Актьорът озвучител Мариан Маринов: На 24 г. бях Дон Корлеоне в "Кръстникът"

Не чета неща, които не смятам за стойностни

Кой е той

Мариан Маринов е най-известният глас на България. Той е в телевизора на всяко едно семейство, както на телефоните на тийнейджърите или в радиата. Роден е на 31 август 1967 г. в Троян. Завършва Немската гимназия в Ловеч и ВИТИЗ със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в първия клас на професор Стефан Данаилов. От началото на 90-те години започва да се занимава с озвучаването на филми, сериали и реклами, като разпределя останалото си време в театъра и в студията на БНТ. Актьорът е известен с участието си в дублажа на анимационни филми на "Дисни" и "Пиксар". Той дублира "Играта на играчките", Тарзан в едноименния филм, Арон и Бог в "Принцът на Египет", както и много други.

- Малко хора са ви виждали на живо, но вие май сте истинският "Глас на България", а не форматите, защото всички ви разпознават само по гласа?

- Нямам такова самочувствие. Въобще не смятам, че съм гласът на цялата нация. Аз използвам гласа си за нещо добро. Просто правя неща, за които смятам че са добри, стойностни и биха могли да бъдат полезни за хората.

- Отказвали сте да четете текстове, които не ви кореспондират, въпреки хонорара?

- Така е, ако не са стойностни нещата, не смятам, че трябва да го прочета.

- Вие сте актьор, озвучаващ актьор и режисьор. Как ги съчетавате тези неща в себе си?

- Както казват мъдрите хора: "Който е навсякъде, никъде не е". Аз се опитвам да не съм навсякъде. Има неща, които са ми интересни и искам да правя. Когато звездите се подредят по добър начин за мен, се опитвам да не пропускам тези възможности. Моите документални филми са свързани с българската литература най-вече.

- Вие доста се ровите в миналото?

- Интересно ми е да се ровя в миналото и да изваждам малко известни факти от историята ни и да ги разпространявам. Радвам се, че това е интересно и на публиката, към която е насочена. Тя не е много широка.

- Вие сте актьор, откъде дойде интересът ви към литературата?

- Винаги съм имал интерес към литературата. Още преди да стана актьор. Актьорството се занимава с интерпретации на литературни произведения. В театъра актьорът не може да избира какво да изиграе. Може да избира как да го изиграе, но не и какво точно да изиграе.

- Важно ли е за актьора да избяга от това, което е клише и цялата действителност?

- Бягството от всичко насадено ни по някакъв начин от родители или учители е свобода, която я даваш на себе си. Ако искаш.

- Пишете доста стойностни неща.

- С времето съм бил изкушен от поезията. С няколко приятели преди време се изкушавахме взаимно да си пишем есемеси в стих. Това беше едно от най-забавните неща, които съм правил в живота си. Просто пишеш и не знаеш как ще ти отвърнат от другата страна. Тези диалози могат да бъдат четени в книжка, ако се опитаме да я издадем.

- Кой ви е любимият филм?

- Това са два филма, които са направени по романи на Стивън Кинг - "Зеленият път" и "Изкуплението Шоушенк".

- Това е много обезкуражаващо. Дайте нещо по-оптимистично?

- Пример за мен като добре построена и добре реализирана комедия е "Нотинг Хил".

- Коя е любимата ви роля, в която сте участвали?

- Още когато в младежките си години бях, в Младежкия театър, ми се падна роля на човек, който беше доста озверял, улегнал, властен мъж. Беше ми сложно, че освен като глас аз не изглеждах като узрял. Бил съм тогава на 24 или 25 години. Но мисля, че се справих добре с ролята.

- Озвучавали сте "Кръстникът", какво бе усещането?

- Когато бях пак на 24 години, ме поканиха да озвучавам Марлон Брандо в "Кръстникът". Аз лично смятам, че такива филми трябва да са със субтитри, защото се губи истинското, но както и да е. Дублирах Марлон Брандо, но да не забравяме, че дублажът на филми трябва да остане една тънка граница, която не трябва да се преминава. Тя трябва да се улови, да не се съобщава и няма кой да ти го съобщи. Границата е в теб и в някои моменти казваш, че не желаеш да се занимаваш с това, с което се занимаваш. Това е. Просто си ти.

- Дразните ли се, когато се чувате по радиото или телевизията?

- Много отдавна съм свикнал с гласа си. Когато човек не работи с гласа си и го чуе на запис, това може да е шокиращо за него. За мен този период е минал преди 30 години.

- Вие не сте популярен с лицето си, но всеки ви разпознава гласа в магазина или в заведение, когато си поръчвате нещо?

- Случва се понякога в магазина продавачката да ме загледа втренчено, защото й звуча като телевизор. Както и в кварталното кафене.

- Когато хората ви чуят и не знаят кой сте, какво правят?

- Казват ми, "О, имате страхотен глас, трябва да се опитате да работите с него". Аз им благодаря и казвам че ще си помисля върху тази възможност.

- Имате дъщеря, какви съвети й давате?

- Опитвам се колкото може по-малко да се намесвам в живота й. Да не давам непоискани съвети. Но връзката ми с нея ме изпълва с възторг, че можем да си говорим на духовни теми. За най-важните въпроси като "Кой съм аз", "Какво правя тук на този свят", "Какъв е смисълът". Това е едно от нещата, които ме карат да се чувствам жив.