Режисьорът Джеки Стоев: Днес всеки може да направи филм, но не всеки може да го гледа

Мен, Джони и Чарли през социализма висшите комунисти ни сравняваха с кучета и не пострадахме 

Кой е той

Георги Стоев-Джеки е български режисьор и сценарист на научнопопулярни, документални и игрални филми.

Роден е в София на 22 март 1941 г. Първоначално учи биология в Софийския държавен университет. През 1966 г. завършва биология в Дрезден, а през 1972 г. - кинорежисура във ВИТИЗ. От 1967 г. работи в Студията за научнопопулярни и документални филми, на която е и директор през 1992-93 г. В периода 1972-74 г. е назначен в БНТ. Автор е на десетки научнопопулярни, документални и игрални филми. Носител на около 50 национални и международни награди.

Някои от емблематичните му филми са: "Спас и Нели" - ням филм с участието на кучета и котки, музикалната комедия "Летете с Росинант" с композиции на Горан Брегович. Емблематичен е първият филм "Броени дни", заснет в Бобовдолския затвор, за който, заедно с Джони Пенков и Христо Илиев-Чарли, получават "Златен ритон" и веднага след това филмът е забранен. Днес, на 82 години, Джеки Стоев не спира да работи.

- Вие сте първият, който е взел интервю от Надежда Михайлова, докато тя е била още секретарка.

- Тя беше секретарка по онова време и от СДС-то й бяха предоставили нещо като кабинет в НДК. Мен ме изпратиха да взема интервю от Петко Симеонов. Тогава правихме всеки ден по един предизборен клип. Трябваше да снимам клипа и да го монтираме за вечерта. Тя беше секретарка, но действаше като организатор-контрольор и се справяше доста добре. А Петко Симеонов все не идваше, а аз по някое време трябваше да направя видеото и вечерта да излезе на екран.

- Тогава ли й предложихте да направите интервю?

- Да, ама тя се дърпаше. Казваше: "Ама аз съм секретарката. Как така с мен интервю?". Все пак взех интервюто.

- Все пак секретарката е била по-атрактивна?

- Аз и казах: "Слушай, ти изглеждаш много по-добре от Петко Симеонов". По някакъв начин я навих и стана едно чудесно интервю.

- Тя тогава е била почти момиченце?

- Ами преди повече от 30 години беше това. Стана интервюто и оттогава всеки, който има нужда от интервю от СДС, отиваше при нея. Тя беше готина и имаше всички качества да успее. Така че аз съм може би причината да дам един тласък само.

- Защо ви наричат Джеки?

- Аз се казвам Георги. Аз съм дете, което е раждано преди 1944 г., и е било съвсем естествено да бъда кръстен в църква. Навремето баба ми, когато ме е гледала, решила да ми вика като детето от филма на Чарли Чаплин "Хлапето" - Джеки Кугън. По тоталитарно време беше важно да подчертавам, че името ми не е плод на идеологическа диверсия. Дори не ми даваха право да си пиша псевдонима Джеки Стоев по филмите. По онова време се събрахме с Джони и Чарли.

- Доколкото е ясно, властите не са ви взимали насериозно и така сте се отървавали "между капките?

- Разказвали са ни, че на някакво партийно събрание някой попитал: "Какви са тези Джеки, Чарли и Джони?" Тогава станал един от по-висшите другари и казал: "Абе оставете ги тези с кучешките имена. Какво да се занимаваме с тях".

- Това е било за хубаво?

- О, да. Нас не ни взимаха насериозно, което е хубаво. Иначе, ако ни вземеха насериозно, можеше да вземат и сериозни мерки и от това да пострадаме. Дори на едно парти един колега ни нападна и каза, че сме шутовете на социализма. Тогава Джони му отвърна, че единствените, които са оцелявали по време феодализма, са шутовете.

- Първият ви филм заедно с Джони и Чарли е "Броени дни", който е сниман около една година. Тежко ли беше?

