което се учи, е по-общо, а там вече ще видя в частност различните области, в които мога да приложа знанията си, и да разбера кое е за мен.

- Бихте ли се насочили към учителската професия, за да можете да предавате знанията си на ученолюбиви деца, както правят и вашите учители?

- Вече веднъж съм давала частни уроци на едно по-малко дете и също така преди години имах идея за създаване на собствена школа за състезателна математика. Ако мога да осъществя това нещо с времето, мисля че също би бил един мой евентуален вариант за развитие.

- Вие сте от Сливен - един не много голям град. Бихте ли се върнали да живеете там, след като завършите, или предпочитате да се развивате в столицата?

- Ако имам с какво да се занимавам, с радост бих се върнала тук, тъй като предимството е, че в по-малкия град хората живеят много по-спокойно. Графикът им е по-свободен, могат след работа да излязат някъде, могат събота и неделя да се разходят, дори самите ученици имат повече време да седнат вкъщи, докато тези, които са в София, доста често времето им бива изгубено в транспорт от едно място до друго. Най-големият плюс на малкия град е времето, което ти сам можеш да решиш как да оползотвориш.