Рени Василева-Йорданова: Пострадах при пожар и оттогава помагам на хората

Бъдете внимателни и подавайте точна информация на 112

КОЯ Е ТЯ

Рени Василева-Йорданова е старши спасител в оперативния център на пожарната в Шумен. Тя започва работа в регионалната дирекция през 2018 г. Нейна е отговорността да приема сигнали за произшествия и да организира екипи за кратко време в екстремна ситуация. Отказва се от възможността да учи в чужбина и завършва Академията на МВР. От малка мечтае да е част от системата. Така сбъдва мечтата си да работи с пожарникарите, спасили живота й. За професията и как да действаме, когато стане напечено, четете в следващите редове.

Доли ТАЧЕВА

- От колко време сте в пожарната в Шумен и как решихте да се посветите на тази професия?

- Вече съм от 5 години в оперативния център. Още в гимназиалните си години исках да работя в МВР. Работата на тези хора винаги ми е харесвала, винаги съм била респектирана от служителите. И от полицаи, и най-вече от пожарникари, защото тази работа трябва да идва от сърцето и душата, като призвание. След 12-и клас записах да уча в УНСС със специалност "Икономика на отбраната и сигурността", което е горе-долу е близо до тази професия. На по-късен етап, след като завърших, се върнах в Шумен и видях, че има конкурс за пожарната. Реших да пробвам и да кандидатствам, защото длъжността, която вече заемам, беше нещо, което исках да работя.

- Кое ви вдъхновява най-много в работата ви?

- Най-вече това, че имаме възможността да помагаме на хората.

- Като по-малка сте претърпели инцидент с пожар, той допринесе ли за избора ви на професия?

- Да, потърпевша съм. През 2011 година пострадах при пожар. Тогава реално за пръв път ми се наложи да се сблъскам с вече колегите от пожарната. Да, може би до някаква степен и това е допринесло за решението ми да работя в тази сфера.

- Какво се случи?

- Бях си вкъщи. При палене на печка на дърва се получи пожарът. Видях, че не мога да се справя самичка и се обадих на 112. Изпратиха и пожарна, и линейка. Полежах в болница, защото имах изгаряния, но слава богу всичко се размина по добрия начин.

- Всеобщото мнение е, че това е една мъжка професия. При вас, в оперативната част, има ли други жени и каква е нагласата към нежния пол?

- В дежурната част сме три жени. Има и други в Регионалната дирекция. Аз специално никога не съм усещала някакво по-различно отношение заради това, че съм жена. Напротив - успяваме да се сработим отлично. Работата тук е изключително екипна и сме си изградили чудесен екип, за да може, когато има произшествия, да успеем по най-бързия и адекватен начин да ги ликвидираме.

- Как минава една ваша смяна в пожарната?

- Сутрин моите задачи и на колегите от оперативния център са да приемем разхода от службите. Това включва колко човека имаме на дежурство във всяка една служба, техниката дали е наред. След това преглеждаме нормативните документи, ако има нещо ново, се запознаваме с него, ако не си припомняме стари неща и съответно ако има произшествие, си действаме по надлежния ред.

- Кой е сигналът, който никога няма да забравите?

- За мое щастие не съм имала някой изключително тежък сигнал. Малко или много всеки един сигнал оставя следа. Особено когато има пострадали или когато е свързан с деца. Това за мен е най-тежкото, като видя, че има дечица, които евентуално са в опасност. Най-тежко е при катастрофите с пострадали, когато колегите трябва да вадят хора от автомобилите. Там всичко е въпрос на секунди. Или когато има къща или апартамент - там също е трудно, защото, когато се обадят хората, които подават сигнала, по гласа ги усещаш, че са супер притеснени, паникьосани. Понякога викат, чуваш как плачат. Това няма как да не остави отпечатък, но сме свикнали и след дежурство по някакъв начин минава.

- Какво ви стимулира да продължавате напред?

- Събираш, защото знаеш, че ти си този, който всъщност ще помогне на тези хора да се избавят от бедата. Това е стимулът.

- Кои са нещата от първостепенно значение при подаване на сигнал?

- Най-важното е да ни кажат за какво се обаждат. Т.е. какъв е сигналът - за пожар, за пътнотранспортно произшествие и къде точно се намира. Максимално точна информация ни трябва. Дори да не знаят адрес, да се огледат, да видят нещо в близост, което може да ни ориентира, за да може колегите да се придвижат максимално бързо до произшествието. Разбира се, и всяка една информация, която може да ни се даде допълнително, било то площ на пожара, в близост дали има нещо, което може да бъде засегнато по някакъв начин, пострадали, заплашени хора, за нас е добре дошло. Колкото повече информация имаме, толкова повече решенията могат да бъдат навременни и щетите да са по-малко за всички.

