Мор в Софийския затвор

Лежащо болни умират в ужасяващи битови и медицински условия в Софийския затвор. Това твърдят пред "България Днес" бивши и настоящи пандизчии, а правозащитници дори предупредиха, че нещата се влошават през последните години.

Болницата в Софийския затвор не е ремонтирана от години, а нова апаратура не е купувана от дълго време. В лазарета се пръскало рядко срещу инсекти и се навъдили бълхи, хлебарки и въшки. Пандзичии постоянно пишат жалби до прокуратурата, но нещата не се променят. Един от тях се съгласи да разкаже подробно за ужасът зад решетките, с надеждата, че може да се стигне до някакъв пробив в системата:
"Затворниците също имат някакви права. не всички са убийци и изнасилвачи. Повечето са кокошкари. Но се съмнявам, че нашите власти ще направят нещо, по-скоро трябва да се направи внезапна проверка на Амнести интернешънъл и след това нещата да се разгласят, за да се случи нещо", казва 62-годишния Христо Георгиев, който нееднократно е попадал зад решетките.

Бай Христо Георгиев:
Господин "Опасен чар" изъхна в ръцете ми

- Бай Христо, колко време си лежал в затвора?
- На няколко пъти, последно през миналата пролет. За първи път попаднах в болницата в Софийския през 1982 година. Бях откраднал едни пари, избягах зад граница, но се върнах и ме хванаха. Тогава се наложи се да ме оперират от киста. Сега няма нищо общо с тогава...

- Какви са разликите?
- Арестуваха ме, за неявяване на дело, на 27 март миналата година и изкарах един месец в болницата в Софийския затвор. Диабетик съм, имам инсулт, опериран съм от херния, проблеми с гръбнака... Направих дори гладна стачка въпреки диабета, защото условията в лазарета са непоносими. Сега ще ви разкажа, за какво става въпрос. Пълно е в болницата с какви ли не измекяри. Според мен дори и здрави държат там, защото те предпочитат да са в болницата, отколкото в килия, а от друга страна трябва да бъде отчитана дейност. За този един месец докато лежах там, починаха четирима човека.
Бай Илия Николов-Баровеца, който е протип за героя на Тодор Колев в "Опасен чар" издъхна бувално в ръцете ми. С него лежахме в първа стая. Докараха го посред нощ в безпомощно състояние. Самият аз съм му свалял панаталоните и съм го обръщал, за да му гледат белия дроб на ехограф. Имаше рак с разсейки. Бай Илия три дни беше в безсъзнание и накрая издъхна към 3 и половина следобед в ръцете ми. През вси1чкото време аз, който не съм санитар му сменях пликчето за урина, когато се напълнеше.

- Защо ти, нали това е работа на санитари?
- Санитарите се занимават с всичко друго, но не и с това. Основно гледат да ти продат цигари, също в менюто ако има месо, да скрият, за да ти продадат после или ако могат и дрога да внесат. Уменията им на санитари стигат до това да въртят парцала. Но практиката е такава, че те дори и това не правят, а карат срещу един, два фаса, някой циганин или мижутурка, или човек с душевни смущения.

- Каза, че още трима са починали, докато си бил в болницата?
- Да. Докараха един в пета стая. Сложиха го на гола дъска. Издъхна мисля на 15 април. Дойде сестрата сутринта с хапчетата и изведнъж вика "Леле, чичо Христо, какво стана?" Гледаме той чисто гол, но се одървил. Последните два, три дни не ставаше и правеше всичко в одеалото, в което спеше. Лафкаджията също си отиде тогава. Беше турчин - Чингиз се казваше, бяха го прибрали за наркотици. Бяха му направили операция от рак на дебелото черво, но несполучлива. Беше в безпомощно състояние, когато го докараха. Мина се близо седмица и един ден при мен Янко Ваташки и вика: "Чичо Христо и Чингиз си замина". Четвъртият не го видях как умря, но видях като изкарваха ковчега. Всичките случаи за по-малко от половин месец. Смятайте колко умират за година. Но много ги пускат, за да си умрат вкъщи, да не им влизат в статистиките. Например имаше един циганин в четвърта стая с два атрофирали бъбрека. Беше пътник и го пуснаха да си умре вкъщи. Незнам обаче дали не го довършиха в болницата, защото му биеха невероятно количество инжекции фурантрил, за да може да уринира. За смъртта на бай Илия Баровеца дойдоха милиционери и ме разпитваха - дали някой не му е помогнал. И тогава им казах: "как не ви е срам, тук мрат хора на поразия". А докторката ми вика: "Ми нормално е чичо Христо има хиляда души тук". Е да ама не зная дали е нормално да си отидеш в изпражнения и урина докато те лазат буболечки.

- Какви са битовите условия в болницата?
- Ужасяващо е. Пълно е с бълхи, въшки хлебарки. На един италианец пред мен му вадиха хлебарка от ухото, защото влязла докато спи. Има и друго. Вечер те затварят и изведнъж към полунощ някой малоумник издаде заповед и плъзват из цялата болница милиционери. Започват да тресат с едни железни прътове решетките сакън, някой да не прерязал някоя. А през деня къде са били? Може ли да те докарат с трапанация, да си на системи, животът ти да е между земята и небето и да ти се случва това. То и ненормално и с трапанация да те карат в деня след операцията и да те оставят в тази кочина. няма стериална обстановка, нищо. Има една стая, на която пише реанимация. В нея има само една гола бутилка кислород. Иначе ако получиш примерно инфаркт през нощта изобщо не могат да отреагират, понеже дежурен може да е кожния лекар или психиатъра, или друг. Единствено може да се обади на Бърза помощ... А се получава едно източване на здравната каса. Оперират те в градската болница, хирурга си взима парите и те връщат. А цялата пътека се получава от затвора. Затворническата болница е пълен срам и резил за идентификацията на думата болница. Дори леглата са ужас.

- Какви са леглата?
- Понеже съм тежък имам увреждания на гръбнака. Сложиха ме на ортопедично легло. То всъщност е метално, на което мятат едно или две одеала, и дунапред отгоре. Дунапренът вероятно някога беше пран, но си личеше, че в него са уринирали хора. Дюшеците са разпрани абсолютно всичките, защото постоянно ги разпарят, за да търсят дрога. И са на бабуни - все едно лежиш на чакъл. На няколко пъти през годините съм лежал, но материалното положение става все по-зле.

Здравното ведомство не прави инспекции

"Там няма медицина, която да бъде наречена медицина. Материалното положение в болницата се влошава непрестанно, защото и броят на затворниците расте", казва и шефът на Хелзинкския комитет Красимир Кънчев. Правозащитникът обяснява, че се правят ремонти, но през това време друго се руши. Лазаретът е на Министерството на правосъдието и според него е ненормално медицинско заведение да е под управление на немедицинска институция.
"Затова и стандартът в затворническата болница е много по-нисък отколкото в болниците навън. Европейските правила за затворите са категорични, че болниците в местата за лишаване от свобода трябва да са интегрирани с цялата система на медицинско обслужване. А у нас дори не се правят проверки от Министерство на здравеопазването", допълва Кънчев и продължава:
"Относно смъртността не можем да коментираме нищо, защото цифрите, които ни се дават са нереални. Практиката е, като някой е много тежко състояние да го пускат вкъщи. Официалните статистики нямат нищо общо с реалността".

Автор: Владимир Клисуров, снимки: Светослав Кошутански и "България Днес"