Петър Дънов имал любима жена,следвала го до последния му дъх
160 години от рождението на Учителя
Петър Дънов е духовният учител на българите. Признат е като един от най-влиятелните духовни водачи и по света, като има своите последователи 80 години след смъртта му. Родил се е на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа, днес Николаевка, и ако беше жив, щеше да стане на 160 години. От малък учи цигулка и композира над 200 музикални творби, пропити с особен мистицизъм. От 1883 г. Петър Дунов учи в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където следва в семинарията Дрю, Медисън, а по-късно продължава и в Теологическия факултет на Бостънския университет. Когато се връща у нас през 1897 г. в с. Тетово, Русенско, с него се случва чудо. В малка страноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски - бащата на Петър, вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас: "Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си". От този момент нататък Дънов започва да предсказва различни събития, спира да се храни с месо и е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а тялом живее в условията на материалния свят. Стотици са формулите и молитвите, които оставя за бъдещите поколения. Той е създателят на т.нар. гимнастика "паневритмия", с която всяка година дъновистите посрещат своята Лятна (Слънчева) Нова година на 19 август. Това се случва по време на духовната им школа, която се организира на Седемте Рилски езера.
Савка е с него от дете
Малко известно на света и на "белите братя", последователите на Дънов, е това, че той е имал любима жена. Това е Савка Керемидчиева, която посвещава целия си 44-годишен живот на Беинса Дуно. Това сочат записки, събрани от ученичката на великия Учител - Маргарита Велева. Савка Керемидчиева е родена на 27 юли 1901 г. Още когато се виждат за първи път, 5-годишното момиченце възкликва: "Откога те чакам!", а Учителя й казва: "Мой верен Аверуни! Три хиляди години не съм те виждал, откакто сме се разделили. Сега се срещаме и виждаме". И двамата започват да си говорят на санскритски. Скоро след тази случка семейството на Савка се премества в София и нейната майка Тереза започва редовно да посещава беседите на Учителя. На 12 години Савка тайно от родителите си го посещава: "Вие сте дошъл Учител на Земята и аз искам да се уча при вас", казва детето. Той приема сериозно тази детска молба и й дава задача да чете Евангелието. Савка усилено изучава Библията и Евангелието, знае наизуст стихове от тях. През 1920 година, докато следва филология и педагогика в университета, Савка заедно с Елена Андреева и Паша Теодорова са единствените жени в "Бялото братство". Те записват всичките му беседи, които остават след това за поколенията.
Според спомените на Савка Учителя е споделял, че като дете е бил много тормозен от непрекъснатите караници и разправии между майка му и баща му. Майка му почива и я погребват на село и в деня на погребението Дънов идва, макар че не са го предупредили. Знаел, че ще си замине. После по времето на Школата 1922-1944 г. Учителя "вкарал" духа на майка си в Савка Керемидчиева и се обръщал към нея с името "Добра" - на майка му.
Много са чудесата им
Чудесата, които се случват по спомените на учениците на Дънов с него и Савка, са многобройни. Веднъж тя отива сама на Витоша. От Симеоново нагоре към горския дом. Пътеката минава през гъста гора и както върви, пада мъгла и тя се обърква. Обръща се с молба към Учителя за помощ. По време на молитвата си в гората чува зад себе си стъпки и вижда Учителя, който се приближава към нея. Тя се затичва и му целува ръка. Той казва: "Какво стана? Позабърка ли се? Ела след мене". След малко излизат на пътеката. Учителя посочва с ръка надолу и казва: "Върви оттука". Тя тръгва надолу, но когато се обръща и поглежда назад, Учителя го няма. Връща се в София и влиза в салона. Там е той, заобиколен от приятели, обръща се, поглежда я и се усмихва.
Цели 20-30 години Савка е била в непрекъснати наряди с Учителя, казвала е формули и молитви и е изучавала Словото. Често е била на пълен пост по десет дни и до седмия ден е работела. Имала е и духовни опитности. Например, когато е ослепяла, тя се е лекувала със стихове от Евангелието и с "Добрата молитва", като 7 дни е ставала на всеки кръгъл час, дори и през нощта, за да се моли. Учителя й е дал как да използва Евангелието, Завета на цветните лъчи, спектъра. В Школата кокетството е било изключено, любовните двойки също. През 1942 г. в разгара на Втората световна война Савка Керемидчиева заминава за Латвия със специална мисия. Учителя я изпраща с думите: "Помни, ти сега си светия, сестрите и братята в твоето лице ще виждат Доброто". Тя оправдала неговото поръчение.
Малко преди да си отиде от този свят Петър Дънов - през 1944 г., Савка е до леглото му. Тя държи и ръката му. Керемидчиева умира пет месеца след Учителя - изпълнила своята роля като истински ученик - с любов и всеотдайност. Последните й думи са: "Учителя ми каза: "Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Работи само за доброто. Да, такава бях".
