Жертва на анорексия!

Бившият мениджър на "Телеком" в Германия е с анорексия: 39 кг при височина 1,84 м. Името му е Кристиян Фромерт (46). В книгата си "Е, яж нещо де! Моята анорексия - как се борих и как преживявам" той е описал това все още рядко срещано заболяване при мъжете.

Фромерт определя болестта в ежедневието като "добре зареден супермаркет, в който огладняваш безумно".

Физиологичните му нужди не могат да се контролират от правилата в градоустройствен план: той дава пример с твърде малкото паркоместа, докато паркира, не може да устиска и се е изпускал в панталоните си. Или пък се е облекчавал на колоните на апаратите за плащане на талоните за паркиране. Дори когато е бил зад волана, не се е стърпявал и е уринирал на място. А колата му е била пълен лукс - оборудвана с ХХL чаши, бутилки, торбички, хартиени пликове.

Кристиян Фромерт едва изкачва 28 стъпала, за да се прибере на втория етаж на жилището, в което живее.

Недостатъчните му килограми го изтощават, поради което се изморява мигновено. Има чувството, че не може да върви по-нататък. И не може повече...

Анорексията не е обозначение за заболяване, а името на вътрешна възлюбеност, обяснява в биографичния си труд Фромерт.

В главата му жужат всякакви калории на хранителни продукти, мазнини, въглехидрати, назовава ги поименно.

Стресът води до стремежа да се постигне перфектното тяло. При мъжете това е свързано често с необходимостта от спорт.

Бившият мениджър Кристиян се върти 90 минути в магазина. Оглежда рафтовете с продукти, чете етикетите, брои калориите и всяка друга информация за храната.

Нощем спи не повече от 45 минути. През цялото време е гладен. Гладен е всъщност 24 часа или нон стоп.

"1440 минути, 86400 секунди съм гладен. Преследва ме мисълта за храна, все мисля как да избягам от нея", пише Кристиян Фромерт.

"Хладнокръвно виждам моята собствена разруха, по-мъчително е от отчаянието, а в крайна сметка трябва да си върша и професионалните задачи.

Имам голи снимки на мен в най-най-най-лошите времена. Те са шокиращи... и ме накараха да осъзная това, което сам съм си причинил.

Гледам тези снимки с разрошената коса и се питате навярно как този човек може да бъде себе си и да гледа към камерата? И как може да изглежда живият човек като труп?", пише в книгата си Фромерт.

Анорексията те кара да научиш невероятни неща и те насърчава към креативност според личните потребности и тихо подреждаш този свят..., пише още бившият мениджър на "Телеком".