- Кои са най-честите грешки, които хората правят, когато възникне пожар или когато подават сигнал?

- Именно това, че в паниката си не могат да обяснят или не обясняват по най-правилния начин къде точно е адресът. Объркват се, съвсем неволно, разбира се. Разбирам притеснението на хората, но много често чувам "по-бързо". Няма как на секундата да сме при тях, колкото и да ни се иска. Питаме ги различни неща, за да ни е максимално точна информацията. Да, понякога се изнервят, защото мислят, че по този начин им губим времето, но реално така ние пестим време.

- Какво трябва да се направи, когато видим, че нещо гори?

- Моят съвет е хората веднага да се обадят на 112. Нека оставим на професионалистите да си свършат работата, иначе рискуваме освен материални щети да има и човешка загуба. Ако някой не знае как да борави с пожарогасител или не знае с какво може да се изгаси веществото, което гори, по-добре да не си прави експерименти.

- Кои са най-честите причини за възникването на пожари?

- Човешката небрежност според мен е най-честата причина. Знаете лятото се чистят дворове, топло е, всеки прави нещо из къщи. Много малко трябва, една искрица е нужна, за да стане пожар. Както и тези дни има вятър, просто са необходими минути и пожарът се разпространява.

- Получавате ли сигнали за бедстващи животни?

- Имали сме такива ситуации. Винаги, когато можем да бъдем полезни, гледаме да откликнем. Имали сме котки, кучета и други животни. Ходили са колегите и правят всичко възможно. Имат алпийско оборудване и със съдействието на граждани и други специалисти се опитваме да направим каквото ни е по силите, за да спасим и животинките.

- Коя е най-привлекателната част на тази професия?

- Динамична е и се работи в екип. Винаги нещо се случва, динамиката е по време на цялото дежурство. Всички сме като едно голямо семейство. Тук трябва да се разбираме, да сме сплотени, да работим заедно. Няма един ден еднакъв с друг. Това е нещо, което наистина ми харесва да правя. Идвам с желание за работа и винаги съм готова да помогна на хората, които се нуждаят от нас.

- Какви рискове крие професията?

- Рисковете никак не са малко. От моя гледна точка, без да знам какво реално е на терен, животът на пожарникарите винаги е застрашен. Случва се да пострадат, да се ударят. Има такива ситуации, но няма как, продължават напред. Тази професия е призвание и те го правят със сърцето си. Това няма да им попречи на следващото дежурство пак да излязат и да бъдат в помощ на някого.

- Какво е състоянието на техниката, стигат ли пожарните камиони?

- Винаги може още, но до този момент винаги сме успявали да се справим. Техниката е поддържана, изправна. Не сме имали затруднения от гледна точна на това, че техниката не е добре или не е достатъчна. Успяваме да се справим с това, което е налично. Поддържа се, за да е в изправност и да работим.

- Има ли нещо, което хората си мислят за пожарникарите, а то не е вярно?

- Това, което съм видяла, че хората са много благодарствено настроени към пожарникарите. Няма някакво негативно мнение. Голяма част от хората по-скоро не знаят, че се занимаваме с повече неща от само гасене на пожари - спасяваме животни, ходим на произшествия, евакуираме хора през зимните месеци, противопожарният контрол, който извършват колегите. За хората това е непознато и често казват "те гасят едни пожари", а всъщност е много повече.

- Какво да не правят хората, за да не ви създават работа?

- Моят съвет е да не палят огньове, особено на открито. Било за разчистване на дворове, било за барбекю. Има си обособени места. Важно е и след приключване да се изгася огънят хубаво с вода, с пръст да се засипе, ако трябва, поне половин час преди да си тръгнат хората, за да са сигурни, че всичко е наред. Много често се случва да си хвърлят фасовете от автомобилите по време на движение, което също е много грешно сега в топлите месеци. Трябва да бъдем внимателни и бдителни. Нека сами да пазим и себе си, и природата.

- Имате син, който все още е много малък, но бихте ли искали да тръгне по вашите стъпки?

- По-скоро бих го оставила сам да си избере. На този етап проявява интерес, защото има много коли и камиони. Сам ще си покаже, но не бих имала против в никакъв случай, защото наистина професията е благородна.