- Тежко ми е да прекопая градината или да полея цветята. Киното не е тежко за мен. Това е нещото, с което искам да се занимавам и досега.

- Вие имате "Златен ритон" за този филм.

- Това се стана случайно. Честваше се годишнина на Георги Димитров и не знам какво още. Но шеф на журито бе Захари Жандов. Той бе председател, но там имаше още 7 човека. Той казал на всеки да си напише на листа по три предложения за филми. Така на трето място всички бяха написали "Броени дни". Тогава Бай Захари каза, че всички са решили проблема със "Златният ритон". Просто нашият филм присъстваше на всички листа.

- А имаше ли брожения?

- Имаше, разбира се, но председателят на журито каза, че това е единственият филм, който присъства във всички анкети, независимо че е на последно място. Соломоновското решение бе да се даде "Златният ритон" на два филма. Ще се съобщи първо другият филм, а после нашият. Всъщност двата филма си поделиха наградата. Така спечелихме.

- Имало ли е проблем по време на връчването на наградата?

- Киряков с неговия филм "Да спасим въздуха" бе първият награден, а ние трябваше да сме след него и да си поделим наградата. Той получи ритона и след това излязохме ние тримата с Чарли и Джони. Киряков грабна наградата под мишница и изчезна. След това въобще не ни го даде да го погледнем.

- Вашият филм е бил забранен?

- Да, след месец и половина някъде го забраниха. Въпреки че нямаше никакво основание този филм да бъде забранен.

- Направили сте филм за Джони Пенков.

- Това беше още през 1987 година, когато го снимахме. Радой Ралин каза, че Джони е олицетворение на просташкия глас. Той получи всенародната обич и прозвището "Първи простак на републиката". Когато показах филма пред органите, те много го харесаха, но имаха малка корекция. Филмът да носи друго име, защото "Първи простак на републиката" се асоциира с Тодор Живков. Така направихме компромис и сменихме името.

- Тримата с Джони и Чарли бяхте марка.

- Така е, но в никой от филмите, които сме правили досега, не са се споменавали понятия като партия, социализъм и други такива неща. Никога не съм критикувал и не съм си представял, че мога да критикувам.

- Вие ли сте основният двигател на идеи в триото?

- Въобще не може да се каже такова нещо. По-скоро обикновеният генератор е Чарли, а ние доразвивахме идеите. Имало е и моменти, в които всеки се меси в работата на другия.

- Навремето не беше толкова лесно да се прави кино.

- Джони го каза много точно: "При днешните технически възможности всеки може да направи филм. Само че не всеки може да го гледа".

- Имате изказване, че в България е Салиери до Салиери, а няма Моцартовци?

- Това го казах по повод на уволнението на режисьора Сашо Морфов. Иначе в България наистина си имаме Салиери до Салиери.

- Как накарахте Горан Брегович да напише музиката към вашия филм "Летете с Росинант"?

- Отидохме с Джони в Белград. Там ни свърза една наша приятелка, която беше работила с него. Горан ни попита за какво става дума и ние му разказахме. Той каза: "Намерете пари и ще го бацаме". Така той се запали по идеята и написа музиката.

- Учили сте биология в Дрезден?

- Аз следвах биология в България, но майка ми стана зъболекар в Дрезден и трябваше да замина с нея.

- Вие не сте искали да завършвате биология?

- Професорите на третата година ме поканиха на разговор, от който много се уплаших. Казаха, че са обезпокоени от мен, защото си представят моето завръщане в България. Казаха: "Представете си, че един ден започвате да работите в България. Поставете се на нашето място. Какво ще си помислят вашите колеги за нашето учебно заведение"?

Тогава аз казах: "Професоре, аз никога няма да работя като биолог". Те помълчаха и казаха: "Обещавате ли"? Аз обещах и ме оставиха да завърша.